Определение № 400 от 28.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. [фирма]”, представляван от адвокат И. Г. С. е подал касационна жалба срещу решение № 1103 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 796 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2011 г., с което е отменено решение № 171 от 14.01.2011 г. на Пловдивския районен съд, 14 състав по гр.д. № 14174 от 2009 г. и касатора е осъден да премахне изградената ограда и металният навес по регулационата линия на У. № ...... и У........, кв..... по плана на С. индустриална зона на П.- І-ва ч., който съпритежава с другия ответник [фирма] в съсобственост. В касационната жалба навежда оплаквания за необоснованост на решението, но подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Намира, че са допуснати нарушения на материалния закон. Изложението на [фирма], представляван от адвокат И. Г. С. е представено допълнително към жалбата и в него касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: навлизането в чужд имот само по себе си, представлява ли пречка за упражняване на правото на собственост в случаите когато е констатирано ,че е в рамките на допустимите отклонения при действието на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и подържането на кадастралните карти и не са ли необходими други действия с които се ограничава това абсолютно право. Вторият материално правен въпрос, който се поставя е представлява ли нарушение на правото на собственост извършеното строителство в съседен имот, което е било разрешено със съответния индивидуален административен акт. Посочват се съдебни решения на състави от ВС и ВКС и се позовава на ТР № 31 от 1984 г. на ОСГКВС на РБ. Касационна жалба е подадена и от [фирма]- [населено място] представляван от адв. В. П.. На първо място в касационната жалба е повдигнат въпроса за допуснатото процесуално нарушение на чл.70, ал.1 ГПК в първата инстанция, когато ищеца е посочил цена на иска в размер на 808 лв. независимо, че данъчната оценка на спорното материално право съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК определя цената на иска. В конкретния случай данъчната оценка е 326 291, 60 лв. съгласно представеното у-ние №...... от ....... г. или за всеки от касаторите цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК в зависимост от притежаваната ½ идеална част от имота е 40 785,45 лева. В касационната жалба се подържа, че се касае до съществено процесуално нарушение липсата на служебно поставяне на въпроса за цената на иска от първостепенният съд. Посочва се, че в конкретния случай е следвало да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.3 ГПК. Освен това при проверката на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК е следвало да бъде установено несъответствието между внесената държавна такса и цената на иска, така както е определена в закона. В касационната жалба се инвокира и неправилност на решението поради неправилното приложение на материалния закон - чл.109 ЗС което се отчита при направеният извод, че навлизането в чужд имот само по себе си пречи на собственика да упражнява правото си на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Посочва се, че в нарушение на чл.18 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и подържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е изразеното разбиране в касираният акт ,че разрешеното и допустимо отклонение при изграждането на въпросната ограда е именно действието, с което се пречи на упражняването на правото но собственост, без конкретно да е посочено в какво се изразява препятстването му. Цитира се многобройна съдебна практика, в която е развито съдържанието на негаторния иск и която ограничава използването му с цел злоупотреба с правото. Към касационната жалба е представено изложение в което се посочва, че касационното обжалване на решението следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материално правният въпрос следва ли навлизането в чужд имот само по себе си реално да пречи на упражняването на правото на собственост или е необходимо да се конкретизира и начина по който се смущава. По реда на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е повдигнат процесуалния въпрос за определяне на цената на иска в първото по делото заседание в съответствие с правилата, посочени в чл.69 ГПК и чл.70, ал.3 ГПК. Представят се съдебни решения. Постъпил е отговор от [фирма]- [населено място] в който се се изразява становището, че касационното обжалване на решението не следва да се допусне с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Считат, че цената на иска се определя съгласно чл.70, ал.1 ГПК от ищеца и че ответника до първото съдебно заседание следва да постави този въпрос на разглеждане. Изложени са аргументи и за неоснователност на направените с касационните жалби оплаквания за неправилност на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационните жалби на [фирма”] и [фирма]- [населено място] СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в приложените към двете касационни жалби изложения. Пловдивския окръжен съд е уважил осъдителният иск по чл.109 от Закона за собствеността, предявен на 9.11.2009 г. от [фирма] против [фирма] и А.Т.Д. – България О. за премахване на ограда и метален навес, изградени в отклонение от регулационната линия и в обсега на имотите на ищеца, които представляват У. ...... и У. ......, кв...... по плана на [населено място], С. индустриална зона – І част. Регулационната линия на тези имоти тангира с У. ...... и У. ......., които са собственост на ответниците. Било е установено, че изграждането на оградата е допуснато по реда на чл.48, ал.4, вр. с ал.3 от ЗУТ. Разрешената й височина е 2, 20 м., ажурна и реализирана по регулационната граница, но в имота на касаторите. С протокол от ....... г. е извършено трасиране и определена строителната граница въз основа на даденото строително разрешение и изготвения протокол от ...... г. за откриване на строителна площадка и определена строителна линия и ниво на площадката. Изготвените заключения на вещите лица, включително и това на В. Т. С. са установили, че оградата е реализирана на регулационната линия като на места има навлизане в имота на ищците. Било е установено наличие на бетонна стена в У.-..... с ширина 0, 50 м., дълбочина 0,70 м. дължина 0,25 м., което обаче не е било посочено в исковата молба като отделно нарушение, но въззивният съд го е възприел като част от реализираната ограда. Оградата е била разрешена по действащият подробен регулационен план преди да бъде утвърдена кадастралната карта. Вещото лице С. е установило, че установеното навлизане на навеса и оградата в У. ..... е допустимо по чл.18, ал.5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, но това навлизане не е пречка при съосяването на колоните на пристройката с колоните на съществуващото хале. При тези данни въззивният съд е намерил иска по чл.109 ЗС за основателен и е осъдил касаторите да премахнат оградата и навеса. Настоящия състав намира ,че следва да се допусне касационна проверка на решението и по поставените въпроси с двете касационни жалби и изложения :по процесуалният въпрос при условията на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и по материално правните въпроси при условията на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материално правните въпроси следва ли навлизането в чужд имот само по себе си да пречи на упражняването на правото на собственост и представлява ли пречка за упражняване на правото на собственост в случаите когато е констатирано ,че е в рамките на допустимите отклонения при действието на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и подържането на кадастралните карти и не са ли необходими други действия с които се ограничава това абсолютно право.. Следва да се допусне касационно обжалване и по поставеният втори процесуален въпрос касаещ определянето на цената на иска от ищеца в отклонение от императивната норма на процесуалния закон. Касаторите дължат държавна такса в размер на по 815,83 лв. преведена по сметка на ВКС за всеки един от тях. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,