Определение № 2871 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. С. К., подадена чрез адв. Е. Ч., срещу определение № 2537/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 13941/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 14.10.2024 г. по гр. д. № 20585/2023 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за възстановяване на срока за обжалване на определение № 1020 от 09.01.2024 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, без да конкретизира, на кое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК се позовава и без да излага доводи за наличие на вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1- 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1. Допуснатите грешки при администрирането и несвоевременното докладване от администрацията на съда на постъпилите молби на съответния съдебен състав, следва ли да се постави във вина на жалбоподателя, след като той е изпълнил дадените му указания; 2. Следва ли да се проведе производство по отстраняването на допуснатите очевидни фактически грешки преди разглеждането на преписката в СРС и впоследствие във въззивното производство преди да се стигне до касационната жалба?; 3. По приложението на чл. 101, ал. 1 ГПК следва ли съдът да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и да даде нов срок за отстраняването й при хипотезата на депозирана молба за отстраняване на нередовност, когато съгласно текста й и администрирането й е видно, че тя е погрешно насочена от администрацията на съда; 4. Когато има данни че съобщението е получено погрешно от лице, което не е сътрудник на адвоката счита ли се същото като особено непредвидено обстоятелство, довело до пропускането на срока за отговор. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел следното: Производството по гр. д. № 20585/2023 г. е образувано по искова молба от Л. С. К. за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти. С определение № 1020 от 09.01.2024 г. е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неизпълнение в срок на указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба. Констатирано е, че препис от определението бил връчен на ищцата чрез упълномощения адвокат Е. Ч. на посочения от него адрес на кантората му и получено на 31.01.2024 г. от С. Д. – секретар, съгласно официалното удостоверяване в съобщението. В подадената от жалбоподателката, чрез адв. Ч., молбата за възстановяване на срок била посочена като причина за пропускане на срока, слаба семейна комуникация на процесуалния представител със съпругата му, получила в качеството на секретар в кантората му съобщението, изпратено от съда. За да приеме молбата за възстановяване на срок за неоснователна съдът констатирал, че по делото не били посочени, нито представени доказателства за „обичайно слаба семейна комуникация“, нито за късно предаване на съобщението, като обстоятелствата били единствено заявени, но не и доказани. Посочено е още, че съобразно трайната съдебна практика на ВКС лошата организация в кантората на процесуалния представител, в това число относно получаване на съобщенията по делата, не може да бъде квалифицирана като непредвидено обстоятелство, което не може да бъде преодоляно. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба не е посочено на кое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът поддържа искането си за допускане на касационно обжалване, нито са изложено конкретни доводи за наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Съдържа се общо позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – като са изложени твърдения, че поставените въпроси са от значение за правилното разрешаване на спора. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допускане на обжалването съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Само за пълнота може да се посочи, че първите три въпроса не са обуславящи за изхода на спора по настоящото производство за възстановяване на изтекъл срок. Същите се отнасят до начина на администриране на подадената от жалбоподателката искова молба, която е била върната с влязло в сила определение № 1020 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 20585/2023 г. на Софийски районен съд. Предвид това, те не са относими към настоящото производство, касаещо наличието на предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок. Последният поставен въпрос също не е обуславящ, тъй като от мотивите на обжалваното определение не се установява описаната във въпроса хипотеза. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът не е приел, че съобщението за връчване на препис от постановеното определение е получено погрешно от лице, което не е сътрудник на адвоката, а напротив, посочено е, че е получено от С. Д. – секретар, съгласно официалното удостоверяване в съобщението. Предвид това, поставеният въпрос не удовлетворява и общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, той не би променил изхода на спора. Предвид това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,