Определение № 460 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 127/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д. чрез адв. К. против решение № 245 от 06.10.2021 г. по гр. д. № 514/2021 г. на Окръжен съд – Русе.

Ответникът С. А. Х. чрез адв. С. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С него се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 536 от 12.07.2021 г. по гр. д. № 2454/2021 г. на Районен съд – Русе в частта за уважаване на предявения от С. А. Х. против Д. Б. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за сумата 9 355 лв., представляваща авансово платена от ищцата сума по оферта от 12.07.2020 г., получена на отпаднало правно основание поради разваляне на договора за изработка (за извършване на строително – монтажни работи) за неизпълнената част, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска – 10.05.2021 г. до окончателното й плащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноски. В частта на присъдената сума в размер на 1 090 лв. на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД въззивното решение е влязло в сила като окончателен съдебен акт.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че страните са постигнали съгласие ответникът да извърши ремонтни работи в дома на ищцата в [населено място], област Русе срещу сумата от 37 000 лв. съобразно оферта от 12.07.2020 г. Срокът на изпълнение на работите бил 2 – месечен. Установил е, че ищцата е заплатила на изпълнителя сумата общо от 31 715 лв. След като изпълнил частично договорените СМР, част от които некачествено, ответникът преустановил работа на обекта и въпреки отправените му от ищцата покани не я довършил. За последната изпълнението станало безполезно, поради което тя развалила договора за неизпълнената част и за нея възникнало вземане за връщане на авансово платената сума, съответстваща на тази част – т. е. на неизпълнените на обекта СМР (възлизащи на 9 355. 29 лв. съобразно оценката, дадена в проведено производство по чл. 207 ГПК), тъй като е отпаднало основанието на ответника да я получи.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правни въпроси в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдения, че са обуславящи изхода по делото и са разрешени в отклонение с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Горните въпроси са със следното съдържание:

1. „Какви са правомощията и съответно задълженията на въззивния съд когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, в частност неточен или непълен доклад?“;

2. „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страната във въззивната жалба за неоснователни?“;

3. „Недостатъците на престирания резултат предмет на изработката, погасяват ли задължението на поръчващия да заплати уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД?“ – въпросът е уточнен и прецизиран от ВКС с оглед правомощията му, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

По първия въпрос се сочи противоречие с постановките по т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 35/24.04.2020 г. по гр. д.№ 1939/2019г., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., и двете по описа на IV г.о., решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на I т. о. По втория – с решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., и трите по описа на II т. о., решение № 35/24.04.2020 г. по гр. д. № 1939/2019 г., решение № 145/05.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г. и решение № 60184/01.10.2021 г. по гр. д. № 3164/2020 г., и трите по описа на IV г. о. Според страната по третото питане е налице отклонение от практиката на ВКС, изразена в решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., решение № 183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г., и двете по описа на II т. о., решение № 99/11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. и решение № 48/29.07.2019 г. по т. д. № 1213/2018 г., и двете на I т. о.

Повдигнатите въпроси не осъществяват обща предпоставка за достъп до касация. Първите два не са обусловили процесуалната активност на въззивния съд, доколкото както той, така и първата съдебна инстанция са обсъдили фактическите твърдения и естеството на искането и са се произнесли в съответствие с тях. С обжалваното решение съдът е дал защита на спорното материално субективно право изцяло в пределите на заявения в исковата молба петитум и при там сочените факти с уточнението от адвокат – пълномощника на ищцата в първото съдебно заседание, проведено на 30.06.2021 г. (че договорът е развален), което е съобразено в изготвения доклад по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд.

Третият формулиран въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като произнасянето на въззивния съд по спора за заплащане на разходите по отстраняване (поправка) на недостатъците на изпълнената работа (в каквато насока е питането) не е предмет на касационна жалба.

Поставянето на горните въпроси в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също няма за последица допускане на касационен контрол. На първо място, искането един и същи правен въпрос едновременно да бъде разгледан по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо, доколкото очертаните фактически състави са самостоятелни селективни основания, които не могат да се поддържат кумулативно към общ въпрос. На второ място, липсва обосноваване на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно изискванията, установени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото там обвързващо тълкуване въпросът е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а въпросът е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Подобна аргументация в изложението липсва.

В обобщение, не се установяват предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, породи което достъп до касация не може да се осъществи.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалба заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 800 лв. и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.