Определение № 4322 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Найдекова срещу определение № 131/25.01.2023 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 1124/2022 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата ѝ против уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022 г. за заплащане на държавна такса по гр.д. № 1025/2018 г. по описа на РС Панагюрище. Доводите на жалбоподателя са за нищожност на съдебния акт, за недопустимост и за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска прогласяване на нищожността на определението, а евентуално – обезсилването или отмяната му. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С обжалваното определение е възстановен срока за обжалване на уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022 г. за заплащане на държавна такса по гр.д. № 1025/2018 г. по описа на РС Панагюрище и е оставена без разглеждане жалбата на Найдекова срещу уведомлението. Съдът е приел, че липсва предмет на делото, което при действието на чл. 159, т. 1 АПК изключва правото на достъп до съд. Съдебното производство пред Адм. съд Пазарджик е образувано след като образуваното по частна жалба на Д. Найдекова срещу уведомлението за доброволно изпълнение гр.д. № 678/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е прекратено с определение № 572/24.11.2022 г. и делото е изпратено по подсъдност на административния съд. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Определението на административния съд е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Оспореното от Найдекова уведомително писмо не е правораздавателен акт на съда, нито акт от категорията на тези по чл. 252 ГПК, с които се решава друг въпрос. Затова и компетентният съд не се определя от правилата на функционалната, а на родовата подсъдност. Обществените отношения по уведомяването на длъжника на основание чл. 182, ал. 2, т. 1 ДОПК за възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения, не се регулират с метода на равнопоставеност, поради което и споровете във връзка с тези обществени отношения не са предмет на гражданско, а на административно дело. Тези спорове са родово подсъдни на административните съдилища /вж. чл. 132, ал. 1 АПК/. Затова и първостепенния съд не е приел за разглеждане спор неподсъден нему. Съдът не е дължал проверка за влизането в сила на определението, с което му е изпратено делото за подсъдност. Спорът му за подсъдност с изпращащия съд се решава по реда на чл. 135, ал. 5 АПК, а преценката му за характера на делото, ако го приеме за разглеждане, се проверява при инстанционния контрол /арг. чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК/. С отричането от административния съд на правото на съдебно производство по жалбата срещу уведомлението за доброволно изпълнение не се ограничава правото на жалбоподателя да обжалва определението на окръжния съд по подсъдността /чл. 121 ГПК/ в защита на позицията за приложимост на друг съдопроизводствен ред. Уведомлението по чл. 182, ал. 2 ДОПК не е с признаците на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1-4 АПК и за защитата срещу него е неприложим редът на раздел първи от гл. Х на АПК. Не представлява и действие на принудително изпълнение, та да се търси защита по гл. 28 ДОПК. При липсата на предмет на търсената от съда защита са неотносими доводите относно характера на вземанията за държавни такси по съдопроизводството и за правомощията на ВСС по регулиране на обществените отношения във връзка със събирането им. Неотносими са и доводите за правната уредба на инстанционния контрол по граждански дела и за изпълнителното производство в гражданския процес. Дължимо е оставянето в сила на определението в обжалваната част. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,