Определение № 50065 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 27/25.02.2022 г. по гр.д. № 357/2021 г., с което Окръжен съд - Габрово отменя решение № 260089/19.07.2021 г. по гр.д. № 1415/2020 г. на Районен съд – Севлиево и отхвърля иска да признае за установено, че М. А. М. не дължи на “Електроразпределение Север“ АД сумата 9 827.23 лв. – начислена корекция на електроенергия по фактура № [ЕГН]/25.11.2020 г. за периода 19.09.2015 г. – 29.10.2020 г. за обект в [населено място], [улица], клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Решението се обжалва от М. А. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен): 1. При липса на обратно действие на ПИКЕЕ – 2019 г. законосъобразно ли е приложението на чл. 55 от ПИКЕЕ за период преди приемането им? 2. При установена техническа неизправност на СТИ и липса на доказателства по делото, че цифровите показания на скрит и неизследван регистър представлява измерена и потребена ел.енергия за минал период, следва ли това да се вмени в тежест на потребителя? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и намира да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение. Претендира разноските по делото. Ответникът “Електроразпределение Север“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за доставка на ел. енергия за битови нужди, като за тази цел на ищеца била открита партида с посочения абонатен номер. Ищецът редовно е заплащал сметките си за ел. енергията, визуализирана във видимите регистри на монтираното в имота му СТИ. По делото е доказано доставянето и получаването в обекта на ищеца на ел. енергия, отчетена в невизуализираните регистри по см. на чл. 55 ПИКЕЕ - Т3 и Т4, в общ размер от 55 394 квтч. Това се установява от съставения констативен протокол от проверката през 2020 г., експертизата на средството за търговско измерване от БИМ и заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза. От констативния протокол от 18.09.2015 г. се установява, че монтираното в имота на ищеца СТИ е ново, неизползвано преди това, с нулеви показания по всички регистри. Затова отчетените показания в скритите регистри Т3 и Т4 представляват преминала ел. енергия в общ размер от 55 394 Квтч, чието заплащане ищецът дължи. Показанията в скритите регистри са резултат от преминала през електромера за периода след монтирането му на 18.09.2015 г. до деня на проверката, при която СТИ било демонтирано – 29.10.2020 г., ел. енергия, която не е била отчетена във видимите регистри. В полза на ответника е възникнало вземане за цената на доставената, но невизуализирана в регистрите на процесното СТИ ел. енергия. Размерът на вземането, съобразно чл. 55 ПИКЕЕ се изчислява въз основа на метрологичната експертиза на БИМ и констативния протокол от 29.10.2020 г. и в случая възлиза на 9 827.23 лв., за които е издадена фактура № [ЕГН]/25.11.2020 г. По тези съображения, според въззивния съд, предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че очевидната неправилност е особено тежък порок на решението на въззивния съд, който се различава от неправилността и незаконосъобразността, на които се позовава касаторът, като касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По повдигнатия материалноправен въпрос в практиката на ВКС е формиран отговор, основан на § 2 от ПИКЕЕ/2019 г. Така в решение № 60215/09.12.2021 г. по гр.д. № 4178/20 г., III-то ГО е прието с § 2 ПЗР ПИККЕ изрично да е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще (ex nunc) - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие (ex tunc) като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици. Ето защо по процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 29.10.2020 г. (по време на действие на ПИКЕЕ от 2019 г.), приложими към него са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Тази практика на ВКС настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. Повдигнатият процесуалноправен въпрос не съответства на решаващите изводи на въззивния съд. В решението е прието, че събраните доказателства, а и според човешка презумпция, налагат да се приеме, че показанията в скритите (невизуализирани) регистри са за преминала, получена от потребителя ел.енергия, която следва да бъде заплатена на посочената в издадената фактура цена. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването в смисъла, разяснен с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават разноските, направени пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът