Определение № 653 от 22.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2961/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 7063/23.VІІІ.2019 г. на бургаското „А. Инвест Груп“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас против решение № 75 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 5.VІІ.2019 г., постановено по т. дело № 151/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 87/25.ІІ.2019 г. на Бургаския ОС по т. д. № 367/2017 г.: за прекратяването на това търговско дружество на основани чл. 517, ал. 4 ГПК.

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – поради това, че то било постановено при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо се претендира обезсилването му, а - алтернативно – неговото отменяване, ведно с присъждане на всички направени от касатора по водене на делото в инстанциите разноски. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция напълно и без мотиви за това е игнорирала оплакванията на въззивника /настоящ касатор/ във връзка с доклада на първостепенния съд по делото и нарушенията на последния спрямо правото на тази страна на участие в процеса.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „А. Инвест Груп“ ЕООД обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за недопустимост на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановено по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии ( Решение 72/8.ІV.2016 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 5357/2015 г., Решение № 114/26.Х.2012 г. на І-во т..о. по т. д. № 907/2011 г., както и в Решение № 149/22.ІІ.2016 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1747/2014 г. ), по следните три процесуалноправни въпроса:

1./ „За предпоставките на иска за прекратяване на дружеството по чл. 517 ГПК.“;

2./ „За правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото на първостепенния съд.“;

3./ „За изготвянето на доклад по чл. 146 ГПК с изискуемото от закона съдържание.“

Ответното по касация „Гарант Консулт” ООД-гр. Бургас, /ЕИК[ЕИК]/, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата касационна жалба на „А. Инвест Груп“ ООД-гр. Бургас /ЕИК[ЕИК]/, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

1. По твърдението на касатора за недопустимост на атакуваното въззивно решение:

Не се констатира в процесния случай вероятност атакуваното от „А. Инвест“ ЕООД решение на Бургаския апелативен съд да е процесуално недопустим съдебен акт. Оплакването за порок на последното по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК е въведено от този търговец с довод за „задълбочаване“ на допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения. Съгласно чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК обаче, съществените процесуални нарушения винаги са основание за неправилност, а не за недопустимост на съответния съдебен акт, постановен по съществото на конкретен спор. Това нормативно положение не се променя от субективната представа на страна в процеса, която счита определени процесуални нарушения не просто за „съществени“, а за „особено съществени“.

2. Относно наличието на приложно поле на касационния контрол при допълнителното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1:

Досежно фактическите обстоятелства по делото във връзка с предявените права и искането за прекратяване на дружеството настоящ касатор на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, въззивната инстанция – с оглед изрично предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност за това – е препратила към мотивите на първостепенния съд, понеже в тях фактическата обстановка е била установена правилно. Съответно решаващият правен извод на Бургаския апелативен съд е бил, че при наличието на редовно от външна страна изпълнително основание и образувано въз основа на него производство за принудително изпълнение, на взискателя по същото са противопоставими единствено възражения за погасяване на вземането по издадения изп. лист (№ 2389/11.V..2017 г. на РС-Бургас по ч.гр. дело № 3240/2017 г.), като следва да са точно посочени фактите и обстоятелствата, на които такова възражение се основава. Установявайки обаче, че нито в 2-седмичния преклузивен срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, нито на основание чл. 146, ал. 3 ГПК – в първото по делото съдебно заседание по повод предявения проект за доклад, нито с въззивната жалба, не е било посочено правоотношението между въззиваемото дружество и длъжника С. А., нито са били релевирани други правопогасяващи факти, а – от друга страна, не са били налице данни за обективни пречки за явяването на представител на въззивника, респ. за ограничаване или осуетяване на възможността му да посочи и представи такива доказателства, въззивната инстанция е уважила процесната конститутивна искова претенция с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на дружеството настоящ касатор, базирайки се върху удостовереното от ЧСИ /с рег. № 801/ обстоятелство, че към датата 22.ІІ.2019 г. продължава да има неизплатен остатък от дълга към ищцовото „Гарант Консулт“ ООД в размер на 1 714.69 лв.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите т.нар. „правни въпроса“, възпроизвеждащи всъщност защитните тези на касатора „А. Инвест груп“ ЕООД, се отнасят изцяло до правилността на атакуваното решение на Бургаския апелативен съд. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице е релевираната от това дружество допълнителна предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.

В заключение погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение