Определение № 14 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2021 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Подадена е частна жалба вх. № 10993/24.06.2021 г. от ищеца „Банка Д.” АД, чрез юрисконсулт С. П. срещу определение № 1427/02.06.2021 г. по ч.гр.дело № 1569/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, в която е върната насрещна въззивна жалба вх. № 262274/02.12.2020 г., подадена от „Банка Д.” АД и е оставена без разглеждане частна жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. на Кюстендилския окръжен съд по т.дело № 42/2019 г. в частта, в която е върната въззивна жалба вх. № 261079/12.10.2020 г., подадена от К. Г. С., чрез пълномощник адв. К. С.. Поддържаното основание за касационна отмяна на определението е незаконосъобразност. Искането е да се допусне касационно обжалване на определението на САС в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, в която е върната насрещна въззивна жалба вх. № 262274/02.12.2020 г., подадена от „Банка Д.” АД и в тази част определението се отмени. Иска се и отмяна на определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. на Кюстендилския окръжен съд по т.дело № 42/2019 г. в частта, в която е върната въззивна жалба вх. № 261079/12.10.2020 г., подадена от К. Г. С., чрез пълномощник адв. К. С.. В изложението към частната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност на определението на САС в частта, с която е оставена без уважение частна жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, в която е върната насрещна въззивна жалба вх. № 262274/02.12.2020 г., подадена от „Банка Д.” АД. Ответницата по частната жалба К. Г. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че ищецът „Банка Д.” АД е подал частна жалба срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 261079/12.10.2020 г., подадена от К. Г. С., чрез адв.К. С. и насрещна въззивна жалба вх. № 262274/02.12.2020 г., подадена от „Банка Д.” АД. Прието е, че срещу постановено решение от Окръжен съд Кюстендил по т.дело № 42/2019 г. е подадена въззивна жалба вх. № 261079/12.10.2020 г. от ответницата К. С., подписана от адв.К. С. с пълномощно към молба от 27.01.2021 г. Прието е също, че в законоустановения срок по чл.263,ал.2 ГПК е постъпила насрещна жалба от ищеца „Банка Д.” АД. Посочено е, че с молба от 23.02.2021 г. ответницата К. С., чрез адв.С. е оттеглила въззивната жалба, като към молбата е приложено изрично пълномощно за адвоката, че разполага с правомощия за оттегляне. От правна страна съдът се е позовал на чл.264,ал.1 ГПК, според който във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Прието е, че от това право се е възползвала жалбоподателката К. С. и го е реализирала, чрез надлежно упълномощен адвокат. С оглед представеното пълномощно възраженията в тази насока в частната жалба са преценени за неоснователни. Съдът е приел, че след като въззивната жалба е оттеглена въззивно производство не може да се образува, че за насрещната по спора страна отпада и възможността да сезира въззивния съд с насрещна жалба. Прието е, че според чл.263,ал.4 ГПК насрещната въззивна жалба не се разглежда ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. Приел е, че в случая насрещната жалба на банката-жалбоподател подлежи на връщане въз основа на посочения текст. Съобразено е, че насрещната жалба не е постъпила в срока по чл.259 ГПК и не подлежи на разглеждане като обикновена жалба. При тези съображения е прието, че частната жалба срещу разпореждането за връщане на насрещната въззивна жалба е неоснователна. Съдът е приел, че частната жалба на „Банка Д.” АД е недопустима в частта, с която се обжалва връщане на въззивната жалба на К. С., поради липса на интерес. Частната жалба, подадена от „Банка Д.” АД в частта, срещу определението на САС от 02.06.2021 г. по ч.гр.дело № 1569/21 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е върната въззивна жалба вх. № 261079 от 12.10.2020 г., подадена от К. Г. С., чрез адв.К. С. подлежи на разглеждане по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на ищеца „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е върната въззивна жалба вх. № 261079/12.10.2020 г., подадена от ответницата К. Г. С., чрез адв. К. С. е правилно по следните съображения: С решение № 260006/28.08.2020 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд е прекратено производството по делото в частта, в която „Банка Д.” АД е предявило срещу К. Г. С. при условията на чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи солидарно на банката сумите 1155.19 лв. разноски за държавна такса и 1 027 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1330/2013 г. Със същото решене е признато за установено на основание чл.422,вр.чл.415ал.2 ГПК, че К. Г. С. при условията на солидарност дължи на „Банка Д.” АД сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 812/24.07.2013 г. по ч.гр.дело № 1330/2013 г. на Районен съд Кюстендил: 95.54 лв. главница по договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него, 1 519.86 лв. договорни лихви начислени за периода от 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г., като исковете за разликите до 49 544.22 лв. главница по договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него, 6 035.86 лв. договорни лихви начислени за периода от 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г. и 2 179.24 лв. санкционна лихва, начислена за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г. са отхвърлени и е осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 1255.19 лв. разноски по заповедното производство и 54.55 лв. разноски за първоинстанционното производство. Ответницата К. Г. С., чрез адв.К. С. е подала въззивна жалба вх. № 261079/12.10.2020 г. срещу решението на Кюстендилския окръжен съд по т.дело № 42/2019 г. в уважената част на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415,ал.1 ГПК - в частта, с която е признато за установено на основание чл.422,вр.чл.415ал.2 ГПК, че К. Г. С. при условията на солидарност дължи на „Банка Д.” ЕАД сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 812/24.07.2013 г. по ч.гр.дело № 1330/2013 г. на Районен съд Кюстендил: 95.54 лв. главница по договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него, 1 519.86 лв. договорни лихви начислени за периода от 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г., както и в частта на присъдените в тежест на ответницата разноски по делото. Въззивната жалба е постъпила в Кюстендилския окръжен съд на 12.10.2020 г. Препис от въззивната жалба на ответницата е редовно връчен на ищеца „Банка Д.” АД на 24.11.2020 г., което се установява от приложеното по делото съобщение. В двуседмичният срок за отговор, предвиден в чл.263, ал.2 ГПК ищецът „Банка Д.” АД е подал насрещна въззивна жалба вх. № 262274/02.12.2020 г. срещу решението на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.415,ал.1 ГПК са отхвърлени за разликите до 49 544.22 лв. главница по договор за кредит от 22.01.2008 г. и анексите към него, 6 035.86 лв. договорни лихви начислени за периода от 13.05.2012 г. до 23.07.2013 г. и 2 179.24 лв. санкционна лихва, начислена за периода 15.02.2013 г. до 23.07.2013 г. На 11.01.2021 г. ищецът е подал допълнение и уточнение на насрещната въззивна жалба с вх. № 260158/11.01.2021 г. На 23.02.2021 г. е постъпила по първоинстанционното дело на Кюстендилския окръжен съд молба вх. № 261522/23.01.2021 г. от ответницата К. Г. С., чрез адв. К. С., с която е заявила оттегляне на подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Към молбата е приложено изрично пълномощно, с което ответницата е упълномощила на адв. С. за разпореждане с предмета на делото – да оттегли подадената въззивна жалба. С разпореждане № 260100/05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. Кюстендилският окръжен съд е приел, че е налице валидно оттегляне на въззивната жалба от ответницата К. С., извършено от процесуалния й представител адв.С. в рамките на дадените му правомощия за разпореждане с предмета на делото, съгласно даденото изрично пълномощно, поради което възивната жалба следва да се върне. Първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.263,ал.4 ГПК след като е оттеглена въззивната жалба на ответницата К. С. не следва да се разглежда насрещната въззивна жалба на ищеца „Банка Д.” ЕАД и е постановил връщане на същата. Срещу постановеното разпореждане на Кюстендилския окръжен съд от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. е подадена частна жалба от ищеца „Банка Д.” АД. Правилно Софийски апелативен съд е приел, че ищецът няма правен интерес да обжалва първоинстанционното разпореждане, с което е върната въззивната жалба на ответницата, поради оттеглянето й. Ответницата К. С., чрез адв.С. е обжалвала първоинстанционното решение на Кюстендилския окръжен съд по т.дело № 42/2019 г. в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415,ал.1 ГПК. Подадената въззивна жалба от ответницата впоследствие е оттеглена. С оглед на посоченото ищецът няма правен интерес да обжалва разпореждането на първоинстанционния съд за връщане въззивната жалба на ответницата. Определението на Софийски апелативен съд по ч.гр.дело № 1569/2021 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на ищеца”Банка Д.” АД срещу първинстанционното разпореждане по т.дело № 42/2019 г. на КОС в частта, с която е върната въззивната жалба на ответницата като правилно следва да се потвърди. Частната жалба, подадена от „Банка Д.” АД в частта срещу определението на САС от 02.06.2021 г. по ч.гр.дело № 1569/21 г. в частта, с която е оставена без уважение частна жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е върната насрещната въззивна жалба на ищеца „Банка Д.” АД подлежи на разглеждане по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждане от 05.03.2021 г. по т.дело № 42/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е върната насрещна въззивна жалба вх. № 262274 от 02.12.2020 г., подадена от „Банка Д.” АД срещу решение № 260006/28.08.2020 г. по т.дело № 42/2019 г. на КОС в отхвърлената част на предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415,ал.1 ГПК не следва да се допусне до касационно обжалване. В изложението на жалбоподателя-ищец вх. № 68367/04.11.2021 г. подробно са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение на Софийски апелативен съд, както и за неправилност на първоинстанционното решение на Кюстендилския окръжен съд по т.дело № 42/2019 г. В същото се поддържа очевидна неправилност на определението на Софийски апелативен съд от 02.06.2021 г. по ч.гр.дело № 1569/2021 г. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение на Софийски апелативен съд в посочената част. Това основание за допускане на касационен контрол е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Софийски апелативен съд в указаната част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. В изложението на жалбоподателя „Банка Д.” ЕАД липсва ясно и точно формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Доводите в изложението за неправилност на обжалваното определение на САС в указаната част не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на частната жалба по същество. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК на определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Банка Д.” АД срещу разпореждането на Кюстендилския окръжен съд по т.дело № 42/2019 г. в частта, с която е върната насрещната въззивна жалба на ищеца „Банка Д.” АД. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение