Определение № 13 от 12.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 661/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] - Х. срещу определение №763 от 20.05.2011г., постановено по ч.т.дело №555/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с молба да бъде отменено като неправилно. В частната жалба е направено искане от касационната инстанция да извърши преценка да ли са налице основания на закона за отмяна на допуснатото от съда обезпечение. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – София поддържа становище за недопустимост на жалбата. Не е направено искане за присъждане на разноски. Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима. Определението на Пловдивския апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Предмет на инстанционна проверка е определение на Хасковския окръжен съд от 29.03.2011г. по гр.дело №116/2008г., с което е отменено допуснато по делото обезпечение в полза на ищеца по делото [фирма] - Х. с обезпечителна мярка спиране действията по изп. дело №170/2008г. на ЧСИ С. П.. Основание за отмяна на обезпечението е влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявения срещу ответника [фирма] и [фирма] – Х. за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека №118/2004г. и е обезсилено решението, с което е бил отхвърлен иска срещу двамата ответници за обявяване на нищожността на договор за кредит №63/2004г. и в тази част производството е било прекратено. С извършената проверка за законосъобразност на определението на Хасковския окръжен съд по чл.402 във връзка с чл. 389 ГПК от Пловдивския апелативен съд е изчерпан инстанционния контрол на определението. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. В чл.402, ал.2 ГПК е предвидено изрично правото на обжалване на определението, но от това не следва допустимост на касационен контрол спрямо всички определения от тази категория, предвид чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. С отмяната на допуснатото обезпечение не се разрешава материалноправен въпрос. Определението за допускане на обезпечение има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Определенията, с които съдът се произнася по молба за обезпечение на иска, ще подлежат на касационно обжалване само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като въззивна инстанция по същество по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд / спр. чл.396, ал.2 ГПК изм. ДВ бр.100/2010г./ В този смисъл е ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г., което следва да се приложи и за определението, постановено по искане за отмяна на обезпечение, на основание чл. 402 ГПК. В заключение, обжалваното определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което, след произнасяне на Пловдивския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение