Определение № 785 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. от [населено място], чрез адв.Г. А. срещу решение №467/11.12.2013 год. по гр.д. №1384/2013 год. на Старозагорския окръжен съд, с което след отмяна на решението по гр.д. №1792/2012 год. на Районен съд [населено място], е постановено ново решение, с което е признато за установено, че Д. И. Д. дължи на М. Т. Т. сумата от 8 000 лв., съставляваща предоставен паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -14.05.2012 год. до окончателното изплащане на сумата .Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния и процесуален закон. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касация М. Т. Т. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК досежно формулиран правен въпрос и обосновано допълнително основание. В случая тези изисквания на закона са изпълнени и касационното обжалване следва да се допусне по формулирания от касатора и уточнен от съда с оглед правомощията му т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС въпрос: „ Следва ли при доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл.240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, да се презюмира осъществяването и на друг елемент от същественото съдържание на договора, а именно поетото задължение за връщане на сумата, респ. наличие на каузално отношение по договор за заем. Така формулирания въпрос е обуславящ за изхода на делото пред въззивната инстанция като с обжалваното решение същият е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, / Р №524/28.12.2011 год. по гр.д. №167/2011 год., ІV –то г.о., постановено при усл. на чл. 290 ГПК /, което обосновава наличието на допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.