Определение № 2351 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2147/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 4999 от 24.02.2023 г., подадена от Е. К. Д. чрез адвокат Й. Ч. от АК – В. срещу въззивно Решение № 77 от 25.01.2023 г. по в.гр.д.№ 2515/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено Решение № 260003 от 21.01.2022 г. по гр.д.№ 57/2019 г. на Районен съд - Девня, с което е отхвърлен предявеният от Е. К. Д. срещу В. А. А. и П. А. А. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, включващ оптичен магазин, състоящ се от приемно, миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета, канцелария, с обща застроена площ от 120,33 кв.м., ведно с работилница със застроена площ от 46,50 кв.м., с обща застроена площ 166,83 кв.м., находящ се в сграда № 3 в поземлен имот *, с предназначение за здравни и социални услуги, с прилежащи части сутерен с площ 182,33 кв.м., с четири помещения и вътрешна стълба.

От ответницата по касация П. А. А. е постъпил отговор по реда на чл. 287 ГПК чрез адвокат С. А. от АК – П.. Поддържа, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на разноски за защитата й пред ВКС.

От ответника по касация В. А. А. не е постъпил отговор по реда на чл. 287 ГПК.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Безспорно е между страните, че в периода 1976 - 2005 г. ищецът Е. Д. е бил в граждански брак, прекратен с развод с Л. С. Б., която е имала завършено образование по специалност „помощник – фармацевт”. Чрез своя процесуален представител ищецът е поддържал, че процесният имот е закупен с цел да бъде обособен като аптека и съответно съпругата да работи като „аптекар”; тя е вписана като ЕТ с фирма „Аспирин – Лидия Димитрова” с Решение № 9899 от 29.02.1992 г. по ф.д.№ 9899/1991 г. на ОС – Варна.

На 28.08.1998 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 18, ал. 2 ПРУПСДП, по силата на който „Аптечно-Варна” ЕАД (като продавач) e обещал да продаде на ЕТ „Аспирин“ - Лидия Сергей Димитрова на основание чл. 18, ал. 2 ПРУПСДП (ПМС 7 от 25.01.1994 г. и Заповед № РД-15-83 от 14.01.1998 г. на МЗ) оптически магазин – гр. Дeвня, със ЗП 120,23 кв.м., заедно с работилница с площ от 46,50 кв. м. и принадлежаща маза в срок от 30 дни от сключването му, срещу поето от купувача задължение да извърши инвестиции в размер на 10 000 000 лв., съгласно чл. 5, ал. 2 от договора и да заплати на продавача цена в размер на 30 500 000 лв., платима по сметка на продавача, съгласно уговорен начин на плащане в чл. 7 от договора.

На 19.10.1998 г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 33/1998 г. на Нотариус А. Н., с който „Аптечно – Варна” ЕАД e продало на ЕТ „Аспирин”, представляван от Л. С. Д., оптичния магазин с принадлежностите му за сумата от 8 730 252 лв., която продавачът, чрез своя представител e заявил, че е получил напълно и в брой от купувача.

С Разрешение за ползване № 257 от 01.04.1999 г. на Началника на РДНСК, гр. Варна е разрешена промяна предназначението на Оптичен магазин в Аптека с медицински кабинети в гр. Дeвня, собственост на ЕТ „Аспирин – Лидия Димитрова”.

С договор за покупко-продажба, оформен с НА № 13 от 25.04.2016 г. на Нотариус В. М., ЕТ „Аспирин – Лидия Димитрова”, действащ чрез представителя си Л. С. Б. е продала СОС с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], на М. П. Б. за сумата от 45 000 лв. М. П. Б. е починала в хода на производството на 09.01.2020 г. На основание чл. 227 ГПК са конституирани правоприемниците й по закон В. А. А. и П. А. А..

Като писмени доказателства пред РС – Девня са приети заверени копия на фактури с № 000004/2036 от 31.08.1998 г. и № 0000042027 от 17.08.1998 г., издадени от „Аптечно – Варна” АД с получател ЕТ „Аспирин 500”, Варна, представляван от Е. Д., обективиращи авансов превод на сумата от 15 250 000 лв. по сделка, Оптически магазин Девня, съответно за сумата от 100 000 лв. – информационен меморандум – Оптика Девня. По повод предприето от ответницата оспорване автентичността на положените в същите подписи за получател, с протоколно определение от о.с.з. от 04.12.2019 г. на основание чл. 193, ал. 1 ГПК е открито производство по оспорване на истинността на двете фактури в оспорените части. Искането за задължаване на ищеца да представи оспорените документи в оригинал в същото съдебно заседание е оставено без уважение с оглед изявлението на ищеца, че у него не е налице счетоводна документация. В хода на това производство е прието заключение на СГЕ, от което е установено, че подписите за получател в двете фактури не са изпълнени от Е. К. Д.. Заключение на допълнителна СГЕ установява, че подписът, положен в графа „пълномощно № и дата” в първата фактура от 31.08.1998 г., е изпълнен от Л. С. Д..

От заключението на приета по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че оптичният магазин и работилницата са разположени и обхващат югоизточната част на сграда с идентификатор 20482.304.61.3 и в действащата КК са нанесени с един общ идентификатор ***, а в сутерена на кота -1 са разположени четири помещения. Сутеренът е конструктивно и функционално свързан с работилницата. Схематично към заключението е илюстрирано разположението на процесния имот в сграда **.

По делото е разпитана свидетелката В. С., която е заявила, че познава ищеца покрай баща си. Знае, че процесният имот е закупен през 1998 г., когато бил кафене, след което го ремонтирал и направил аптека.

По искане на ответниците са разпитани свидетелите Р. Б. и П. Я.. Според първия свидетел В. Ж. – директор на “Аптечно”, предложила на Л. да закупи обекта срещу внасяне на първоначална вноска. Тогава свидетелят занесъл на Л. 12 000 долара. През август 1998 г. тя ги обменила в левове и ги внесла по банков път. След това за втората вноска в ОББ обменили останалите долари в левове и ги внесли по сметка на „Аптечно-Варна”. Преводът бил осъществен на две вноски, втората от които през септември. Средствата били заделяни от нея през годините, в които работила във Варна. Тогава не й стигнали пари да си купи помещение във Варна, поради което е купила такова в Девня. Е. първоначално не знаел за сделката с помещението в Девня. Впоследствие имали големи скандали. Л. наела дърводелец, електротехник, за да правят ремонт в помещението, а Е. я водел до Девня. Закупила и оборудването от Аптечно, като свидетелят също помагал с работа по обекта, който първоначално бил оптика, след което с предназначение аптека. Равностойността на аптеката била 30 000 000 лв. или около 20 000 долара.

Съгласно показанията на свидетелката Я. през 2003-2004 г. Л. се установила в гр. Девня, работила сама в аптеката. Свекървата на свидетелката започнала да работи при нея като санитарка. Свидетелката живеела на 200-300 м. от аптеката, често я посещавала и си споделяли. Свидетелката помагала на Л. в подаването на декларации (видно от пълномощно на л. 153 от делото Л. Б., като ЕТ „Аспирин – Лидия Димитрова”, упълномощила П. Ж. Я. да подаде годишна данъчна декларация в НАП-Варна). Всички разходи били на ЕТ „Аспирин - Лидия Димитрова”, като свидетелката видяла, че имотът бил вписан в инвентара на ЕТ. Не е виждала съпруга на Л. да идва или да работи в аптеката. Понастоящем плаща наем за помещението, което продала.

Установено е, че няма запазени счетоводни документи на ЕТ „Аспирин – Лидия Димитрова” за периода 1992-1998 г., а данъчните декларации от 1998-2007 г. са унищожени; цялата счетоводна документация е открадната, за което има образувана преписка във ВРП; няма запазена счетоводна документация и за „Аптечно-Варна” ЕАД, нито за ЕТ „Аспирин 500 Варна”. Така, в хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК, за установяване на факта дали процесният имот е бил заприходен и осчетоводен в счетоводството на ЕТ и по какъв начин е извършено плащането на придобивната цена, е разпитана свидетелката Л. С. Б. (бивша съпруга на ищеца и праводател на наследодателката на ответниците). С показанията й е установено, че за закупуването на имота в Девня участвала в търг, сключила предварителен договор и в края на август 1998 г. с брат й обменили около 16-17 милиона лева, които наредили по сметка на „Аптечно – Варна” в ОББ. След около месец наредила с платежно нареждане останалата сума. Преди 22 години унищожили тези платежни документи, тъй като данните по тях били избледнели. След покупката, счетоводителката й заприходила имота към ЕТ „Аспирин” в счетоводна книга на база предварителния договор и НА. Имотът бил заведен като траен актив в счетоводните книги на ЕТ. Още след закупуването му започнала да развива търговска дейност, след което си назначила фармацевти, като се е налагало да работи и сама там. От 2003 г. се е установила трайно в Дeвня. Имотът бил заприходен като собственост на ЕТ „Аспирин – Лидия Димитрова” до лятото на 2019 г. До 1994-1995 г. съхранявала при брат си парите, които заделяла за закупуване на нов имот, като той ги обръщал във валута.

От правна страна е прието, че съгласно даденото с т. 1 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК разрешение, презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец.

Предпоставките, при които в тези случаи презумпцията за съвместен принос е изключена са: съпругът да е регистриран като ЕТ; в това му качество по време на брака да е придобил възмездно вещни права; те да са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването и имуществото да е включено в предприятието. Предходното предназначение и последваща промяна на предназначението не променят правото на собственост. Предназначението на вещта за упражняване на професия към момента на придобиване е определящо за вещния й статут. Такава вещ по разпореждането на закона е лична собственост на съпруга, упражняващ професия чрез нея. Без значение е стойността й и начинът на плащане на цената. За да се приеме, че определено вещно право е лична собственост на съпруга ЕТ, достатъчно е то да е включено в имуществото на предприятието. Законът не изисква това да е станало в някаква специална форма. Дали вещните права са включени в имуществото на предприятието се определя и от това дали това имущество е отразено като придобиване в счетоводните книги на ЕТ, заприходено ли е и начисляват се амортизационни отчисления, данък сгради и т.н.

В случая ищецът и Л. С. Б. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 07.03.1976 г. и е прекратен на 20.05.2005 г. – при действието на СК от 1985 г. Съпругата е регистрирана като едноличен търговец с фирма „Аспирин – Лидия Димитрова” от 29.02.1992 г. В това й качество и като собственик на ЕТ Л. Д. е подавала годишни данъчни декларации за периода 1998-1999 г. и 2001-2006 г., които са унищожени по давност, а в декларациите за периода 2008-2016 г. се съдържат данни за регистрирана търговска дейност (патент). В качеството на собственик на ЕТ „Аспирин – Лидия Димитрова” съпругата (по образование „помощник фармацевт“) е придобила имота по силата на договора за покупко-продажба, оформен с НА № 33/1998 г. През 1999 г. предназначението на обекта от оптичен магазин е променено на аптека с медицински кабинети, а от 2006 г. функционира като дрогерия. Налице е и признание от страна на ищеца по смисъла на чл. 175 ГПК (с.з. от 31.03.2021 г.), че процесният имот е закупен с цел обслужване дейността на ЕТ към момента на придобиването – да бъде обособен като аптека и съответно съпругата да работи като „аптекар”. Счетоводна документация, която пряко да установи включване на така придобитото имущество в търговското предприятие на ЕТ, не е налична поради унищожаване и изгубване не по вина на страните. От събраните на това основание гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Я. и Л. Д. (последните ценени при условията на чл. 172 ГПК) е установено, че придобитият по време на брака недвижим имот бил заприходен към ЕТ „Аспирин” и бил заведен като траен актив в счетоводните книги на ЕТ. Въззивният съд е приел, че очертаният като спорен между страните въпрос – „с какви средства е закупен имота и по какъв начин са платени тези средства – по банков път или в брой”, е извън релевантния предмет на делото. Придобиването на лично имущество от ЕТ не е поставено в зависимост от волята на другия съпруг, а произходът на средствата, вложени в придобиването на вещи, включени в търговското предприятие и обслужващи дейността му, не е определящ за вещния статут на тези вещи. Прието е, че при твърдения, че е допринесъл за придобиването на имота със средства, съпругът-нетърговец може да претендира по реда на чл. 29 СК от 1985 г. (отм.) част от стойността на вещта, права върху вещи и дял от вземания, включени в търговското предприятие, ако същите са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. Съобразно сега действащата разпоредба на чл. 30 вр. чл. 22, ал. 3 СК съпругът нетърговец може да получи част от стойността на конкретно определени имущества - недвижими имоти, движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в качеството му на ЕТ, и за които се твърди, че са придобити с приноса на съпруга-нетърговец и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла. Стойността на тези имущества се определя не към момента на придобиването им, а към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла, респ. към деня на предявяване на иска.

Обобщено е, че процесният имот е станал лична собственост на ЕТ, а не съпружеска имуществена общност. С договор за покупко-продажба от 25.04.2016 г. правото на собственост върху имота е прехвърлено от ЕТ на М. Б., като понастоящем наследниците й по закон се легитимират като единствени собственици на имота. Между ищеца и ответниците не е налице съсобственост, поради което предявеният иск за делба е отхвърлен като неоснователен.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Допустимо ли е единствено и само въз основа на свидетелски показания да се установява дали имуществото, за което ответниците твърдят да е придобито от ЕТ, чийто собственик е единия съпруг, е заприходено и включено в счетоводните книги на ЕТ ?“;

2. „По отношение на документите, които страната е задължена, но не представя, и твърди, че те не са налични, а законът вменява на тази страна точно тя да ги създава и съхранява, то следва ли непредставянето по делото и липсата на документите да се приема като обстоятелство, че фактите в полза на тази страна са установени ?“

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 199 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 1615/2018 г.на ВКС, ІV г.о., Решение № 289 от 18.01.2012 г. по гр.д.№ 1475/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по тълк.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК.

Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси.

Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 571/2012 г. на ВКС, І г.о., и Решение № 100 от 13.07.2017г. по гр.д.№ 4131/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., към релевантния момент не се е изисквала особена форма, за да бъде зачислена вещ в имуществото на търговско предприятие. Включването на вещните права в предприятието се определя от това дали имуществото е отразено като придобиване в счетоводните книги на ЕТ, респективно дали, ако се касае за реализиране на строителство, след приемане на сградата тя е заприходена и се начисляват амортизационни отчисления, данък сгради и т.н. Няма колебание в практиката на ВКС, че законодателят може да ограничи възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два равностойни начина - чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските показания обаче никога не е абсолютно, като те стават допустими, ако документ е съставен, но впоследствие е изгубен или унищожен, като това следва да не е резултат от умишлено действие на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него (Решение № 165 от 06.12.2018 г. по гр.д.№ 181/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 190 от 25.01.2021 г. по гр.д.№ 4079/2019 г. на ВКС, ІV г.о.). В случая, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, като изхождайки от изложените принципни постановки, е допуснал свидетелски показания на основание чл. 165, ал. 1 ГПК и след тяхната съвкупна преценка с останалите събрани по делото доказателства е приел за доказан факта на включване на процесния имот в предприятието на едноличния търговец ЕТ „Аспирин-Лидия Димитрова”. Други изводи не следват от разясненията, направени с ТР № 2 от 27.12.2001 г. по тълк.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК, нито от общите мотиви по приложението на закона, изложени в Решение № 289 от 18.01.2012 г. по гр.д.№ 1475/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. Следва да се подчертае, че съгласно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК определенията по чл. 288 ГПК не са част от актовете, формиращи практиката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тази причина каквото и становище относно правилността на една или друга съдебна практика по конкретен правен въпрос да е заето с определение по чл. 288 ГПК, то не може да има за последица допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тази причина от съдържанието на Определение № 199 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 1615/2018 г.на ВКС не могат да се извличат аргументи в подкрепа на искането за допускане на касационното обжалване.

При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответницата по касация П. А. А. сумата 2 340 лв. – разноски за защитата й пред ВКС съгласно представените ДПЗС (л. 33), фактура и фискален бон (л. 36).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия