Определение № 1327 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3566/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. Н. П., приподписана от адв.Т., срещу въззивно решение от 19.05.2022г. по в.гр.д.№3774/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 26.08.2021г. по гр.д.№13249/2021г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Ц. Н. П. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над присъдения размер от 20000лв. до пълния претендиран размер от 94000лв., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБългария. Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на РБългария, чрез А. П. -прокурор в Апелативна прокуратура -София, срещу въззивното решение, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част предявеният от Ц. Н. П. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за още 8000лв., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ц. Н. П., чрез процесуален представител адв.Т., в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни с интерес от обжалването и са процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното: С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част предявеният от Ц. Н. П. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр.ал.2 НК, наказателното производството по което е прекратено с постановление от 12.02.2020г. по пр.пр. № 332/2015 г. по описа на СП, досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на СБОП Х., на прокурор при Специализираната прокуратура, е уважен за още 8000лв., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. до окончателното изплащане; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 12000лв., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 20000лв. до пълния претендиран размер 94000лв., ведно със законната лихва от 12.02.2020г. до окончателното изплащане. Установено е, че на 14.12.2015г. срещу ищеца Ц. П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2 и 4 във вр.ал. 2 НК, като образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от него, с постановление от 12.02.2020г., съобщено на ищеца на 17.02.2020 г., като не се установява, а и не се твърди, той да е обжалвал постановлението с искане за продължаване на наказателното производство и постановяване на оправдателна присъда. С оглед на това е прието, че производството е продължило за времето от 14.12.2015г. до 17.02.2020г. или общо 4 години и 2 месеца, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- първоначално задържане под стража за период от 3 месеца /изтърпяването на която е в обща килия/, а по-късно парична гаранция от 15 000 лв., както и че от тези действия на прокуратурата на Ц. П. са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения /бил притеснен, подтиснат, изпитвал вътрешно напрежение загуба на увереност, чувство на отчужденост и изолация, понижена самооценка, чувство за несигурност, усещане за липса на переспектива, понижено самочувствие и безсъние/ - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съдът е посочил, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното естество. Приел е, че в случая продължителността не се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е само 4 години и е приключило на досъдебна фаза. За да присъди още сумата 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е изложил съображения, че за да се установи, че обвиненията в извършване на престъпление са повлияли негативно на реномето на ищеца следва да се съберат изрични доказателства в тази насока, каквито по делото са ангажирани пълно и главно /свидетелските показания и приложените разпечатки от интернет публикации/, от които се установява, че ищецът е служител на Агенция Митници и следователно длъжността, заемана от него до този момент, има пряко отношение към опазване на правовия ред в държавата, което неминуемо обуславя извод за значително позавишена степен на изживеният стрес и по-висок интензитет на вътрешните му емоционални преживявания от незаконно водения срещу него наказателен процес, който накърнява честта и достойнството му в личен и професионален план. Приел е, че отделно от това самото обвинение е довело до прекратяване на служебното му правоотношение през 2016г. /макар и на друго формално основание/, което без съмнение се отразява на бъдещото му професионално развитие. Както посочва брат му при разпита му като свидетел по делото, до 2019г. ищецът е бил безработен и не е можел да намери друга подходяща работа. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че уволнението на жалбоподателя действително е резултат от преценката на дисциплинарнонаказващия орган, но претърпените имуществени вреди в резултат на уволнението не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което отговорността на прокуратурата за заплащане на тези пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение, не може да бъде ангажирана - затова и такава претенция не е изрично заявена като предмет на делото. Приел е, че независимо от това и с оглед основанието - съкращаване в щата, това е само формален повод да бъдат освободени някои служители в АМ. Причинната връзка между незаконното обвинение и освобождаване от служба е била прекъсната, защото повдигането на обвинение не е необходимо условие за прекратяване на служебното правоотношение, а незаконното съкращаване е увреждащо действие, което има самостоятелен характер. Съдът е приел, че наред с горното относно засилените психо-емоционални изживявания на ищеца от значение е и обстоятелството, че същият като лице с чисто съдебно минало, не е бил обект на разследване до този момент и по никакъв начин не е бил подготвен за психическото натоварване, което са му причинили извършените с него процесуално - следствени действия в незаконосъобразния наказателен процес, вкл. задържането под стража за срок от 3 месеца. Отделно с постановление от 18.12.2015 г. на прокурор при СП по отношение на ищеца е била взета и мярка за процесуална принуда по чл.68, ал.1 НПК „забрана да напуска пределите на РБ“, отменена с постановление от 19.06.2017г. на прокурор от СП. Въззивният съд е приел, че предвид установените нематериални щети, претърпени от ищеца, техния характер и интензитет, продължителността на наказателното производство, обезщетението следва да се определи в размер на 20 000 лв., като счита, че сочената сума е съобразена с обичайната практика и доказателствата по делото относно личността на ищеца и характера на претърпените от същия емоционални щети, като сумата на обезщетението се дължи с мораторна лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване - в случая от 12.02.2020г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Ц. П. поставя следния въпрос: „Разумен срок ли е 4г. и 2 м. за развитието и решаването на наказателното производство в досъдебната му фаза и как този период намира отражение при извода за определяне на справедливия размер на обезщетението?“, който въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Както сам касаторът е посочил, преценката е конкретна, с оглед на канкретните данни по делото.. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Отделно от това, не е налице и допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 КТ, но не е аргументирал успешно поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Критериите, по които се определя срока за забавено производство са общата продължителност на наказателното производство, фактическата и правна сложност на случая, предметът на производството и значението на делото за лицето, поведението на участниците в производството, както и други обстоятелства от значение за определяне на конкретното обезщетение. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3 и т.11, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по релевирания от касатора въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение