Определение № 205 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 411/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Тиберий 2000“ЕООД, [населено място] против решение № 1383 от 30.06.2020 г. по гр.д. №4134/2019г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация- „ Хета Асет Резолюшън България“ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. М. е на становище, че не са обосновани основания за допускане на решението до касационно обжалване с депозираното от касатора изложение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът, чрез пълномощника си –адв. Б. Д. е възпроизвел текста на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2-ра предл. 3-то ГПК. Възпроизвел е отново текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледал е решение постановено по реда на чл.290 ГПК на ВКС – по т.д. 69/10г. от което е извел дефиниция на договора за лизинг и е направил оплакване, че в случая тези елементи не били налице, наведени са още кратки доводи за неправилност на решението и е направен извод, че въззивният съд допуснал неправилно прилагане на закона. Посочено е, че решението било очевидно неправилно. В подкрепа на това твърдение са възпроизведени буквално изложените в касационната жалба доводи за неправилност на изводите на въззивният съд, в контекста на защитната теза и с оглед обсъждане на изводите на състава като неправилни.Под т.3 страната е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в каквато връзка е поставила няколко въпроса, а именно – „ Когато предмет на един договор за лизинг са два или повече лизингови обекта, за които е договорена обща лизингова вноска, общ погасителен план и обща възможност за придобиване … при установеност на нищожност на договора за лизинг по отношение на единия лизингов обект допустимо ли е продължаване съществуването на договора за лизинг за другия обект, чрез прилагане на чл.26 от ЗЗД предл. последно/ заместване по право на волята на страните от повелителни правила на закона…? „ Когато предмет на едни договор за лизинг са два или повече лизингови обекта, за които е договорена обща лизингова, обща лизингова вноска, общ погасителен план и обща възможност за придобиване … допустимо ли е лизингополучателя да получи изпълнение само по отношение на част от лизинговите обекти..?“ „Налице ли е забава на кредитора, когато лизингодателя не е предоставил ползването на лизинговата вещ на кредитополучателя, поради обявяване нищожност на нотариалния акт, с който лизингодателят е придобил същата лизингова вещ“? „ Дължи ли лизингополучателя възнаграждение на лизингодателя за ползване на лизинговата веш, която никога не е преставала да бъде собственост на същия лизингополучател и която не е ставала собственост на лизингодателя?“ и „ Действителен ли е договор за лизинг, при който лизингополучателя е собственик на лизинговата вещ, през цялото времетраене на договора за лизинг“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Твърдението, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е обвързано с правен въпрос. Съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТРОСГТК № 1 /09г. т.1, този въпрос следва да е свързан с решаващите мотиви на състава обусловили постановения правен резултат. Липсата му налага извод за неустановеност на соченото основание, тъй като правният въпрос съставлява общо основание и съответно част от преценката за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Доводите относно това, че от решение на ВКС е изведена обща дефинитивност на договора за лизинг и неговите предпоставки и е поддържано противоречие в контекста на оплакването на страната за неправилност на акта на въззивния съд не съставляват нито обосноваване на общо основание, нито на допълнителен критерий, дори и да беше формулиран правен въпрос, тъй като въззивният съд изцяло в съответствие с това решение изрично е приел същите предпоставки на договора за финансов лизинг, и при така приетото изрично е обосновал действителност на валидно облигаторно отношение между страните, водещо до извод за това, че молителят е установил, че е кредитор на ответното дружество.Следва да се отбележи още и това, че съобразно задълженията си, произтичащи от характера на производството / непълен въззив/, решаващият състав е мотивирал изводите си / при разглеждане на всички възражения на касатора- въззивник/ относно предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, при отчитане на правната проблематика поставена с дългогодишните отношения между молителя и настоящия касатор. Или с така развитите оплаквания, страната не обосновава установеност на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта от касационната й жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обосновала изцяло с оплакванията си за неправилност на изводите на състава, изложени в касационната жалба и квалифицирани по този начин, а не с доводи за очевидна неправилност, съобразно даденото определение на основанието. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Дори и от поставените множество въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки, че същите отразяват оплакванията на страната за неправилност на решението, то налице би било единствено общо основание. Страната не е развила доводи свързани с поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, съобразно приетата му със задължителна практика дефинитивност – арг. т.4 на ТРОСГТК № 1 / 09г. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение