Определение № 2091 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2688/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение11.07.2023 г.докладчик Борис Илиев
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Плевенски окръжен съд № 213/ 20.04.2023 г. по гр.д.№ 749/ 2022 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. Ц. срещу разпореждане на Плевенски окръжен съд № 213/ 20.04.2023 г. по гр.д.№ 749/ 2022 г., с което е върната подадената от нея касационна жалба против постановено от същия съд по същото дело решение № 537/ 08.12.2022 г., по съображения, че това решение не подлежи на касационно обжалване. Жалбоподателката счита извода на въззивния съд, че постановеното от него на 08.12.2022 г. решение е окончателно, за неправилен. Твърди, че съдът се е произнесъл по иск за недължимост на суми, какъвто тя не е предявила. Предявеният от нея иск бил установителен – за установяване на допуснати от ответника нарушения за период от 2004 г. до предявяване на исковата молба, които продължавали и понастоящем. Постановеното по такъв иск решение, според жалбоподателката, подлежи на касационно обжалване. Позовава се на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, според която без оглед налице ли са предпоставките по ал.1, решението се допуска до касационно обжалване, ако е очевидно неправилно. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], оспорва частната жалба. Твърди, че касационната жалба е подадена против решение, постановено по иск с цена 150 лв. Поради това същата била недопустима и правилно била върната на подателя й. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство по гр.д.№ 4188/ 2021 г. на Плевенски районен съд е образувано по искова молба на Н. Т. Ц. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място]. Съдът намерил така подадената молба за нередовна и дал указания за отстраняване на нередовностите, като по искане на ищцата и предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство. С определение от 20.04.2022 г. съдът квалифицирал исковете по чл.124 ал.1 ГПК – за установяване на несъществуване на вземане в размер 1 755,69 лв – и насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 23.05.2022 г. Видно от протокола за проведено на тази дата съдебно заседание, ищцата е уточнила изрично, че „исковата й претенция и искането касае установяване на факта, че не дължи сумата от 150 лв. за периода 29.06.2018г. – 09.06.2020г., за които са издадени петнадесет фактури…“. Именно по тази претенция се е произнесъл районният съд с решение от 07.07.2022 г., като я е отхвърлил. По въззивна жалба на ищцата срещу това решение пред Плевенски окръжен съд е образувано гр.д.№ 749/ 2022 г. С решение № 537/ 08.12.2022 г. въззивният съд потвърдил обжалваният пред него първоинстанционен акт като посочил, че решението му е окончателно и не подлежи на обжалване. Въпреки това указание, ищцата е депозирала касационна жалба против въззивното решение. Тази жалба съдът върнал с обжалваното в настоящето производство разпореждане. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Предявените от Н. Ц. искове, по които пред Плевенски районен съд е образувано гр.д.№ 4188/ 2021 г., са с цена под 5 000 лв, съгласно уточнението направено в първото съдебно заседание по делото. Въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационен контрол по изричната разпоредба на закона. Неоснователно жалбоподателката поддържа, че не е предявила иск за несъществуване на вземане, а за установяване на нарушения. Обратното следва от протоколираното й изявление в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Протоколът, чиято поправка не е искана, е официален удостоверителен документ и доказва пълно отразените в него изявления на страните. Извън изложеното, ако първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за парично вземане, който е различен от предявения иск за установяване на нарушения, това може да бъде контролирано от въззивната инстанция и ако оплакванията са основателни, тази инстанция следва да обезсили обжалваното пред нея решение. Ако оплакванията обаче бъдат намерени за неоснователни и първоинстанционният акт бъде потвърден, следващ инстанционен контрол е възможен само при изрично предвидените в процесуалния закон условия: доколкото произнасянето по същество от въззивния граждански съд е по искове с цена над 5 000 лв. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че решението подлежи на касационно обжалване във всички случаи, тъй като е очевидно неправилно. Очевидната неправилност няма отношение към процесуалната допустимост на касационното обжалване, тя е основание за допускане на касационния контрол по същество, но само ако жалбата е процесуално допустима. В случая жалбата е недопустима, както правилно е констатирал въззивния съд в обжалваното разпореждане. Няма основание то да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд