Определение № 2079 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. Б. Х., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. А. Ф. срещу решение № 478/31.03.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 315/2023 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 2949/22.12.2022 г. по гр. дело № 5127/2022 г. на Бургаския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 20 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано и прекратено досъдебно производство № 56/2021 г. по описа на ОД на МВР – [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. Касационната жалба на ищеца Х. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба. В жалбата и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, подадено също чрез адв. Ф., се поддържа, че въззивното решение било в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка се цитират решаващи съображения на окръжния съд, сочат се и решения на ВКС. Поддържа се и че изясняването на грешните (според касатора) позиции на първоинстанционния и на въззивния съд по отношение приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че допускането на касационното обжалване е в интерес на правото на РБ. От страна на жалбоподателя обаче не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това отново се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и е формулирал ясно един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, респ. – дали са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена. Независимо от това, следва да се посочи, че в случая решаващите правни изводи и съображения на окръжния съд в обжалваното въззивно решение са в съответствие с актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50047/10.03.2023 г. по гр. д. № 3092/2022 г. на IV-то гр. отд. и решение № 86/22.07.2022 г. по н. д. № 348/2022 г. на III-то нак. отд., на които въззивният съд изрично се е позовал. ВКС може да допусне касационно обжалване и независимо от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но единствено в хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В случая обаче не е налице такава хипотеза, при която касационната инстанция служебно да допусне до касационен контрол обжалваното въззивно решение (също т. 1 от TP № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), нито пък касаторът навежда подобно основание. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение