Определение № 50053 от 09.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 298/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Я. срещу решение №1245 от 26.11.2021 г. по в.гр.д.№1410/2021 г. на САС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №261541 от 08.03.2021 г. по гр.д.№3691/2019 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Р. Г. Я. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 06.05.2017 г. за разликата над сумата от 29 000 лв. до 44 000 лв., ведно със законната лихва от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане и е потвърдено решение №261541 от 08.03.2021 г. по гр.д.№3691/2019 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. Я. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 06.05.2017 г. за разликата над сумата от 44 000 лв. до напълно предявения размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 18.03.2019 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания. 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. Ответникът по касация „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия. След подробен анализ на приетите по делото писмени доказателства, заключението на СМЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, е установил, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните телесни увреди: контузия на главата в лява теменна област; черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение с непълна загуба на съзнание; контузия – дисторзия /разтежение/ на шията; контузия на ляво рамо; контузия на гръдния кош и корем; посттравматична церебрастения. По отношение наличните в медицинската документация „епилепсия – генерализирани тонично – клонични епилептични и конверзионни /психогенни/ пристъпи“ е кредитирал изложеното от вещото лице, че същите вероятно нямат причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП с оглед тежестта на травмата на главата /лека по степен/, нейната давност и липсата на обективни данни за мозъчна контузия - вероятно епилепсията, която е смесен тип с епилептични и конверзивни припадъци, няма общо с причинената травма, тъй като черепно-мозъчната травма при ищцата е без пълна загуба на съзнание, а първите данни за епилепсия при нея са няколко години след травмата. Също така при компютърната томография, която е направена в УМБАЛ „Света А.“ АД, липсват данни за мозъчна контузия, а обикновено причината за посттравматичната епилепсия е именно тя. След една травма може да има два вида усложнения: наличната при ищцата посттравматичната церебрастения /която протича с главоболие, безсъние, нервност, психогенни промени, страх от повтаряне на ситуацията, която се е случила, замаяност, вероятност от гадене, обикновено без повръщане/, наподобяваща картината на невроза; посттравматична енцефалопатия /с промени на мозъка, епилепсия, промени в ЕЕГ, в образни изследвания/, за каквито при ищцата липсват данни. Като е съобразил: възрастта на ищцата към момента на инцидента – 62 години; вида, естеството и тежестта на получените травми: контузия на главата в лява теменна област; черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение с непълна загуба на съзнание, контузия – дисторзия /разтежение/ на шията, контузия на ляво рамо, контузия на гръдния кош и корема, посттравматична церебрастения; лечебният и възстановителен период - между 3 до 6 месеца, през който период е изпитвала болки и страдания; обстоятелството, че пострадалата продължава да търпи болки и страдания от посттравматичната церебрастения, което може да продължи до няколко години; това, че не е настъпило пълно възстановяване, като ищцата продължава да получава да търпи проявите на неврозата, което със сигурност води до дискомфорт и има значително отражение върху качеството й на живот; отражението на инцидента върху психиката на пострадалата, която е изпитала неминуем шок от станалото - отслабнала е, нямала желание да контактува с хора, като изпитвала страх да излиза навън, за да не се случи нещо лошо, както и приетите от практиката обичайни размери в подобни случаи и социално-икономическите условия на живот в страната към процесния период, въззивният съд е достигнал до извод, че сумата от 35 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за периода на 2017 г. Посочил е, че получените от ищцата травматични увреди не са тежки, особено тези по тялото, които представляват контузии, а по делото не е установено по пътя на пълното и главно доказване, че епилепсията при пострадалата, както и твърдените припадъци се дължат на получените при процесното ПТП увреждания, като прогнозата й за възстановяване от посттравматичната церебрастения е благоприятна и се очаква постепенно отшумяване на симптомите. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но в случая не е осъществено поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС е извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. приетата медицинска документация, показанията на разпитания свидетел и заключението на назначената по делото СМЕ/ и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В константната практика на ВКС /обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, респективно е съобразил посочените по-горе критерии, предвид което не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Всъщност с поставените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда и по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. Предвид изложеното решението в обжалваната част не може да се допусне до касационно обжалване, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,