Определение № 123 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3602/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. П. и А. М. Х., чрез адв. Б. М., против решение № 138 от 09. 07. 2021 г. по в. гр. д. № 101/2021 г. на ОС – Смолян, с което след частична отмяна на решение № 9001 от 03. 02. 2021 г., поправено с решение № 9004 от 4. 03. 2021 г., и двете постановени по гр. д. № 214/2019 г. на РС – Чепеларе, е отхвърлен предявеният от А. Т. П. и А. М. Х. против Н. А. П. иск за делба на изба № .... (санитарен възел) със застроена площ от 2, 80 кв.м., находяща се в сутеренен етаж с обща застроена площ 118,7 кв.м. на триетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място]. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при необоснованост на фактическите изводи. Твърди се, че спорното помещение, функциониращо от изграждането му до сега като санитарен възел, е с предназначение да е обща част, не е самостоятелен обект на собственост и е било невъзможно придобиването му по давност от съделителката Н. П., както и че фактическите изводи за осъществявано от съделителката Н. П. владение върху идеалните части на останалите две съделителки не съответстват на събраните по делото доказателства. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по касационната жалба Н. А. П. не е подала писмен отговор и не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С първоинстанционното решение е допусната делба между А. Т. П., А. М. Х. и Н. А. П., при дялове по 1/3 ид.ч., на цялата триетажна многофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], нанесена като обект с идентификатор ..... по одобрената кадастрална карта на [населено място], включваща следните самостоятелни обекти на собственост – гаражи и жилища с прилежащи към тях избени помещения, а именно: а/. жилище-апартамент с идентификатор ...., с площ от 120,10 кв.м., на първи жилищен (втори пореден) етаж; б/. жилище-апартамент с идентификатор ....., с площ от 120,10 кв.м., на втори жилищен (трети пореден) етаж; в/. жилище-апартамент с идентификатор ....., с площ от 120,10 кв.м., на трети жилищен (четвърти пореден) етаж; г/. гараж с идентификатор ....., с площ от 21, 56 кв.м., на сутеренен (първи пореден) етаж; д/. гараж с идентификатор ......, с площ от 19, 30 кв.м., на сутеренен (първи пореден) етаж; е/. гараж с идентификатор ....., с площ от 24, 10 кв.м., на сутеренен (първи пореден) етаж; г/. избени помещения прилежащи към самостоятелните обекти на собственост, находящи се в сутеренен етаж: изба № ....със застроена площ 15, 90 кв.м., изба № .... със застроена площ 13, 80 кв.м. и изба № .... със застроена площ 3, 20 кв.м., както и преустроена в санитарен възел изба № .... с площ от 2, 80 кв.м. В решението са описани и таванско помещение с площ от 129, 10 кв.м., стълбищна площадка на сутеренен етаж с площ от 9 кв.м., подстълбищно помещение 3 кв.м., стълбищни площадки на първи жилищен, втори жилищен и трети жилищен етажи с площи от по 3 кв.м. Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която до делба е допусната изба № .... (санитарен възел), а в останалата част е влязло в сила. Тоест, пред въззивната и касационната инстанция делото е висящо само в частта по иска за делба на помещение от сградата, представляващо преустроена в санитарен възел изба № ..... Въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение в обжалваната част (с която е допуснато до делба помещението представляващо санитарен възел) и е отхвърлила иска за делба на това помещение. Съдът е приел, че изключителен собственик на това помещение е съделителката Н. П., която е придобила 1/3 идеална част на основание чл. 92 ЗС (помещението е част от сграда, построена в съсобствен имот, от който имот всяка от съделителките има по 1/3 ид.ч. на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № ..... г.) и 2/3 ид.ч. на останалите съсобственици – по давност. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят няколко въпроса един от които, конкретизиран от настоящата инстанция съобразно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, касае възможността съсобственик на жилищна сграда, включваща самостоятелни обекти на собственост (жилища, гаражи), която не е в режим на етажна собственост, да придобие в изключителна собственост избено помещение преустроено в санитарен възел, без да е придобил в изключителна собственост самостоятелен обект на собственост, намиращ се в същата жилищна сграда, към който това помещение би могло да бъде принадлежност по смисъла на чл. 37 ЗС. Въпросът е разрешен в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС - решение № 1368 от 3. 12. 2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г., 4 г.о. и решение № 394 от 22. 10. 2010 г. по гр. д. № 185/2010 г., 2 г.о., според които е възможно да се придобива, включително и по давност, избено помещение, което не е преустроено в самостоятелен обект на собственост, само от лице, притежаващо самостоятелен обект на собственост в същата сграда и то при условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова (напр. жилище, което няма таванско или друго помещение с подобно предназначение). Горното е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По останалите въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение