Определение № 3032 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7793/08.05.2024 г. на ЕТ „- К. Ц. - ИППДП“ срещу определение № 1783/11.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1245/2024 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба против определение № 1754/06.07.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 1884/2022 г. на Софийския апелативен съд. С акта на апелативния съд е потвърдено преграждащото определение № 517/19.05.2022 г. по ч. гр. д. № 378/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане № 534/18.03.2022 г. по гр. д. № 1329/2021 г. на Районен съд – Сандански, с което на частния жалбоподател са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на подадена от него молба вх. № 1818/17.03.2022 г. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че производството пред него е образувано по частна касационна жалба срещу определение на апелативен съд, с което е потвърдено определение на окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу разпореждане на районен съд за отстраняване на нередовности на подадена молба. Счел е, че определението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред категорията актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Допълнително е посочено, че предмет на разглеждане по гр. д. № 1329/2021 г. на РС – Сандански е предявен срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД иск с по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл.42, т. 2 от ОУ на ДИЕЗП на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за заплащане на сумата 1 980 лв. - обезщетение за вреди от неправомерно прекъсване на електроснабдяването на обект. Това обуславя необжалваемост на въззивното определение и на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. С ТР № 2/23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая, касаторът обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Както е разяснено и в мотивите на цитираното тълкувателно решение, апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение