Определение № 60329 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1076/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Трип Консултинг“ ЕООД срещу определение № 241/25.01.2021 г. по в. ч. т. д. № 2788/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане № 95/13.02.2020 г. по т. д. № 141/2019 г. на Окръжен съд Враца, с което е върната като недопустима въззивна жалба № 59/03.01.2020 г., подадена от жалбоподателя, упражняващ на основание чл. 134 ЗЗД права на „К Консултинг“ ЕАД.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд е ограничил правото на иск единствено и само до предявяване на искова молба без да съобрази, че правото на иск е много по –широко понятие и включва по – обобщено правото на исков процес, което като съставна част включва предявяване на иск, право на въззивна жалба, право на касационна жалба, право да се изиска от съда решение по спора и право на отмяна на влязло в сила решение. Отделно твърди, че постановеното определение е необосновано, тъй като „Трип Консултинг“ ЕАД никога не е твърдяло‚ че е главна страна в исковото производство. Подадената въззивна жалба всъщност е формално юридически подадена от „К Консултинг“ ЕАД при условията на чл. 134 ЗЗД. Дружеството жалбоподател претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за администриране на подадената от него въззивна жалба срещу решение № 207/20.12.2019 г. по т. д. № 141/2019 г.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните въпроси, а именно:

1. „Какво се разбира под „право на предявяване на иск“ съгласно чл. 134, ал. 3 ЗЗД и включва ли то правото на процесуалния субституент или кредиторът, който упражнява процесуални права на бездействащия си длъжник „К Консултинг“ ЕАД, в случая – правото на жалбоподателя „Трип Консултинг“ ЕООД, да подаде въззивна жалба срещу неблагоприятно първоинстанционно съдебно решение № 207/20.12.2019 г., постановено по т. д. № 141/2019 г. на първоинстанционния съд Окръжен съд Враца от името на своя бездействащ и увреждащ го длъжник “К Консултинг“ ЕАД?

2. „Правото на кредитора „Трип Консултинг“ ЕООД да предяви иск от името на своя длъжник „К Консултинг“ ЕАД съгласно чл. 134, ал. 3 ЗЗД съдържа ли в себе си и/или трансформира ли се в следните процесуални права: 1. Право на въззивна жалба срещу неблагоприятен съдебен акт за длъжника; 2. Право на касационна жалба срещу неблагоприятен съдебен акт на длъжника; 3. Право да се изиска от съда решение по спора между длъжника и третото лице; 4. Право на искане за отмяна на влязло в сила решение, страна по което е длъжникът?“

3. „Необходимо ли е кредиторът „Трип Консултинг“ ЕООД, упражняващ съгласно чл. 134, ал. 3 ЗЗД правата на длъжника си „К Консултинг“ ЕАД на въззивно обжалване на първоинстанционното съдебно решение да е участвал в първоинстанционното производство, за да упражни тези права?“

Излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и имат значение за точно прилагане на закона и развитие на правото.

Ответникът по частната касационна жалба „К Консултинг“ ЕАД ангажира отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Заявява становище, че разпоредбата на чл. 134 ЗЗД не е непълна или неясна, поради което не се нуждае от тълкуване. Отделно, твърденията на жалбоподателя сочат, че той претендира за себе си носителство на спорните по т. д. № 141/2019 г. вземания, т. е. не подава въззивната жалба като процесуален субституент. Пропускът да встъпи в процес не може да преодолее по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД. В противен случай би се стигнало до заобикаляне на предвидения в ГПК процесуален ред за встъпване и привличане на трето лице помагач или главно встъпила страна. Отделно, излага доводи, че с влязло в сила решение е установена липса на качеството кредитор по отношение на жалбоподателя. Ответникът прави искане за постановяване на определение, с което да бъде отказан достъп до касационно обжалване, евентуално да бъде отхвърлена частната касационна жалба като неоснователна.

Подаден е и отговор на частната касационна жалба от синдика на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД, с който също се заявява становище за неоснователност на подадената жалба и се изтъква липса на основания за достъп до касационен контрол. По същество се поддържат същите доводи, развити и в отговора на първия ответник.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд София е потвърдено разпореждане № 95/13.02.2020 г. по т. д. № 141/2019 г. на Окръжен съд Враца за връщане като недопустима на въззивна жалба № 59/03.01.2020 г., подадена от „Трип Консултинг“ ЕООД, действащ на основание чл. 134 ЗЗД. В мотивите на определението въззивният съд е анализирал обстоятелството, че производството по т. д. № 141/2019 г. на Окръжен съд Враца е образувано по искова молба на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД /н./ срещу „К Консултинг“ ЕАД, обективираща осъдителни претенции за заплащане на парични суми по повод договор за заем от 30.04.2013 г. Решението е обжалвано от ответника чрез временния му синдик, но жалбата е върната с влязло в сила разпореждане от датата 20.05.2020 г. Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от „Трип Консултинг“ ЕООД с твърдения, че същият действа като процесуален субституент на „К Консултинг“ ЕАД по реда на чл.134 ЗЗД. Жалбата е върната с мотив, че е недопустима, тъй като с влязло в сила определение № 1/02.01.2020 г. по ч. гр. д. № 735/2019 г. на Окръжен съд Враца е отказано оправомощаване на „Трип Консултинг“ ЕООД по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД, вр. с ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд е разгледал възможните хипотези, при които подадената от дружеството въззивна жалба би била допустима, но е счел, че никоя от тях не е налице. Решаващият мотив на съда да потвърди атакуваното пред него разпореждане за връщане е липсата на опосредяващ акт на съда по смисъла на чл. 134, ал. 3 ЗЗД, оправомощаващ „Трип Консултинг“ ЕООД да я подаде в качеството му на процесуален субституент.

Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В решението е направено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и тези за достъп до касация като изрично е подчертано, че в производството по селекция на жалбите не може да бъде проверявана правилността на въззивния съдебен акт.

Формулираните от частния жалбоподател въпроси нямат характера на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с цитираното по – горе тълкувателно решение, тъй като те на практика изразяват несъгласието му с изводите на въззивната инстанция по същество. Отделно, въпросите не извеждат процесуалноправен или материалноправен проблем извън конкретиката на развилия се процесуален спор по допустимостта на подадената от дружеството въззивна жалба. Наред с това, не е обосновано приложението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а той само е формално посочен. Касационната инстанция е имала многократни поводи да посочи, че това не е достатъчно да осигури достъп до касация, съответно позитивна селекция на касационната жалба, включително частна касационна такава. Следва да бъде изяснено и обстоятелството, че по приложението на чл. 134, ал. 3 ЗЗД няма противоречия в практиката, нито сочената разпоредба е неясна и поставя трудности във връзка с приложението й. За да бъдат упражнени права на бездействащ длъжник, които не се състоят в предявяване на иск, кредиторът следва да бъде овластен по реда на обезпечителното производство /определение № 506/2013 г. по ч. т. д. № 2589/2013 г. на II ТО, определение № 389/2020 г. по ч. гр. д. № 2139/2020 г. на ГО на ВКС/. В случая с преминало инстанционен контрол и влязло в сила определение на „Трип Консултинг“ ЕООД е отказано овластяване, поради което за дружеството липсва процесуална легитимация да подаде въззивна жалба срещу осъдителното спрямо „К Консултинг“ ЕАД решение. С оглед императивния й характер разпоредбата следва да бъде прилагана стриктно и не подлежи на разширително тълкуване каквито доводи са изложени в частната касационна жалба. При тези изводи, следва да бъде преценена липса и на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС