Определение № 318 от 14.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. Б. и адвокат Н. С. срещу решение № 162/12.05.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, І-ви състав по т.д. № 149/2015 г. в отменително-уважителна му част с оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по същата. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното: Пред Хасковски окръжен съд /Х./ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] за сумата 90000 лв. Ищецът твърди, че по възмезден договор за цесия от 30.04.2013 г. е придобил вземане от Д. Я. Д. към [фирма] за сумата 90000 лв., представляваща стойност на 146980 кг. слънчоглед, доставен по издадени кантарни бележки с посочени номера и дати. Иска [фирма] да бъде осъден да му заплати цената на доставеното количество слънчоглед. Искът е отхвърлен от Х., като е прието, че не е установено по делото уведомяване от цедента до цесионера. Подадена е бланкова въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в цялост с оплакване, че решението на Х. е „неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, подкрепящи предявения от „Ф.“ иск по чл.79 ЗЗД“, без конкретизация на твърдяната порочност на въззивния акт. По така подадената въззивна жалба ПАС е отменил решението на Х. в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 80839 лв. със съответните разноски и е постановил решение, уважаващо иска за отменения размер – 80839 лв., представляващи цена на доставени 146980 кг. слънчоглед по кантарни бележки, посочени с номера и дати, ведно със законна лихва и разноски. В останалата отхвърлителна част решението на Х. е потвърдено. ПАС е обсъдил събраните пред Х. доказателства и е приел, че възраженията за липсата на съобщаване на цесията, направени пред първоинстанционния съд са неоснователни. Изложени са и съображения, че няма пречка да се извърши прехвърляне на вземане, което е прехвърлимо по естеството си материално право и за което няма законова забрана. Обсъдени са свидетелски показания и заключение на ССЕ, с оглед на които е прието, че е извършена търговска продажба на селскостопанска продукция – слънчоглед, доставен в складовата база на дружеството купувач - [фирма] при издадени кантарни бележки, като цената на това количество слънчоглед, съгласно ССЕ е в размер на 80839 лв. по цени към датите на доставките през м. октомври 2008 г. ПАС е изложил и съображения във връзка с възражението за погасяване по давност, което според ПАС е неоснователно. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата В настоящия случай касаторът формулира въпроси в шест пункта, като обуславящ за разглеждането на първите пет въпроса и в този смисъл обуславящ изхода на спора е последният въпрос, за който се поддържа допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „Ограничен ли е въззивният съд от посоченото в жалбата и допустимо ли е при подадена въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение, както и при неконстатиране от страна на въззивния съд на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, да извърши цялостна проверка на правилността на решението?“ Следва да се допусне касационно обжалване на решението на ПАС в обжалваната му част по този въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за проверка съответствието на разрешението му от ПАС с т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради приетото наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на ПАС в обжалваната му част, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1616.78 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: