Определение № 415 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 167/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение15.03.2023 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 110/24.03.2022 г. по ч.гр.д. №943/2022 на Върховния касационен съд, IV г.о. ОСЪЖДА М. Д. М., [населено място], да заплати на И. И. М., със съдебен адрес – [населено място], 300 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е образувано по частна жалба на вх.№ 4387/19.05.2022 г. на М. Д. М., [населено място], срещу определение № 110/24.03.2022 г. по ч.гр.д. №943/2022 на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 2506/28.09.2021 г. по ч.гр.д. № 2094/2021 г. на Апелативен съд - София и е прекратено производството. В обжалваното определение е прието, че с определението на САС се потвърждава разпореждане на Софийския градски съд за връщане на въззивната жалба на М. Д. М. в частта, с която се прекратява брака му с И. И. М.. Решението по брачните искове е изключено от касационен контрол, поради което и подадената частна жалба е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК. Ответницата И. И. М., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат Й. Б., оспорва частната жалба. Претендира деловодни разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че според разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по брачни искове. Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Оттук следва, че ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК. Частната касационна жалба правилно е оставена без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответницата по частната жалба трябва да се присъдят деловодни разноски 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.