Определение № 158 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2368/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Н. Н., подадена чрез служебния защитник адв. И. Д., назначен по реда на ЗПрП, срещу определение № 1212 от 23.04.2020г. постановено по ч.гр.д. № 842/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3183 от 24.02.2020г. на Варненски районен съд по гр.д. № 19422/2019г. за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.

В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно. Съдът е счел, че указанията му не са изпълнени и че представената скица е за друг имот, без да обърне внимание, че в уточнителната молба на ищеца от 20.02.2020г. е допусната техническа грешка при изписване номера на имота и че според всички документи имотът е с идентификатор *, а не *.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуални въпроси, касаещи незаконосъобразността на извода за нередовност на исковата молба и отстраняването на тази нередовност и по-конкретно: 1/ налице ли е цялостно неизпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК след като от страната са извършени действия по отстраняване на посочените нередовности; 2/ изпълнено ли е задължението на съда по чл.129, ал.2 ГПК след като страната не е поискала тълкуване и разясняване на дадените указания, нито предоставяне на правна помощ, ако такива указания не са й били дадени с никой от актовете на съда.

Препис на ответната страна не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявена е искова молба за делба на недвижим имот от В. Н. Н., действащ лично, без упълномощен адвокат, против К. М. Д.. В исковата молба е посочено, че страните са наследници на майка си А. В. С., която е била собственик на 180 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ 370 кв.м., съставляващо УПИ в кв. 51 по плана на [населено място]. Исковата молба е придружена от удостоверение за наследници и нотариален акт от 2004г., с който наследодателката е закупила имота, описан по същия начин, както в исковата молба. Приложена е и скица на имота, издадена през 2018г., в която е отразена извършена през 2000г. промяна на регулацията, при която е обособен парцел с площ 370 кв.м.

Съдът е указал на ищеца, че е допустима делба на само цял имот, а не на идеална част и е изискал уточнение дали претендира делба само на 180 кв.м. ид.ч. или на цялото дворно място с площ 370 кв.м., както и да посочи кои са съсобствениците на цялото дворно място и на какво придобивно основание; също така да уточни дали приложената скица отразява актуалния регулационен статут на имота. С уточнителна молба от 24.02.2020г. ищецът е посочил, че той е собственик на 1/2 от 180 кв.м. като наследник, но цялата площ от 180 кв.м. е оградена и присъединена от сестра му със съседния имот ** /с нов номер */. Поради това желае уреждане на отношенията със сестра си; посочил е, че границите на имота на място не съвпадат с тези по скицата именно поради извършеното присъединяване на 180 кв.м. към УПИ ; посочил е, че претендира делба на наследствените 180 кв.м. ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ , за което е представил нотариалния акт. Към молбата е приложено копие-извадка от регулационния план, на което е отразена извършена през 2014г. промяна в регулацията, при която бившият УПИ е с нов номер УПИ . Приложил е и извадка от кадастралната карта относно ПИ *** със стар № *. С разпореждане от 28.01.2020г. съдът отново е оставил исковата молба без движение и е изискал уточняване кои са съсобствениците на цялото дворно място, на какво основание, уточняване на петитума във връзка с горните указания и индивидуализиране на имота по действащ план. С молба от 20.02.2020г. ищецът е заявил отново, че желае делба на 180 кв.м. идеални части от цял имот с № *, за което представя скица; посочил е, че съсобственици по наследство са той и сестра му, която е оградила имота с плътна ограда и го е съединила със съседния. Молбата е придружена със скица от АГКК на ПИ с идентификатор *, номер по предходен план - парцел **; като собственик на имота в скицата е вписана А. В. Д. съгласно нотариален акт от 1996г.

След това уточнение първоинстанционният съд е постановил прекратяване на производството. Счел е, че макар и формално да са подадени от ищеца две молби, то не е изпълнено нито едно указание - не е посочен целия съсобствен имот като обект на делбата, не са посочени всички съсобственици, не е направена надлежна индивидуализация на имота - даже представената скица е за имот с различен номер от посочения в молбата.

С обжалваното определение № 1212 от 23.04.2020г. по ч.гр.д. № 842/2020г. Варненски окръжен съд е потвърдил прекратяването. Намерил е, че дадените указания са конкретни и точни, и ищецът не ги е отстранил в срок. Той не е поискал тълкуване и разясняване на указанията или предоставяне на правна помощ, което означава, че те са били разбираеми за него.

След постановяване на определението ищецът е поискал освобождаване от такси и разноски за производството и предоставяне на правна помощ. И двете искания са уважени. Частната касационна жалба е подадена от назначения служебен защитник.

При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение не намира основания за допускане на касационно обжалване.

Въпросът дали е налице цялостно неизпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК, ако от страната са извършени действия по отстраняване на посочените нередовности, не е от значение за извършеното връщане на исковата молба. Няма съмнение, че при констатирани няколко нередовности ищецът е длъжен да отстрани всяка от тях, тъй като наличието дори само на една нередовност е достатъчно да обуслови връщането на исковата молба. Вярно е, че ищецът в случая е предприел някакви действия и представил доказателства с цел изпълнение на указанията на съда, но те не са довели до поправяне недостатъците на исковата молба. Дори да се приеме, че приложените скици индивидуализират имота по действащ план и по кадастрална карта /ясно е за настоящата инстанция, че в уточнителната молба от 20.02.2020г. е допусната от ищеца техническа грешка при изписване номера на имота/, то не е изпълнено указанието да се посочат останалите съсобственици на имота и да се уточни способа на възникване на съсобствеността. Видно от приложения нотариален акт, че наследодателката А. С. е придобила идеални части от УПИ **, а предмет на делба може да е само целия имот и в делбата следва да участват всички съсобственици под страх от недействителност.

Освен това, твърденията на ищеца, че сестра му /ответник по иска/ е заградила наследствените 180кв.м. и ги е присъединила към съседния имот, сочат на необходимост от защита не чрез иск за делба, а чрез друг иск.

Вторият формулиран въпрос е: изпълнено ли е задължението на съда по чл.129, ал.2 ГПК след като страната не е поискала тълкуване и разясняване на дадените указания, нито предоставяне на правна помощ, ако такива указания не са й били дадени с никой от актовете на съда. Въпросът също не може да се приеме за определящ изхода на произоводството по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Ищецът е предприел изпълнение на указанията и не е възразил, че са му неясни. Наред с това, възможността за ползване на правна помощ е изрично посочена в изпратените до него съобщения, съдържащи указанията на съда по нередовностите на иска. Ищецът е поискал предоставяне на правна помощ едва след постановяване на въззивното определение, в който момент служебният защитник не разполага с възможност да отстранява недостатъците на исковата молба.

На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.