Определение № 456 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1193/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Юджийн Джи Гейда - гражданин на САЩ, чрез процесуален пълномощник, против решение № 506 от 25.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 10684/2022 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 20007911 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 36109/2019 г. на Софийски районен съд в обжалваната осъдителна част, са отхвърлени предявените от Юджийн Джи Гейда срещу „Бриксет“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата 11 117.38 щ. д., претендирана като получена от ответника без основание на 12.04.2017 г., и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2 099.95 щ. д. - обезщетение за забава за периода от 09.08.2017 г. до 19.06.2017 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден Юджийн Джи Гейда да заплати на „Бриксет“ ЕООД разноски по делото в размер на 958.20 лв. за производството пред първата инстанция и в размер на 936.79 лв. за въззивното производство. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в рамките на въведения предмет на спора, касаещ отношения между физическото лице - ищец и дружеството - ответник по повод превод от личната сметка на ищеца на претендираната с иска сума, а е разгледал и направил изводи за взаимоотношения между ответника и трето за спора лице - Staci19 LLC, каквито не са въвеждани в процеса и по повод на които не е искано произнасяне в петитума на исковата молба. Навеждат се и оплаквания за неправилност на решението по съображения, че съдът е обсъдил изопачено фактите по делото, приел е за установени и е обсъждал отречени преди това факти и доказателства, в т. ч. изключената от доказателствения материал по делото фактура № 1248/07.04.2017 г., произнесъл се е в противоречие с влязлото в сила решение по гр. д. № 4118/2018 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е отречено със сила на пресъдено нещо съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответното дружество като основание за плащане на спорната сума, и преднамерено е отхвърлил иска, въпреки единствения възможен извод, произтичащ от доказателствата по делото - че сумата е получена от ответника без основание и подлежи на връщане. Предвид изложените оплаквания, се иска отмяна на обжалваното решение „като недопустимо, неправилно и необосновано“ и разрешаване на спора по същество с уважаване на предявения иск. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че имат обуславящо значение за изхода на спора и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в посочени общо решения по чл.290 ГПК: „ 1. Допустимо ли е въззивното решение, което макар и постановено като диспозитив между Юджийн Джи Гейда и „Бриксет“ ЕООД, изследва фактическа обстановка, обсъжда и извежда правните изводи за този диспозитив и черпи мотиви за това от друго, невъведено като предмет в процеса материално правоотношение между други страни Staci19 и „Бриксет“ ЕООД („Лулео“ ЕООД); Допустимо ли е въззивният съд да разглежда, обсъжда и извежда мотивировка в решението си (на основа на което и постановява своя правораздавателен извод и краен акт) от документ, който е установен за неистински и изключен от доказателствения материал по делото, а именно проформа фактура № 1248/07.04.2017 г.; 2. При връщане на делото за повторно разглеждане обвързан ли е въззивният съд от задължителните указания на Върховния касационен съд по чл.294, ал.1 ГПК; 3. Следва или не мотивите на съдебното решение да са ясни, пълни, последователни, непротиворечиви, правно - логически издържани (как да се приеме направения от съда правен извод, че банковият превод от 04/10/2017 г., сторен лично от Юджийн Джи Гейда, както е посочено в самия него, съставлява плащане за Staci19, след като липсва където и да било такова волеизявление, индикация, предположение дори) и съответни, подкрепящи и обосноваващи на постановения диспозитив, в конкретика: мотиви, коментиращи и имащи съдържание правоотношение и страни Staci19 - Лулео/Бриксет ЕООД, диспозитив Юджийн Джи Гейда - Лулео/Бриксет ЕООД.“ Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност на решението - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, с препращане към оплакванията в касационната жалба и с твърдение, че в резултат на решението касаторът е лишен от защита на правата и на законните си интереси. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация „Бриксет“ ЕООД със седалище в [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Решението, предмет на обжалване с касационната жалба, е постановено след отмяна с решение по т. д. № 530/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., на предходно въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на спора, въведен с предявения от Юджийн Джи Гейда срещу „Бриксет“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД (съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД). В решението на касационната инстанция е прието, че искът е допустим и че не е налице констатираната в отмененото въззивно решение процесуална пречка за разглеждане на спора - сила на пресъдено нещо, формирана с решение по гр. д. № 4118/2018 г. на РС - Велико Търново. За да се произнесе по съществото на спора, съставът на Софийски градски съд е съобразил твърденията в исковата молба, че с влязло в сила решение по гр. д. № 4118/2018 г. на РС - Велико Търново е отхвърлен предявен от Юджийн Джи Гейда срещу „Бриксет“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „Лулео“ ЕООД) осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на сумата 11 117.38 щ. д. като получена на отпаднало основание - развален поради неизпълнение договор за покупко - продажба на пъзели, подробно описани в проформа фактура за плащане № 00346228bis/03.04.2017 г.; В мотивите към решението съдът приел, че не е доказан факта на сключване на договор за покупко - продажба на стоки между страните по делото - физическото лице Юджийн Джи Гейда и „Бриксет“ ЕООД, със съдържание съобразно проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017 г. или фактура № 1248/07.04.2017 г. Въз основа на изложените твърдения и като се е позовал на мотивите към влязлото в сила решение, както и на направено в хода на приключилото дело признание от ответника, че на 12.04.2017 г. е получил по банковата си сметка сумата 11 117.38 щ. д., преведена от Юджийн Джи Гейда, ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да му върне сумата поради първоначална липса на основание да я получи и задържи. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция като е противопоставил възражения, че е получил сумата на основание договор за покупко - продажба на пъзели, сключен по заявка на Staci19 LLC - Юджийн Джи Гейда и формализиран чрез проформа фактура № 1248/07.04.2017 г.; Във фактурата се предвиждало заплащане на депозит за потвърждаване на поръчката в размер на 50 % от цената на стоката - 11 117.38 щ. д., като депозитът бил платен по банков път на 12.04.2017 г. и потвърдено с нарочен имейл от ищеца; След изпълнението на поръчката насрещната страна поискала да получи само 50 % от стоките и поради отказ да приеме цялото количество произведена продукция била уведомена с имейл, че стоката може да бъде предадена само след превеждане на останалите 50 % от стойността на поръчката и че депозитът ще бъде задържан съгласно клауза в издадената проформа фактура. В отговора е обоснована теза, че макар да не представляват една и съща самоличност, Staci19 LLC и Юджийн Джи Гейда в качеството на законен представител на дружеството фактически са един и същ икономически субект, участвал в сделката за закупуване на пъзели. Въззивният съд е констатирал, че по делото е приета като доказателство представена от ищеца проформа фактура № 1248/07.04.2017 г. на стойност 22 234.76 щ. д., в която като доставчик е вписано „Лулео“ ЕООД, а като получател - Staci19 LLC. Във фактурата е посочено, че цената следва да се плати на два пъти - депозит за потвърждение в размер на 50 % (11 117.38 щ. д.), внесен авансово, и остатък, дължим преди освобождаване на стоката; Доставчикът има право да задържи депозита и се съгласява да прекрати договора като ограничи претенцията си до размер на депозита, ако докаже че е претърпял действителна вреда, а фактът, че клиентът не е платил останалите 50 %, дава на доставчика правото автоматично да обмисли прекратяване на договора и задържане на депозита. В първоинстанционното производство ищецът е оспорил фактурата като неистински документ с твърдение, че не е автор на положения от негово име подпис в съдържанието й, и след като е прието, че ответникът не е доказал истинността на оспорения документ, фактурата е изключена от доказателствения материал по делото на основание чл.194, ал.2, изр.2 ГПК. С нарочно определение първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 12.04.2017 г. ответното дружество е получило от ищеца сумата 11 117.38 щ. д. Във връзка с фактическите твърдения на страните въззивният съд е обсъдил събраните в хода на делото доказателства и е приел за установено, че: Според извлечение от регистъра на дружествата на Ню Хемпшир, САЩ, Юджийн Джи Гейда е регистриран като представител на Staci19 LLC - дружество с ограничена отговорност, основано в Ню Хемпшир, което към момента на изготвяне на извлечението - 13.04.2018 г., е „в недобро състояние“. На 07.04.2017 г. управителят на „Лулео“ ЕООД, по-късно „Бриксет“ ЕООД, е изпратил имейл на електронния адрес на Staci19 относно „Проформа фактура № 1248/07.04.2017 г.“, съдържащ известие, че дружеството може да произвежда поръчки за пъзели от хартия само при минимално количество от 3 000 пъзела и че приложената към имейла фактура следва да бъде подписана и подпечатана с фирмения знак на Staci19 и изпратена по електронна поща като прикачен файл. В имейл от 11.04.2017 г. относно „Проформа фактура № 1248/07.04.2017 г.“, изпратен от Staci19 до електронния адрес на „Лулео“ ЕООД, е посочено, че е изпратен банков превод от 11 117.38 щ. д. до „Интернешънъл Асет Банк“ АД по отразена банкова сметка на „Лулео“ ЕООД. С имейл относно „Проформа фактура № 1248/07.04.2018 г.“, изпратен от електронната поща на „Лулео“ ЕООД до Staci19, е съобщено, че поръчката е готова за доставка и че е невъзможно да бъдат доставени половината от произведените количества пъзели, ако не бъдат платени останалите 50 % от стойността. На 31.07.2017 г. Юджийн Джи Гейда е изпратил покана до управителя на „Лулео“ ЕООД (сега „Бриксет“ ЕООД), получена на 01.08.2017 г., с която е поискал в 7-дневен срок да се изпратят поръчаните и описани в проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017 г. продукти - пъзели, или да бъде възстановена по личната му сметка сумата 11 117.38 щ. д. След съвкупна преценка на доказателствата въззивният съд е направил извод, че плащането на сумата 11 117.38 щ. д. е извършено от ищеца в изпълнение на задължение, поето от представляваното от него дружество Staci19 LLC по сключен с ответника договор за покупко - продажба на пъзели. Основният аргумент в подкрепа на така направения извод е изведен от признанието на ищеца в поканата от 31.07.2017 г., че в отношенията си с ответника по повод отправена поръчка на пъзели той е оперирал под търговското наименование Staci19 и че е платил сумата във връзка със закупуването на пъзели. Фактите, до които се отнася признанието, както и обстоятелството, че ищецът е регистриран като представител на дружеството, сочено за получател на стоката в обсъдената електронна кореспонденция, са мотивирали въззивния съд да се произнесе, че плащането на претендираната с иска сума не е извършено без основание и че предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за нейното връщане подлежи на отхвърляне като неоснователен. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в обжалваната от „Бриксет“ ЕООД осъдителна част и е отхвърлил иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, както и съединения с него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение. Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е относим към допустимостта на обжалваното въззивно решение, за която Върховният касационен съд е задължен да следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК, независимо дали с касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост по чл.281, т.2 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е зададен във връзка с направено в касационната жалба оплакване, че въззивният съд е подменил недопустимо предмета на правния спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба, и е разрешил спор, произтичащ от правоотношение между ответника и неучастващо в делото лице - Staci19 LLC, вместо да се произнесе по спора за съществуване на вземане по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД в отношенията между ответника и физическото лице - ищец (сега касатор). Поставеният въпрос не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение, разгледано като единство на мотиви и диспозитив, и задаването му е резултат от погрешно възприемане на изводите на въззивния съд, обусловили постановения с решението правен резултат. При постановяване на решението въззивният съд е изследвал изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, на които ищецът е основал исковата си претенция по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, както и насрещните фактически твърдения в отговора на исковата молба, на които ответникът е основал защитата си срещу иска. Отхвърлянето на иска не е последица от подмяна на предмета на спора, а е резултат от формирания след съвкупна преценка на доказателствата решаващ извод на въззивния съд, че ищецът е платил претендираната с иска сума на валидно правно основание, изпълнявайки по своя воля задължение на неучастващото в делото Staci19 LLC, чийто законен (органен) представител е той, възникнало от сключен с ответника договор за покупко - продажба на пъзели. Не намира опора в мотивите твърдението на касатора, че въззивният съд е основал решаващия си извод на изключената от доказателствения материал фактура № 1248/07.04.2017 г., призната за неистински документ от първата инстанция. В мотивите към решението въззивният съд изрично е отбелязал, че фактурата е изключена от доказателствата на основание чл.194, ал.2 ГПК и не я е вземал предвид при установяване на фактическата обстановка по спора. Изводът, че сумата е платена в изпълнение на договорното задължение на Staci19 LLC, е направен въз основа на признанието на ищеца в поканата от 31.07.2018 г. и на разменената по повод на договора между дружеството и ответника електронна кореспонденция, в която е препратено към посочената фактура. В диспозитива на решението въззивният съд се е произнесъл в съответствие с иска, с който е бил сезиран, като е разрешил правния спор на въведеното с исковата молба основание и е отхвърлил предявените осъдителни претенции за осъждане на посочения в петитума на исковата молба ответник да заплати на ищеца - касатор търсената „недължимо платена“ сума, ведно с обезщетение за забава. Въззивното решение не разрешава спор, който не е въведен с исковата молба, респ. не съдържа произнасяне по искова претенция, различна от индивидуализираната чрез основанието и петитума на молбата, поради което няма причина да бъде допускано до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Вторият въпрос от изложението, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е значим за делото, доколкото въззивното решение е постановено при условията на чл.294 ГПК и в отменителното решение на Върховния касационен съд са дадени указания по прилагането и тълкуването на материалния закон, които са били задължителни за въззивния съд по силата на чл.294, ал.1, изр-2 ГПК. Указанията са в смисъл, че въззивният съд следва да разгледа по същество спора, предмет на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като съобрази обстоятелството, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 41118/2018 г. на Районен съд - Велико Търново е разгледан иск с друго правно основание - чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД; Предвид разясненията в Постановление № 1/79 г. на Пленума на ВС относно самостоятелното значение на отделните фактически състави на неоснователно обогатяване, уредени в чл.55, ал.1 ЗЗД, с решението за отхвърляне на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД не е формирана сила на пресъдено по заведения впоследствие спор за връщане на сумата 11 117.38 щ. д. на основание е чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В съответствие с дадените указания въззивният съд е разгледал спора по същество, като с решението си е отхвърлил иска след направен извод, че претендираната от ищеца сума не е платена/получена без основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Процедирайки по този начин, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК (в т. ч. и от посоченото от касатора решение № 74/13.07.2016 г. по гр. д. № 5981/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.). Последният въпрос от изложението - за необходимото съдържание на мотивите към въззивното решение, има принципно значение за делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Формулировката на въпроса отразява тезата на касатора за неправилност на крайния решаващ извод на въззивния съд, че макар той лично да е платил сумата 11 117.38 щ. д., плащането не е лишено от основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, тъй като е извършено с цел да се погаси съществуващото договорно задължение на представляваното от него търговско дружество към ответника. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява дали обжалваното въззивно решение е правилно и поради това въпросите, които имат значение за правилността на решението, за преценката на доказателствата и за възприемане на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По отношение на въпроса не е изпълнено и допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдържанието на мотивите към въззивното решение е съобразено с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, както и с практиката на ВКС - задължителна и казуална, по нейното приложение. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 10648/2022 г. на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, който се изразява в особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, и/или в явна необоснованост и може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към решението; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството; Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Касаторът е обосновал очевидната неправилност чрез препращане към въведените с касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение, които не могат да бъдат подведени под хипотезиса на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въз основа на мотивите към решението касационната инстанция не констатира нито допуснато от въззивния съд тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, рефлектирало върху правилността на съдебния акт, нито явна необоснованост на изводите на въззивния съд, обусловили крайния резултат от спора. Субективната преценка на касатора, че като последица от въззивното решение той е лишен от защита на субективните си права и интереси, не може да бъде аргумент за допускане на решението до касационен контрол като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Предвид изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,