Определение № 32 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2730/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение /недатирано/ по в. гр. д. № 3771/2020 г. Варненският окръжен съд е потвърдил решение № 261095/09.11.2020 г. по гр. д. № 20 530/2019 г. на Варненския районен съд, с което С. С. И. е осъдена да заплати на П. Н. С. сумата 9 908.70 лева, с данък добавена стойност, представляваща 1/2 от стойността на разходите за извършен ремонт на покрива на къща, находяща се в [населено място], [улица], и сумата 2 287.98 лева, с данък добавена стойност, представляваща 1/2 от стойността на полагане на минерална мазилка на външните стени на къщата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.12.2019 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС вр. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е установено, че в рамките на исковия период: от 10.07.2017 г. до 10.09.2017 г. за ремонт на покрива, и през м. май 2018 г. за полагане на минерална мазилка на външните стени на къщата, страните са притежавали в условията на етажна собственост обекти от двуетажна жилищна сграда в [населено място], като ищецът е собственик на втория етаж, а ответницата е била собственица на първия етаж, с по 1/2 ид. ч. от дворното място.

Въззивният съд приел, че така установените права на собственост съставляват пречка да се образува мнозинство при липса на единодушие относно управлението, в т. ч. запазването на вещта чрез предприемане на ремонт, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС разноските следва да бъдат поети от страните по равно. Възражението на ответницата относно правната квалификация на спора съдът приел за неоснователно при позоваване на разрешенията в Постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС и в ТР № 85/1968 г. /в неотменената му част/ и по съображения, че при наличие на два обекта с двама собственици правилата на етажната собственост са неприложими, така че е невъзможно да се учреди и функционира общо събрание и да се стигне до решение за извършване на необходими разноски за запазване на имота. Съдът посочил, че необходими разноски са тези, при които платеното следва да е за запазването или за ползването на общата вещ според предназначението ѝ, а полезни разноски са тези, при които платеното следва да подобрява вещта, без да променя предназначението ѝ.

Въззивният съд приел, че в случая се касае за необходими разноски, тъй като са направени за запазване на сградата и са били наложителни - покривът е бил амортизиран до степен, налагаща цялостната му подмяна, защото не е изпълнявал функциите си да предпазва обектите в сградата от влага; фасадата на сградата също е била компрометирана, в резултат на което в помещенията се е просмуквала влага. Относно необходимите ремонтни работи съдът в двете инстанции съобразил заключението на вещото лице по техническата експертиза, в което са посочени видовете строително-монтажни работи, които следва да се извършат в общите части на сградата, така че тя да бъде годна за нормална експлоатация и да се предотврати нейното погиване, включително и относно дейностите по фасадата на сградата, които се налагат за предотвратяване на овлажняването и вредното въздействие на влага върху стените на сградата.

Съдът приел, че извършените ремонтни работи се установяват и от показанията на свидетелите А. и Д., които кредитирал като обективни, безпристрастни и последователни и непротиворечащи на показанията на свидетелите на ответната страна, още повече, че последните нямат преки впечатления от състоянието на покрива и са пристрастни с оглед близката родствена връзка с ответницата, чиито синове са. За установен по безспорен начин е приет и фактът, че заплащането на дейностите и на материалите, вложени в ремонта, е било извършено от ищеца, който е наемал и работниците, осъществили ремонтните дейности.

Прието е, че ищецът е извършил със свои средства необходим и неотложен ремонт на покрива и на фасадата на сградата, включващ демонтаж на покрива, подмяна на ламперия, монтаж на нови керемиди и капаци, измазване на комини, полагане на минерална мазилка и др., включително ремонт на фасадата. При определянето на необходимите и на полезните разноски съдът извършил преценка относно необходимостта от извършването на съответната работа, като приел, че извършените от ищеца необходими разноски са свързани с необходими ремонтни дейности за поддържането и възстановяването на общите части, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение. Съдът посочил, че въпросът дали разходите за ремонт на покрива, за подмяна на покривните прозорци с ПВЦ дограма, за поставяне на врата, осигуряваща достъп до покрива, и за полагане на минерална мазилка на фасадата представляват разноски, необходими за запазване на вещта, или са полезни, е ирелевантен в конкретния случай, тъй като и в двете хипотези редът за обезщетяването им е по чл. 30, ал. 3 ЗС; размерът на обезщетението също е еднакъв - действителната стойност на разноските. Посочил и това, че извършените от ищеца ремонтни дейности по покрива и фасадата по своята същност представляват необходими разноски и че за извършването им не е нужно съгласието на другия съсобственик, тъй като по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Поради това относно тези разноски е без значение обстоятелството дали ответницата е знаела или не и дали се е противопоставила на тяхното извършване. Въззивният съд посочил и това, че по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС разходите се разпределят между съсобствениците независимо от това дали е налице увеличаване на стойността на имота, като облигационната претенция възниква спрямо кръга лица-съсобственици, считано към момента на направата на разходите, респ. подобренията в имота.

Като взел предвид заключението на вещото лице, съдът приел, че стойността на вложените труд и материали възлиза на сумата 19 817.40 лева с ДДС, и ответницата като собственица на 1/2 ид. ч. от общите части на сградата следва да заплати на ищеца половината или 9 908.70 лева, с колкото е следвало да участва в тежестите за поддържането на покрива. За ремонта на фасадата на сградата ответницата следва да заплати на ищеца сумата 2 287.98 лева, представляваща половината от 4 575.96 лева с ДДС, на колкото възлиза стойността на вложените труд и материали при ремонта на фасадата.

За неоснователно въззивният съд приел оплакването на ответницата във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл относно стойността и видовете на отделните дейности по извършения ремонт. Посочил, че когато претенцията има за предмет заплащане на необходими разноски и подобрения, извършени в съсобствен имот, съсобственикът следва да посочи общия размер на претендираната сума, като конкретизира по вид и характеристика отделните подобрения, времето на извършването им и дали са направени със съгласието на останалите съсобственици или въпреки противопоставянето им. Произнасянето по основателността на претенцията изисква съдът в мотивите да вземе становище относно отделните видове строителни работи, за които се твърди да са били извършени, без това да означава, че се произнася с отделен диспозитив по всяко перо - касае се за един иск и при неговото уважаване съдът присъжда глобална сума, явяваща се сбор от стойността на конкретно доказаните необходими разноски и подобрения.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ответницата С. С. И., която е изложила оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.

От ответника по касация - ищеца П. Н. С., е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

С определение № 60172/08.11.2021 г. по настоящото дело е прието, че в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати сумата 2 287.98 лева с данък добавена стойност, представляваща 1/2 от стойността на полагане на минерална мазилка на външните стени на къщата, касационната жалба е недопустима, тъй като в тази част въззивното решение има за предмет иск за парично вземане с цена на иска под 5 000 лева и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК същото не попада в обхвата на касационното обжалване. Съобщението за това определение и възможността то да бъде обжалвано е връчено на процесуалния представител на жалбоподателката адв. М. Н. Н. /вж. пълномощното, приложено на л. 27 по гр. д. № 20530/2019 г. на Варненския районен съд/ на 11.11.2021 г., а на ответника по касация - на 17.11.2021 г. чрез процесуалния му представител адв. С. Ил. З. /вж. пълномощното, приложено на л. 10 по гр. д. № 20530/2019 г. на Варненския районен съд/. Указаният едноседмичен срок е изтекъл, без да е подадена частна жалба. При това положение прекратителното определение е влязло в сила.

Касационната жалба срещу въззивното решение в останалата му част е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба се твърди, че районният съд се е произнесъл по иск, който страда от пороци, които не са били отстранени, като не става ясно какво се претендира - дали се включва труд и/или материали или само един от показателите; претенциите не са диференцирани по пера и по стойност, не са посочени съответните параметри - количество, качество, размери, марка, модел, материал, единична цена на дейностите и материалите, които пороци не били коментирани от окръжния съд; налице били и съществени разминавания между твърденията в исковата молба и в уточняващата молба; съдът не се е произнесъл по отделните видове строителни работи от т. 1 до т. 17 от доклада по делото, а се е произнесъл, позовавайки се единствено на техническата експертиза, която включва в себе си непредявени искови претенции - т.т. 16, 17 и 23.

Съдебната практика приема, че индивидуализирането на претенцията за необходими и полезни разноски изисква да се посочат видът и характеристиката им, времето на извършването им и отделните видове строителни работи, които те включват. В случая начинът, по който ищецът е описал всяка конкретна работа, не оставя съмнение, че освен вложените материали, се претендира и положеният за извършването ѝ труд. С уточнителната молба /л.л. 15-17 от първоинстанционното дело/ е отстранена една от нередовностите на исковата молба, като е посочена стойността на всяко отделно перо, а с възприемането от ищеца на заключението на техническата експертиза, в което са посочени количеството и единичната цена на материалите и дейностите, следва да се счете, че отстранени и останалите, твърдени от жалбоподателката, нередовности на исковата молба, които са посочени в касационната жалба и в изложението към нея. След оставяне от първоинстанционния съд на исковата молба без движение, ищецът е подал молба, в която е уточнил претендираните като извършени разноски, и именно тази молба, както и т. 6 от исковата молба, са били взети предвид от вещото лице при изготвянето на експертизата. Ето защо доводът за ненадлежно упражнено право на иск, водещо до постановяване на недопустимо решение, не се подкрепя от данните по делото.

Не се разкрива недопустимост на въззивното решение и като постановено по непредявени претенции за извършени работи, каквито според жалбоподателката са тези, описани в т. 16 /полагане на топлоизолация стиропор, надзид/, т. 17 /шпакловка на топлоизолация/ и т. 23 /пола около комин с пластифицирана ламарина 2 бр./ от заключението на техническата експертиза. При устното излагане на заключението си в съдебното заседание на 26.06.2020 г. /л. 57 от първоинстанционното дело/ вещото лице е пояснило, че в т.т. 16 и 17 от заключението са оценени работите, претендирани като извършени в т. 6 от исковата молба /поставяне на стиропор, лепене, дюбелиране и шпакловане на бетонния пояс от външната страна на сградата - 60 кв. м./. Те се претендират като част от ремонта на покрива, извършен през 2017 г., и не се дублират с част от ремонтните работи, извършени през 2018 г. при поставянето на минералната мазилка по фасадата на сградата. По отношение на претенцията по т. 23 вещото лице не е посочило на коя претенция по уточнителната молба /съответно по доклада на първоинстанционния съд на л. 28/ тя съответства, но при извършеното от настоящия състав сравнение става ясно, че се касае за т. 15 от уточнителната молба и доклада „подмазване на комини“, което включва в себе си „вароциментова гладка мазилка комини /т. 22 от заключението/ и пола около комин с пластифицирана ламарина 2 бр. /т. 23 от заключението/. Ето защо доводът на жалбоподателката за произнасяне на съда по непредявени претенции е неоснователен.

В обобщение - не се разкрива вероятност въззивното решение да е недопустимо, което да налага допускане на същото до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба е поставен въпросът за правомощията на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за необсъждането и липсата на анализ на всички доказателства, намиращи се по делото, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 1/2001 г. на ОСГК, решение № 101/03.06.2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на І-во т. о., определение № 326/12.03.2012 г. по гр. д. № 226/2012 г. на ІV-то г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV-то г. о., решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 2998/2007 г. на ІV-то г. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ІІ-ро т. о., решение № 191/29.10.2014 г. по гр. д. № 2299/2014 г. на I-во г. о., определение № 64/12.02.2019 г. по гр. д. № 1882/2018 г. на I-во г. о. Като необсъдени се сочат заплащането на извършените работи от ищеца, количеството на извършените строително-монтажни работи и стойността на същите, наличието на необходимост от извършването им, както и защитните възражения на жалбоподателката.

Задължителната, както и трайната съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, приемат, че мотивите на въззивния съд, предвид правомощията му на съд по съществото на спора, чиято дейност е продължение на дейността на първоинстанционния съд, трябва да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствения материал, относим към спора, и на доводите и възраженията на страните, на които трябва да бъде даден конкретен отговор; мотивите трябва да отразяват решаващата правораздавателна дейност на съда - да съдържат съображения, които сочат какви фактически констатации е направил и въз основа на преценката на какви доказателства, както и относно приложимата материалноправна норма; съдът е длъжен да обсъди всички доводи на страните и да аргументира защо възприема едни факти за доказани и игнорира други; общите бланкетни фрази, че съдът приема за установени едни или други обстоятелства, респ., че приема за основателен или не предявения иск, не отговарят на въведеното с чл. 236, ал. 2 ГПК законово изискване, защото чрез такова съдържание не може да се провери законосъобразността, обосноваността и правилността на постановения съдебен акт.

В разглеждания случай въззивният съд не се е о тклонил от тази съдебна практика. Обжалваното решение съдържа подробно изложение на приетата за установена фактическа обстановка, като показанията на всички разпитани свидетели, както и заключението на техническата експертиза са обсъдени подробно като относими към спора. Изложени са съображения защо съдът поставя в основата на съдебния акт показанията на свидетелите М. А. и К. Д., които, заедно със заключението на техническата експертиза, установяват извършването на ремонтните дейности и кои обстоятелства са ги налагали, стойността на същите, заплащането им от ищеца, набавянето на материали и наемането на работници от ищеца, и защо не са кредитирани показанията на свидетелите С. И. и И. И.. Обсъдени са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 30, ал. 3 ЗС, както и защо в случая тази материалноправна норма е източник на възникналите между страните облигационни отношения. По този начин въззивният съд е отговорил на защитните възражения на ответницата, които са се свеждали до това, че не е била съгласна с извършването на цялостен ремонт на покрива, тъй като не е имало такава необходимост предвид състоянието на покривната конструкция; че е дала съгласие за извършване само на частичен ремонт на покрива чрез подмяна на счупени керемиди; че извършените дейности не са били продиктувани от необходимостта за запазване на имота. За неоснователно е прието и оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по стойността и видовете на отделните дейности по ремонта.

Изложеното налага извода, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по поставения въпрос, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила и въпросите:

1. при неустановяване по безспорен начин на факта на заплатени разноски по запазване на вещта следва ли същите да бъдат присъдени;

2. законосъобразно ли е произнасяне по непредявени искови претенции;

3. неправилно ли е това валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение;

4. при погрешно определена правна квалификация на иск допуснато ли е нарушение на материалния закон и това обуславя ли неправилност на решението.

Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така поставени, въпросите са теоретични и не са свързани с конкретиката по настоящото дело, а основанието за допускане на касационно обжалване, на което жалбоподателката се позовава, не е мотивирано съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това - първият поставен въпрос не е правен по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 на същия тълкувателен акт. Не е правен и третият въпрос. И двата въпроса са фактически, а отговорът на фактическите въпроси изисква преценка на правилността на въззивното решение, която може да се извърши едва при разглеждането на касационната жалба по същество, а не в производството по селекция на касационните жалби. Фактическите въпроси не могат да бъдат разгледани в настоящата първа фаза по допускане на касационното обжалване, защото не биха били спазени едни от основните принципи на гражданския процес - за непосредственост и устност, при които се извършва проверката по правилността на обжалвания съдебен акт. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е частично недопустимо като постановено по непредявени претенции, поради което основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК не е налице. По четвъртия поставен въпрос е налице богата съдебна практика, според която при неправилна правна квалификация на предявения иск решението е неправилно /решение № 31/04.03.2021 г. по гр. д. № 1919/2020 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 347/24.11.2015 г. по гр. д. № 1530/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 65/13.06.2019 г. по гр. д. № 3460/2018 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., решение № 103/20.06.2013 г. по т. д. № 850/2012 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 19/14.07.2016 г. по гр. д. № 3604/2015 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 439/23.07.2010 г. по гр. д. № 476/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, II-ро т. о., и др./, поради което в конкретния случай не се налага допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по този въпрос.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се е позовала и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не го е свързала с някой от поставените въпроси, а и не се е позовала на актове, които могат да послужат за допускане на касационно обжалване на това основание- актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК не е изрично формулирано, но е посочено, че изводите по съществото на спора са формирани в противоречие с правилата на формалната логика, като е дадена правна квалификация по чл. 30, ал. 3 ЗС, без да се съобразят релевираните обстоятелства. Действително, едно съдебно решение би било очевидно неправилно, ако например е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика, като за да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Определянето на правната квалификация на една искова претенция обаче не може да се извърши без съобразяване и анализ на събраните по делото доказателства, доводи и възражения на страните, което не е предмет на фазата по селекция на касационните жалби.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 207568/08.06.2021 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.