Определение № 3075 от 03.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 546/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Билдинг БГ Груп“ ЕООД чрез процесуален представител адвокат Майкъл Ел-Тал срещу решение № 5490 от 10.10.2024 г. по в. гр. дело № 12237/2022 г. на Софийски градски съд, II-Б състав, с което е потвърдено решение № 20043589 от 22.06.2022 г. по гр. дело № 70205/2015 г. на Софийски районен съд, 172 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Билдинг БГ Груп“ ЕООД срещу Е. Д., германски гражданин и „Вила Симеоново“ ЕООД искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят при условията на солидарна отговорност сума в размер 25 000 лв., представляваща частичен иск от иск в пълен размер от 150 000 лв., представляващи нанесени на ищеца вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на солидарна отговорност сума в размер 12 785,48 лв. - законна лихва за забава за периода от 17.11.2010 г. до 15.11.2015 г.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писменото изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

1. По какъв начин следва да се изчисли стойността на дружествен дял, предмет на договор за продажба, който не е изпълнен /вписването е осуетено/, когато е повдигнат спор за нанесени имуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД под формата на пропуснати ползи касателно действителната стойност на дела?

2. При данни за неосъществявана от ответното дружество търговска дейност, чийто дружествен дял е предмет на продажба, както и за липса на задължения, релевантна за размера на дружествения дял ли е стойността на внесената в капитала му непарична вноска - недвижим имот?

3. Налице ли е вреда под формата на пропусната полза за купувача по сключен договор за продажба на дружествен дял на търговско дружество на цена под действителната стойност на дела, в случай че управителят на дружеството подаде нередовни документи за вписване в Търговския регистър, въз основа на които се постановява отказ за вписване на новия собственик, след което дружествения дял се прехвърля с договор за продажба на трето лице и се вписва в Търговския регистър?

4. Релевантна за преценката на действителния размер на дружествения дял, а оттам и за размера на нанесените имуществени вреди, ли е стойността му съобразно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, уреждаща хипотеза на прекратяване участие на съдружник в дружеството?

5. Има ли значение за действителната стойност на дружествения дял, а оттам и за размера на действително нанесените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, евентуалният размер на дивидента /разпределяне на печалба/ в годината на прехвърляне на дела и/или евентуално последващо прехвърляне на дела от новия собственик на трето лице?

Касаторът поддържа, че посочените въпроси са решени в противоречие с мотивите на Тълкувателно решение № 3/2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 50158/29.03.2023 г. по т. д. № 1156/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

6. Достатьчно ли е установяването на значително по-висок размер на дружествения дял спрямо продажната цена по договор за продажба, за да се обоснове извод за нанесена вреда, под формата на пропусната полза, при отказ от вписване на продажбата от управителя на дружеството и последващо прехвърляне на дела на трето лице?

7. При наличие на данни от публично достъпната партида на търговското дружество, чийто дружествен дял е предмет на прехвърляне, за вписана непарична вноска, правно релевантно ли е за преценката дали имотьт е собственост на дружеството, че същия не е бил заведен в счетоводните регистри или приложение намира чл. 10 от Закона за търговския регистър? Може ли съдът да приеме, че не е извършена апортна вноска, въз основа на счетоводни регистри на дружеството, при липса на други доказателства в тази посока и при дании за вписване на апорта в Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на дружеството?

8. В случай че едно и също физическо лице е управител на дружество, едноличен собственик на капитала на дружеството, чийто дял е предмет на прехвърляне, на дружеството, имащо задължение да заяви вписване на промените при прехвърлянето на дела му, и на дружеството, в чиято полза, след осуетяване вписването на първия купувач, е прехвърлен дружествения дял, може ли да носи солидарна отговорност за вреди пред купувача, извън хипотезата на управленски деликт?

По отношение на посочените от т. 6 до т. 8 вкл. правни въпроси касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците „Вила Симеоново“ ЕООД и Е. Д. оспорват касационната жалба и поддържат становище, че въззивното решение е правилно. Излагат доводи, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като посочената по първите три въпроса практика на ВКС е ирелевантна, а по отношение на останалите правни въпроси касаторът не е обяснил в какво се изразява нуждата от тълкуване на закона, на кой закон, както и в коя област следва да се развие правото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че във въззивното производство не се спори относно следните обстоятелства: между „Сити пойнт“ ЕООД като продавач и „Билдинг БГ Груп“ ЕООД като купувач е сключен договор за продажба на дружествени дялове от 10.05.2010 г., с нотариална заверка на подписите от 12.05.2010 г., по силата на който продавачът като притежател на 200 дяла от капитала на „Вила Симеоново“ ЕООД, всеки с номинална стойност от 100 лв., продава на „Билдинг БГ Груп“ ЕООД всички свои дялове на обща стойност 20 000 лв., която сума е получена от продавача; управителят на „Вила Симеоново“ ЕООД - Е. Д., е подал заявление за вписване на промяната в собствеността на дружеството в Търговския регистър; на 25.05.2010 г. е постановен отказ от вписване на посоченото обстоятелство поради пороци в приложените към заявлението документи, след което Д. не е подал повторно заявление за вписване на промяната в собствеността; на 22.10.2010 г. „Сити пойнт“ ЕООД е продало дружествените си дялове във „Вила Симеоново“ ЕООД на „Дова“ ЕООД, което е станало едноличен собственик на капитала на „Вила Симеоново“ ЕООД, като тази продажба на дружествени дялове е вписана в Търговския регистър на 17.11.2010 г.

За да направи извод за неоснователност на предявения иск срещу ответника Е. Д. по чл. 45 ЗЗД, съдебният състав е приел, че посоченият ответник не е материално легитимиран да отговаря за претендираните вреди от действията и бездействията му в качеството на управител на „Вила Симеоново“ ЕООД, доколкото той е действал като орган на дружеството по чл. 135 ТЗ и не носи лична отговорност за своите актове по отношение на трети лица, а отговаря единствено пред самото дружество в хипотезата на управленски деликт. Въззивната инстанция се е позовала на мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГТК и определение № 467/12.07.2019 г. по т. д. № 2570/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.

По отношение на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения, че доколкото правоотношението между управителя и управляваното от него дружество има мандатен характер и се урежда с договор за възлагане на управлението, в случая е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Констатирал е наличието на противоправно поведение от страна на управителя на „Вила Симеоново“ ЕООД, тъй като договорът за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка от 12.05.2010 г. не е вписан съгласно изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ, като това вписване е било задължение на управителя на дружеството - ответник съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ и чл. 15 ЗТР. Посочил е, че вследствие на подаването на нередовно заявление за вписване, бездействието от страна на управителя и вписването на последващия договор за продажба на дружествени дялове между „Сити пойнт“ ЕООД и „Дова“ ЕООД ищецът е бил лишен от възможността да придобие дружествените дялове на „Вила Симеоново“ ЕООД. За да приеме, че за управителя на „Вила Симеоново“ ЕООД е съществувало задължение да впише договора и след постановяване на отказа на длъжностното лице по вписванията, въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че процесният договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 12.05.2010 г. не е бил развален. Посочила е, че представените от ответниците споразумения от 10.05.2010 г. и 26.05.2010 г., носещи единствено подписа на ответника Е. Д., се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им, което в случая е установено в рамките на производството по чл. 193 ГПК, но не доказват нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документите. Въззивният съд не е кредитирал тези доказателства и представеното уведомление по чл. 87 ЗЗД поради това, че същите като частни документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, удостоверените от тях факти са изрично оспорени и липсват други данни по делото за действителното постигане на съгласие за съдържащите се в тях договорки.

За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 49 ЗЗД, въззивният съд се е аргументирал, че по делото не са установени претендираните вреди, а именно не са доказани пропуснати ползи от неосъщественото увеличение на имуществото на ищеца със стойността на дружествените дялове - последица от противоправното поведение на управителя на „Вила Симеоново“ ЕООД. Изложил е съображения, че имуществото на търговското дружество е динамична величина, зависеща от извършваните търговски операции в определен период от време, т. е. пазарната стойност на дружествените дялове е функция на стойността на активите към конкретен момент, а не на цената срещу която са придобити дяловете. Приел е, че заплатената от ищеца цена по договора за продажба на дружествени дялове му е била възстановена от продавача с банков превод от 23.08.2010 г. и от доказателствата по делото /изключения РКО и основаващото се на него допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза/ не може да се направи извод, че тази сума отново е била изплатена на „Сити пойнт“ ЕООД. Въззивната инстанция е посочила, че не е установено апортиране на процесния недвижим имот в капитала на „Вила Симеоново“ ЕООД, предвид неосчетоводяване на апортна вноска на стойност 158 000 лв., видно от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Изложила е съображения, че доколкото дадените от вещите лица варианти за стойността на дружествените дялове са извършени при съобразяване на стойността именно на този имот, от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна и оценителна експертиза не може да се направи извод, че имуществото на ищеца би се увеличило със сигурност при придобиване на дружествените дялове на „Вила Симеоново“ ЕООД.

Съдебният състав е приел, че по делото не е установено със сигурност, че неизпълнението от страна на управителя на „Вила Симеоново“ ЕООД на задължението да впише прехвърлянето на дружествените дялове реално е причинило на „Билдинг БГ груп“ ЕООД вреди, изразяващи се в невъзможност да увеличи имуществото си чрез изплащане на стойността на дружествения дял при прекратяване на участието в дружеството /чл. 125 ТЗ/, чрез продажбата на дружествените дялове или по друг начин. В тази насока се е аргументирал със същността на капитала и имуществото на търговското дружество и необходимостта за определяне на равностойността на дружествения дял въз основа на счетоводен баланс или експертно заключение за стойността на активите към конкретен момент на прекратяване на членственото правоотношение.

Предвид липсата на данни за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. „Вила Симеоново“ ЕООД да е осъществявало дейност, въззивният съд е заключил, че не може да се направи и извод, че е щял да бъде разпределен дивидент от печалбата на дружеството, с който да се увеличи имуществото на ищеца.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от т. 1 до т. 5 вкл. в изложението материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че по отношение на тях не е налице поддържаната от касатора факултативна предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

От една страна, в цитираните от касатора Тълкувателно решение № 3/2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 50158/29.03.2023 г. по т. д. № 1156/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. формулираните от касатора в настоящото изложение правни въпроси не са обсъждани. В Тълкувателното решение е даден отговор на въпроса „Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“, а в посоченото решение – отговор на въпроса за начина, по който съдът следва да изчисли стойността на дружествен дял, когато този спор се повдига в производство по чл. 40 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на дялове, като сключен във вреда на представлявания и дали в случая е приложима практиката по приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ.

От друга страна, съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 3/2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите на Тълкувателното решение е разяснено, че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Посочено е, че възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза; дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай въззивният съд не е отрекъл, че пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, а въз основа на събраните доказателства е установил фактическата обстановка и е заключил, че не може да се направи извод, че имуществото на ищеца би се увеличило със сигурност при придобиване на дружествените дялове на „Вила Симеоново“ ЕООД, както и извод, че са налице пропуснати ползи от неосъщественото увеличение на имуществото на ищеца със стойността на дружествените дялове. Изложените от въззивната инстанция съображения са в съответствие с цитираното от касатора Тълкувателно решение.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по формулираните от т. 6 до т. 8 вкл. в изложението материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал посоченото основание – не е посочил дали се касае до неточно или противоречиво тълкуване на релевантни законови разпоредби, до различни възприети правни разбирания или до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството. По отношение на последния материалноправен въпрос следва да се отбележи също, че са налице разпоредби, уреждащи личната отговорност на управителя, действащ като орган и/или от името на дружеството, включително към трети лица - чл. 19 ДОПК, чл. 145 ТЗ, чл. 152, ал. 1 ТЗ, чл. 627 ТЗ, някои хипотези на чл. 69, ал. 1 ТЗ, като в конкретния случай не се налага тяхното изясняване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая въззивното решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид липса на твърдените от касатора основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.

С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение