Определение № 543 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Е. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Й., против въззивното решение № 4456 от 19 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 1281 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № ІІІ-91-140 от 12 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 12252 по описа на районния съд гр. София за 2009 г. за отхвърляне на иска на К. против М. А. К., действаща лично и със съгласие на майка й И. П. К., за намаляване размера на определена с решение от 22 април 2008 г. на върховния съд на щата К., град и окръг С. Ф., издръжка от 1309 щатски долара на 150 лева. В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, защото касаторът е осъден да изплаща издръжка с влязло в сила на 22 април 2008 г. решение – повече от една година преди завеждането на иска по чл. 150 СК; неправилно съдът приема, че касаторът няма право да иска намаляване на присъдената издръжка преди решението за определяне на издръжка на съда в САЩ да е признато в България и да е допуснато неговото изпълнение; компетентен да намали издръжката е българският съд – налице са основанията за прилагане на чл. 87, ал. 2 КМЧП; ако касаторът трябва да чака инициативата на ответницата за признаване и допускане изпълнението на чуждестранното решение, то за дълъг период от време той е лишен от правото да иска намаляване на издръжката от който и да е съд, като през това време се натрупва задължение за издръжка от по 1309 долара месечно; чуждестранното решение е признато в България две години и половина след постановяването му; в разрез с българското законодателство, а и моралните норми, е дължащият издръжка да бъде задължен да изплаща издръжка в пъти над получавания от него доход и почти осем пъти минималната работна заплата; по изпълнителното дело на ответницата е направена пълна разпродажба на имуществото на касатора, като в случая не се прилага защитата на длъжника за несеквестируемо имущество, а разпореденото от съда на С. Ф. за удръжки, не по-големи от 50%, не се прилагало от българските частни съдебни изпълнители, тъй като това били чуждестранни правила. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпросите за признаване на чуждестранно съдебно решение от българския съд, по въпроса за допустимостта на иска за намаляване на издръжка при наличието на влязло в сила чуждестранно решение, и основателността на иска за намаляване на издръжка при наличието на влязло в сила чуждестранно решение, когато този иск е заведен преди влизане в сила на решението на български съд за признаване и допускане на изпълнението. Допускане на касационното обжалване се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата М. А. К., със съгласието на законния си представител И. П. С., с постоянен и настоящ адрес в С. Ф., чрез адв. К. С., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователността на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че в процесния случай липсва определена към момента на предявяване на исковата претенция с влязло в сила решение издръжка, респективно да е определена с влязло в сила чуждестранно решение, признато и допуснато до изпълнение на територията на страната ни с влязло в сила решение; за да се зачете влязлото в сила решение на съда в САЩ, като съдебен акт, с който е била определена издръжката на малолетната М., решението е следвало да бъде признато и допуснато до изпълнение с влязло в сила решение по реда на чл. 119 КМПЧ; към датата на предявяване на иска не са съществували доказателства за основанието на иска, а заверен препис от влязлото в сила решение за признаване на чуждестранното решение, е представен едва пред въззивния съд, и така е останал недоказан основен елемент от фактическия състав на иска по чл. 150 СК – началният момент и обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, респективно настъпило ли е изменение в тези обстоятелства; представеното решение не се обсъжда, тъй като то не е съществувало в правния мир към момента на предявяване на иска и поддържаните от ищеца обстоятелства не могат да бъдат свързани с него. К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по уточнения от състава на касационния съд обуславящ изхода на спора въпрос: може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия. Даденото от въззивния съд тълкуване на правния въпрос е противно на това по решение № 248 по гр.д. № 241/2012 г., ІІ г.о. За касационното производство касаторът дължи държавна такса от 1139,86 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение