Определение № 74 от 11.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/2012 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. М. Н. против решение от 02.1.2012г. по гр.д.№ 2099/2012г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 04.08.2011г. по гр.д.№ 8650/1999г. на СРС. С последното е признато за установено по отношение на касаторката, че ищцата Ц. И. З. е собственик на основание саморъчно завещание, оставено в нейна полза от С. И. П. на апартамент № 89, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] целия с площ 79,17 кв.м., ведно с избено помещение № 70 и 1,44/ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и е отменен н.а. № 19,т.LLХVІІІ от 27.08.1997г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17 ЗН и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса вменяването на задължение от завещателя за гледане на трето лице в саморъчно завещание, съставлява ли тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ЗН и невъзможна ли е тя по смисъла на чл. 42, б. „в” ЗН и в тази връзка към кой момент следва да се преценява валидността на завещанието – към момента на съставянето му, или към момента на откриване на наследството. По този въпрос се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с Р № 745 от 13.01.2011г. по гр.д.№ 79/2010г. на ІІІ гр.о., или евентуално на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК поради противоречива съдебна практика, формирана между възивното решение и решения, постановени по отменения ГПК /не представени, но цитирани/ Ответницата по касация счита, че не следва да се допуска касационен контрол, тъй като не е конкретизирано противоречието с цитираното решение по чл. 290 ГПК, а практиката по отменения ГПК не е представена. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищцата Ц. И. З. е сестра на С. И. П., починал на 20.06.1997гг. Оставил е саморъчно завещание от 30.01.1997г. в полза на сестра си, с което й завещава процесния апартамент и всички вещи, които притежава. В т.3 от завещанието е вписано. ”Сестра ми Ц.Ив.З. да се грижи за майка ни М. С. П., която живее при нея”. Ищцата е изразила воля да се ползва от завещанието, като го е обявила и се е снабдила с констативен н.а. № 86,т.ІІ/06.02.1998г. Наследник по закон на С. П. е синът му Р.. С н.а. №19,т.LLХVІІІ от 27.08.1997г. той е продал на ответницата по настоящото дело Н. М. Н. процесния апартамент. Искът по настоящото дело е предявен на 30.11.1999г. Р. С. П. е предявил по гр.д.№ 3749/2000г. искове против ищцата по настоящото дело Ц. З. по чл. 42, б. „б” и „в”, евентуално по чл. 43 б. „б” и по чл. 30 от ЗН. С влязло в сила решение № 320/10 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 5021/2008г. на ВКС І гр.о. е оставено в сила решението, с което тези искове са отхвърлени. Било е допуснато касационно обжалване само по въпрос по иска по чл. 30 от ЗН. По иска за обявяване нищожност на завещанието поради това, че е направено единствено поради посочената в него тежест, която е невъзможна, съдът е приел, че не е нищожно, а съдържа тежест с морален характер – сестрата да се грижи за общата им майка. По настоящото дело са направени същите възражения от ответницата. Установено е, че завещанието е писано и подписано от завещателя, че той е страдал от тежки физически болести, които обаче не са засягали психиката му, не е употребявал лекарства към момента на съставяне на завещанието, които да влияят на психиката му и употребата на алкохол заедно с тях също не е имала такова значение. От разпитаните свидетели се установило, че е искал да остави апартамента на сестра си, защото тя живеела и се грижела за майка им. Не са кредитирани показанията на бившата съпруга на завещателя и майка на Р. П. – наследник по закон, че в предсмъртните си дни заявявал, че искал да остави апартамента на сина си, но сестра му го притиснала. Последната въпреки развода се е грижела за него в последните около два месеца от живота му. Въз основа на изложеното, възивният съд е приел, че завещанието е действително, защото е писано и подписано от завещателя. В. в него тежест бонифициара по завещанието да гледа майка им е морално задължение, което не го прави възмезден акт, т.е. то не е нищожно. Прието е, че не е и унищожаемо поради това, че се установява, че въпреки влошеното здраве на завещателя, това не се е отразило върху способността му да разбира смисъла и значението на правния акт съставяне на завещание и последиците от него. Прието е че влязлото в сила решение по гр.д.№ 3749/2000г потвърдено с № 320/10 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 5021/2008г. на ВКС І гр.о. не формира сила на пресъдено нещо по същите въпроси, тъй като ответницата по настоящото дело не е участвала в производството, а тя е придобила права преди предявяване на иска по същото дело. С тези аргументи предявеният иск е уважен. Поставеният въпрос, по който се иска допускане до касационен контрол е пряко свързан и извода за действителност на завещанията и с крайния извод за основателност на иска. По този въпрос с Р № 745/13.01.2011г. по гр.д.№ 79/2010г. ІІІ гр.о. е прието, че е нищожно завещанието, когато волята на завещателя е мотивирана единствено с това да бъде вменено задължение да бъде гледан той, или трето лице, изразена като условие, или тежест, тъй като това е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието, а и защото тежестта поражда задължение за след смъртта, когато поражда задължение и самото завещание. Поставяне на условие, или тежест, която да се изпълнява от завещателя преди откриване на наследството, т.е. преди да действа завещанието сочи на това, че то има възнаградителен характер, а такова завещание е нищожно. Това решение е постановено по чл. 290 ГПК и съставлява задължителна съдебна практика. Същевременно решение № 320/10 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 5021/2008г. на ВКС І гр.о., което също е постановено по чл. 290 ГПК съдържа отговор по друг въпрос, свързан с приложението на чл. 30 ЗН. Така приетото в него за моралния характер на вписаното задължение да бъде гледана майката на завещателя не е било предмет на отговор по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не формира противоречива съдебна практика на ВКС. Настоящия състав намира, че поради констатираното противоречие между въззивното решение и решение № 745/13.01.2011г. по гр.д.№ 79/2010г. ІІІ гр.о. по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение