Определение № 2118 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3854/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. „Съгласие-2“- в ликвидация- [населено място] брег, общ.Д. срещу решение № 170 от 25.04.2023 г. по в.гр.д.№ 57 от 2023 г. на Кюстендилския окръжен съд, III състав, с което е потвърдено решение № 771 от 28.10.2022 г. по гр.д.№ 2534 от 2021 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения от П. „Съгласие-2“- в ликвидация срещу „АГРО М.“ Е., ЕТ „Г. Г.- ДР- Ц. Г.“, М. А. Ч., Й. А. Ч., М. М. А., Л. Д. А. и „М. 2009“ Е. иск с правно основание чл.270 ГПК за прогласяване на нищожността на влязло в сила решение № 12414 от 30.11.2020 г. по в.гр.д.№ 5818 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав.

В жалбата се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е нищожно /като постановено от незаконен състав/ и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.1 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат вероятна нищожност и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.

В писмен отговор от 17.07.2023 г. ответниците „АГРО М.“ Е., М. М. А., Л. Д. А., М. А. Ч. и Й. А. Ч. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд да не бъде допускано.

Ответниците ЕТ „Г. Г.- ДР- Ц. Г.“ и „М. 2009“ Е. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за нищожност на решение по иск за собственост върху недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за прогласяване нищожността на решение № 12414 от 30.11.2020 г. по в.гр.д.№ 5818 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, въззивният съд е приел следното: Счел е за правилен извода на първоинстанционния съд за допустимост на предявения иск. Посочил е, че действително по постъпила пред него касационна жалба ВКС следи служебно за нищожността на обжалваното въззивно решение и когато прецени, че съществува вероятност това решение да е нищожно или недопустимо, служебно допуска неговото касационно обжалване, но предвид тежестта на този порок в закона е предвидена отделна възможност нищожността на съдебното решение да бъде предявена по исков ред или чрез възражение, независимо от осъществения инстанционен контрол.

По същество въззивният съд е приел, че посоченото решение на САС не страда от нито един от пороците, наличието на които би обусловило извод за нищожност на решението. Същото било постановено от надлежен орган; в надлежен състав; спорът попадал в правораздавателната власт на съда; решението било в писмена форма; подписано е и не е абсолютно неразбираемо.

Относно твърдението на ищеца за нищожност на решението на Софийския апелативен съд поради неговата абсолютна неразбираемост, възивният съд е приел, че мотивите на апелативния съд са ясно изразени в акта, не са противоречиви и дори без тълкуване по несъмнен начин изразяват волята на съда, която е за отхвърляне на иска. Поради това решението на Софийския апелативен съд не е абсолютно неразбираемо и съответно не е нищожно.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.2 за допускане на касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, поради следното:

1. Решението на Кюстендилския окръжен съд не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

2. Няма вероятност решението на Кюстендилския окръжен съд да е нищожно, както твърди пълномощникът на касатора. Същото е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид и е подписано и изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.

Неоснователно е твърдението на касатора, че решението на Кюстендилския окръжен съд е нищожно, тъй като е постановено от съдебен състав, в който е участвал съдия, по отношение на когото е било налице основанието на чл.22, ал.1, т.5 ГПК за отвод /съдия Е. Д./. Съгласно визираната разпоредба от ГПК, абсолютно основание за отвод на съдия от разглеждането на гражданско дело е налице, когато съдията е взел участие в решаването на същото дело в друга инстанция или е бил свидетел или вещо лице по делото. В случая съдия Д., която е член от състава на въззивния съд, постановил обжалваното решение, не е участвала в решаването на делото от първата инстанция /съдията, постановил първоинстанционното решение, е съдия А. Р./, нито е била свидетел или вещо лице по това дело.

Неоснователно е и твърдението, че решението на Кюстендилския окръжен съд е нищожно, тъй като е постановено от съдебен състав, в който е участвал съдия, по отношение на когото е било налице основанието на чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод /съдия Д., за която имало основателни съмнения за пристрастност, предвид на това, че тя е извършвала действия по администриране на първоинстанционното дело и е постановявала актове по това дело: неколкократно е оставила исковата молба без движение и впоследствие я е върнала като нередовна, като нейното определение за прекратяване на делото е било отменено от въззивния съд; разпоредила е изпращането на преписи от исковата молба на ответниците; изготвила е проекто-доклад по делото и е насрочила делото за разглеждане в открито съдебно заседание/. Съгласно визираната разпоредба от ГПК, основанието по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдия от разглеждането на гражданско дело е налице, когато съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност. Това основание за отвод на съдията не е абсолютно, а е оставено на неговата свободна преценка. Неправилната преценка на съдията относно това дали в конкретния случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, както и постановеният в резултат на тази неправилна преценка отказ на съдията да се отведе от разглеждането на делото, не водят до нищожност на постановеното от този съдия решение, като постановено от незаконен състав. Необоснованият отказ за отвод на съдията представлява процесуално нарушение, което би могло да е основание за отмяна на решението, но само ако то е довело до постановяване на неправилно решение по съществото на спора. В този смисъл е и съдебната практика, включително цитираното от касатора решение № 69 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 4941 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., както и приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по тълк.д.№ 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Не е налице и другото предвидено в чл.280, ал.2 ГПК основание за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд /вероятна недопустимост на решението/, тъй като то е постановено по редовна искова молба, по предявения иск с правно основание чл.270 ГПК и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение