Определение № 60381 от 23.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1832/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация ДОБРИЛА - Д, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 317 от 05.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 2357/2019 г. на ОС – Пловдив, с което е потвърдено решение № 230/21.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 691/2018 г. на РС - Карлово. С последното, на основание чл.58 ЗК, са отменени приетите на проведено на 21.04.2018 г. общо събрание на Кооперация ДОБРИЛА - Д решения за: утвърждаване на решение на УС за приемане на нови и освобождаване на член-кооператори, отчетен доклад на УС за 2017 г., отчетен доклад на КС за 2017 г., приемане на финансовия отчет за 2017 г., освобождаване от отговорност на УС и КС за 2017 г., определяне броя на членовете на УС и КС и избор на председател, УС и КС, поради противоречието им със закона и устава на кооперацията. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, същото е и необосновано, за което са развити подробни съображения. Моли се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се съдебно-деловодните разноски за всички инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроса, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1/ „Решението на ОС на кооперацията противоречи ли на нормата на чл.17 ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуването на атакуваното с иска по чл.58 ЗК решение са участвали само част от член кооператорите, поради напускането на останалите?”, 2/ „Длъжен ли е съдът при произнасяне по иск по чл.58 ЗК да разгледа и да се произнесе поотделно по законосъобразността на всяко едно от взетите решения на проведеното общо събрание?”, 3/ „Допустимо ли е председателят на кооперацията, който е организирал провеждането на общото събрание на член-кооператорите и е следвало да обезпечи законосъобразното провеждане на събранието в изпълнение на чл.26 ал.2 т.2 КЗ, да се позовава на допуснати от същия нарушения при организиране на събранието?“, 4/ „Представлява ли съществено нарушение на чл.18 ал.5 ЗК, водещо до незаконосъобразност на общото събрание, отбелязването в протокола, че взетите решения са били прочетени при вземане на всяко едно от тях в последователността по обявения дневен ред, а не в края на проведеното събрание?“. По първия въпрос се поддържа да е налице допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решение № 164 по т.д.№ 982/2011 г. на І т.о. на ВКС, а по останалите касаторът се позовава на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /евентуално и т.1 по въпрос № 2/. В условията на евентуалност касаторът навежда и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК относно последния въпрос. В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация М. К. Р., чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба, както и искането за допускане на касационен контрол. Претендира разноски. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, съставът на въззивния съд е приел следното: Видно от протокол № 110/21.04.2018 г., оспореното ОС е проведено при условията на чл.17 ал.2 ЗК при т. нар. „спадащ кворум“. Същото е открито от ищцата като председател на кооперацията, а след това е избрано и ръководство на събранието, в чийто състав тя не фигурира. След избор на съответните комисии е прочетен предварително обявеният дневен ред, включващ 7 точки, последните 2 от които касаят определяне броя на членовете на УС и КС и избор на председател и УС, както и избор на КС. Гласуването по всички точки от дневния ред, вкл. и т.7, касаеща избора на УС и КС, е проведено явно. Формиран е извод, че е налице нарушаване на законовата процедура по чл.15 ал.4 т.2 ЗК. Според нея, броят на членовете на УС и КС се определя с тайно гласуване, както и изборът и освобождаването им. В Устава на кооперацията, в чл.49 ал.4 е записано дословно: „Изборът на членове на УС и КС и по резултатите на финансовите ревизии се извършва с явно гласуване. Събранието може да реши и в друг случай да се гласува тайно“. Прието е, че действително в чл.18 ал.4 ЗК е предвидено явно гласуване в общото събрание при вземане на решения, като в устава може да се предвиди по някои въпроси да се гласува тайно, но от това правило има изрично изключение в нормата на чл.15 ал.4 т.2 ЗК, а именно при определяне броя на членовете и избора на такива на УС и КС гласуването следва да е тайно. Няма обаче предвидена възможност в закона, при която с устава да се уреди вместо предвиденото тайно гласуване да се проведе явно такова. Съдът е заключил, че разпоредбата на чл.15 ал.4 т.2 от ЗК е императивна и не може да се дерогира с устава. Чл.49 ал.4 от Устава противоречи на същата и не следва да се прилага, а противоречието със закона съставлява незаконосъобразност на решенията за избор на ръководни органи на ответната кооперация. Като неоснователни са оценени от въззивния съд доводите в жалбата, че ищцата като председател на кооперацията към момента на провеждане на ОС не можела да излага аргументи за незаконосъобразност на процесните решения поради невземането им чрез тайно гласуване, тъй като точно тя била отговорна за спазване на нормите на закона и устава. Съдът е приел, че ищцата само е открила събранието, след което е било избрано ръководство, в което тя не участва и е нямало как да повлияе и на приетия начин за явно гласуване и по т.7 от дневния ред. По отношение на кворума, след обсъждане на свидетелските показания и преценка кои от тях да кредитира, съставът на въззивния съд е приел, че действително не е бил осъществяван контрол върху броя на присъстващите на събранието член-кооператори преди всяко гласуване. Изложените в жалбата оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на кворум при вземане на атакуваните решения са счетени за неоснователни, тъй като в мотивите на обжалваното решение не е констатирана липсата на кворум преди всяко гласуване като предпоставка за законното провеждане на събранието и вземане на решения, а невъзможност за преценка дали изборът е направен с необходимото мнозинство, поради неотразяването в протокола на действителния брой гласували лица. Това неотразяване именно е в резултат на липсата на контрол върху кворума от началото на събранието и преди всяко гласуване по всички точки от дневния ред. Отделно от това, при вземане на решение за избор на нов председател на УС и на кооперацията, от записаното по тази точка в протокола от 21.04.2018 г. не може да се установи какъв е резултатът от гласуването. Отбелязано е само, че решението е взето „с мнозинство“, без да се посочва колко членове са гласували „за“, „против“ и „въздържал се“. Според гласните доказателства, преброяване на гласовете за избор на председател изобщо не било извършено. На последно място съдът е установил, че и от протокола за проведеното събрание, и от свидетелските показания е видно, че не са изпълнени изискванията на чл.18 ал.5 изр.последно от ЗК, според който взетите решения задължително се вписват в протокола и се прочитат в края на заседанието. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съображения: Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий на закона – да са правни и същевременно да имат значение за крайния резултат по делото, т.е. да са включени в предмета на спора и да са обусловили решаващата правна воля на съда – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да намери, че всички взети решения са незаконосъобразни, като е преценил данните от протокола на събранието и гласните доказателства, съставът на въззивния съд е формирал извод, че поради липса на контрол върху кворума и неотразяване в протокола на действителния брой гласували лица не може да се направи преценка, дали решенията са взети с нужното мнозинство. Следователно съдът не е формирал воля по първия въпрос, касаещ приложението на чл.17 ЗК в хипотеза, в която към момента на откриване на заседанието на общото събрание е бил налице необходимият кворум, но в гласуването на атакуваните решения са участвали само част от член кооператорите, поради напускането на останалите. Не е от значение за изхода на спора и вторият формулиран въпрос – дали съдът е следвало да се произнесе поотделно относно законосъобразността на всяко едно от оспорените решения, тъй като посоченият по-горе решаващ извод е относим за всяко прието решение на това заседание. Третият въпрос също не е обусловил правната воля на съда, доколкото той е намерил, че основанията за отмяна, по които се е произнесъл, не касаят нарушения, допуснати от ищцата като председател на кооперацията и организатор на събранието. Разрешаването на последния въпрос не би се отразило върху изхода от спора и затова също не притежава нужното значение да обоснове искания достъп до касация. Нарушението на чл.18 ал.5 ЗК е посочено допълнително, като и без него въззивният съд е констатирал пороци при вземането на атакуваните решения, които водят до тяхната отмяна. По тази причина се преценяват като ирелевантни доводите на касатора, че изводът за нарушаване на чл.18 ал.5 ЗК е очевидно неправилен. При неустановяване на общото основание на чл.280 ал.1 ГПК, съдът не дължи преценка за допълнителните селективни предпоставки на т.т.1-3. Липсата на правен въпрос от значение за резултата по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. При този изход на делото в настоящата инстанция, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски, доказани в размер на 600 лв. – уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение