Определение № 111 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 757/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Б. В. Г. обжалва разпореждане от 23.08.2017 г. по гр. д. № 108/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд на основание чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, изр. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал неговата молба вх. № 10154/ 08.06.2017 г. Доводът в жалбата е за неправилно приложение на тези процесуални разпоредби. Обоснован е с твърденията, че върнатата молба е с характеристика на касационна жалба. Ответникът по частната жалба Р. Г. Г. възразява, че е неоснователна. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с с допустим предмет (арг. от чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК поставя разглеждането й в негова компетентност. Подадена е от легитимирана страна. Жалбоподател е лицето, чието право на надлежно сезиране на Върховния касационен съд разпореждането отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните: С решение № 849 от 12.04.2017 г. по гр.д № 108/2017 г. Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 8475 от 23.11.2016 г. по гр.д № 5356/2016 г. на Софийски градски съд, отхвърля молбата на Б. В. Г. по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца за връщане на детето Д. Б. Г. във Франция. Предвиденото в чл. 22г, ал. 2 от Закона за закрила на детето изключва касационното обжалване на въззивното решение. Въпреки това, на 08.06.2017 г. Б. Г. подава молба вх. № 10154/ 08.06.2017 г., в която заявява основания за касационно обжалване на решението (чл. 281, т. 3 ГПК) и основания от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за допускането му до касационен контрол. В молбата няма твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Несъответно на правната си характеристика, актът е именуван „молба за отмяна на влязло в сила решение“. С молба вх. № 11265/ 23.07.2017 г. Б. Г. съобщава за това несъответствие, посочвайки изрично, че е упражнил право на касационно обжалване. Обжалваното разпореждане е правилно като резултат и подлежи на потвърждаване от настоящия състав. Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбата се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Чл. 22г, ал. 2 ЗЗД изключва възможността за обжалване на постановеното решение от Софийски апелативен съд. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се поставят извършените разноски от ответника по частната жалба. Те са изразени в уговореното и платено адвокатско възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция.