Определение № 2381 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 710/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Д-р Петър Берон“, [населено място] бряг, представлявано от директора А. Ш. чрез адв. Е. М. – АК Плевен, срещу решение № 513 от 25.11.2022 г., на Окръжен съд-Плевен, постановено по възз. гр. д. № 648/2022 г., с което е потвърдено решение № 143 от 05.07.2022 г., постановено по гр. д. № 178/2022 г., по описа на Районен съд – гр. Левски, с което са уважени предявените искове от Д. Г. У., срещу СУ „Д-р Петър Берон“, за признаване на уволнението ѝ за незаконно, за възстановяване на заеманата от нея длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 20.01.2022 г. до 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба 01.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост. За допускане на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1/. Закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ следва ли да се прилага спрямо работник, който не е изпълнил задължението си по чл. 2 от Наредба № 5 да уведоми работодателя за заболяването си и да представи медицински документи за това, в случаите когато умишлено не представя медицински документи? 2/. Самото деклариране от страна на работника и непредставяне на документи в указан от работодателя срок представлява ли умишлено въвеждане на работодателя в заблуждение от работника? Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация – Д. Г. У., чрез пълномощника си адв. П. К. – АК Плевен, е подала писмен отговор, в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. По същество счита касационната жалба за неоснователна и обжалваното въззивно решение за правилно. Претендира за присъждане на разноски за касационна инстанция, като представя договор за правна защита, пълномощно за касационна инстанция и списък на разноските. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила на 10.11.2021г. решение № 260007 от 25.09.2020 г. по гр. д. № 256/2020 г. на Районен съд-Червен бряг, предишното уволнение на ищцата Д. Г. У. със заповед № РД-19-974/20.01.2020 г. е признато за незаконно и същата била възстановена на заеманата от нея преди прекратяване на трудовото ѝ правоотношение длъжност „главен счетоводител“. Със заявление с вх. № РД25-422/16.12.2021г., Д. У. е уведомила работодателя си, че на 17.12.2021 г. ще се яви на работа и в същото заявление е посочила, че страда от следните заболявания: хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност и неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с неврологични усложнения /диабетна полиневропатия/. На същата дата 16.12.2021 г. се провело заседание на ръководството на СУ „Д-р Петър Берон“, [населено място] бряг, на което е взето решение да бъде потвърдено щатното разписание на длъжностите, в сила от 02.07.2021 г., в което няма щат за длъжността „главен счетоводител“. Със заповед № РД18-400/16.12.2021 г. Д. Г. У. била възстановена на длъжност „главен счетоводител“, считано от 17.12.2021 г. Заповедта била връчена на работника на 17.12.2021 г. Въззивният съд е приел, че на 20.12.2021г. в присъствието на свидетели на Д. У. било връчено 30-дневно предизвестие с изх. № РД25-263/20.12.2021 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ. Работодателят е изискал от ищцата в срок до 13 часа на същия ден да заяви дали страда от заболяване по Наредба № 5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ и да представи съответните документи, в противен случай е посочено, че няма да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ. Със заявление с вх. №РД25-431/20.12.2021 г. Д. У. уведомила работодателя си, че страда от следните заболявания: хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност и неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с неврологични усложнения /диабетна полиневропатия/. В същия ден постъпила в болница, поради което била в отпуск поради временна неработоспособност за периодите от 20.12.2021 г. до 23.01.2022 г. и от 24.01.2022г. до 22.02.2022г. На 23.12.2021 г. работодателят отправил запитване до дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен дали ако лицето има заболяване, но не представи документи, следва да се иска разрешение по реда на чл. 333 КТ. В последвалия отговор от 11.01.2022 г. работодателят бил уведомен, че от представените документи, приложени към запитването, става ясно, че лицето боледува от заболявания, подлежащи на закрила при прекратяване на трудовото правоотношение и следва да спази изискванията на чл.333 от КТ и да иска разрешение. По делото е приложено писмо от работодателя до РЗИ Плевен с искане за информация за издадено експертно решение на ТЕЛК на името на ищцата. В отговор от 17.01.2022 г. бил информиран, че Д. У. е подала на 16.12.2021 г. документи за освидетелстване от ТЕЛК, по които нямало още произнасяне. Работодателят отправя въпрос за това как да процедира в случая и до „Главна инспекция по труда “ на 19.01.2022 г., но преди да е получил отговор е издадена заповед № РД18-540/21.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ-поради съкращаване на щата, считано от 24.01.2022 г. Заповедта е връчена по пощата на 25.01.2022 г. Постъпил е отговор от запитването от „Главна инспекция по труда“ на 26.01.2022г., в който се съдържа становище по приложението на чл.333 КТ, като е посочено, че се изисква предварително мнението на ТЕЛК, а след това разрешение от инспекцията по труда. В тази връзка работодателят е отправил искане от 26.01.2022г. до Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. На 28.01.2022г. от Инспекцията по труда- Плевен е издадено писмо, в което е посочено, че не е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. Г. У. на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ/ дисциплинарно уволнение/ след като не са представени мнение на експертна лекарска комисия и медицински документи. Със заповед № РД18-635/28.01.2022 г. директорът на СУ „Д-р Петър Берон“ отменил заповедта си от 21.01.2022 г. и издал нова заповед № РД18-636/28.01.22г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 28.01.2022 г. поради допусната техническа грешка в първата заповед. Последната заповед е връчена на 31.01.2022 г. Прието е, че с експертно решение от 24.02.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. С.“-Плевен въз основа на направление от 16.12.2021 г. и с дата на инвалидизацията 16.12.2021 г. Д. У. е освидетелствана и е с призната 50 % неработоспособност, с водеща диагноза исхемична кардиомиопатия и придружаващи заболявания: хипертонично сърце със/застойна/ сърдечна недостатъчност, др. видове стенокардия, неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, др. серопозитивни ревматоидни артрири, др. увреждания на ретината при болести класифицирани другаде. Въззивният съд е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата не е спазено изискването на чл. 333, ал. 1 т.3 КТ да е налице предварително разрешение на инспекцията по труда с оглед на това, че служителят боледува от болест, определена в Наредба №5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ, като преди това с оглед на чл.333, ал.2 КТ работодателят е следвало да поиска мнение преди уволнението от трудово-експертна лекарска комисия. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд в частта, че непредставянето на документи от страна на работника в поискания от работодателя срок не представлява отказ от закрила по чл. 333 КТ и не води до отпадането ѝ. Приел е, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е спорно, че работникът е страдал от заболявания, посочени в Наредбата. Същите са известни на работодателя от 16.12.2020 г. – датата на подаване на заявление от Д. У. за възстановяването й на работа. Съобразил е, че инспекцията по труда не е дала предварително разрешение за уволнението, защото липсва мнение на ТЕЛК. С оглед на това съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на работника без мнение на ТЕЛК и без предварително разрешение на инспекцията по труда, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. С тези мотиви въззивният съд е стигнал до извод, че първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ е правилно и го е потвърдил. При тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице поддържаното от касатора основания по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Първият поставен в изложението въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд и не кореспондира с фактите по делото поради това няма характера на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 на ОСГТК на ВКС. В процесния случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и правилно е приел, че работодателят е уведомен за заболяванията на служителката, които попадат в посочените болести в чл.1 от Наредба №5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333, ал.1 КТ още със заявлението за възстановяване на работа от 16.12.2021 г., както и в деня на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ., когато във връзка с изискване на информация от работодателя ищцата отново е посочила от какви заболявания страда. Твърдяното от касатора „умишлено“ непредставяне на медицински документи не е доказано още повече, че е прието, че работодателят е уведомен, че медицинските документи за заболяванията на ищцата, която в деня на връчване на предизвестието й за уволнение е постъпила в болница и е била в отпуск поради временна неработоспособност, са били внесени вече в ТЕЛК за разглеждането им. По втория въпрос на касатора не е налице както общата, така и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросът не кореспондира с фактическата обстановка по делото след като не са събрани доказателства за наличие на умишлено въвеждане на работодателя в заблуждение, относно заболяванията на ищцата, като същата е заявила и посочила болестите от които страда още при постъпване на работа, а и в деня на връчване на предизвестието й. Закрилата по реда на чл. 333 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Това е определено трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС, обективирана в решение № 247 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 960/2010 г., III г. о., решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г., IV г. о., решение № 230 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 502/2016 г., III г. о. и други. В решение №492/17.06.2010г. по гр.дело №477/2010г. IV г. о., е застъпено становището, че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии и за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Застъпено е, че практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Също така, в изложението не е обосновано наличието на специалната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а съгласно приетото в т.4 от ТР№1 от 19.02.2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане е налице, когато по приложения към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, ако е налице неясна правна уредба, която налага тълкуване на закона от ВКС или при настъпили промени в обществените условия или в законодателството, налагащи промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В случая касаторът не е изложил доводи защо произнасянето на ВКС по поставените въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въззивният съд подробно е обсъдил отделно и съвкупно обстоятелствата, установени по делото и обуславящи извода за наличие на заболявания у служителя, които го поставят под закрилата на чл. 333 от КТ, както и е съобразена цитираната по-горе практика, че закрилата има обективен характер. Не е установено по делото Д. У. да е въвела умишлено в заблуждение работодателя за наличие на горепосочените заболявания, което се явява и единственото изключение от обективния характер на закрилата, когато работникът не би могъл да се ползва от нея. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото право на разноски има ответницата по касация, която е направила искане за присъждането на адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие за касационна инстанция, в който се съдържа отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, поради което искането за присъждане на разноски от 1 200лв. за адвокатско възнаграждение е основателно. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.