Определение № 745 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. П. с пълномощник адв. Г. С. срещу решение №838 от 16.06.2022г по в.гр.дело №74/2022г. на Пловдовски окръжен съд, потвърдил решение от 07.11.2021г по гр.д. № 8003//2020 на Пловдивски районен съд. Срещу касаторката С. П. П. е уважен иск,предявен частично за сумата 15 000лева ,част от вноска с падеж 28.02.2019г ,при вече падежирани първи две вноски в размер на по 60 000лева съгласно сключено между страните споразумение за разсрочено погасяване на нейно задължение към „Асклеп-П” ООД в общ размер на 223 288лева. В исковата молба са изложени обстоятелствата, че от 2013 до 2019г ответницата е работела за ищцовото дружество като служител в дрогерия в [населено място], общ. Първомай. След направена ревизия в дрогерията били установени липси в размер на 223 288лв.Констатирането им ответницата не е оспорила в депозирано писмено обяснение,с което признава че е „.... присвоила парични средства и медикаменти на стойност 233288лева” и заявява,че желае сключване на споразумение с цел избягване на наказателно производство. На следващия ден - 01.02.2019г е сключено споразумение,с което ответницата се е задължила към ищеца да изплати сумата на вноски, при договорен погасителен план.Споразумението е нотариално заверено,както и даденото „писменото обяснение”. Плащания няма извършени.В отговора на исковата молба ответницата С. П. П. е възразила по допустимостта на иска-поради непосочване на материалното му основание ,както и по редовността на исковата молба - с оглед непосочване на обстоятелства на които искът е основан.Задължението е оспорено изцяло. Допускайки,че искът се основава на твърдение за извършено присвояване,защитата на ищцата го оспорва с довод,че гражданския съд не може да се произнася извършено ли е престъпление и следва да се игнорира соченото писмено доказателство съдържащо самопризнание в тази насока;че споразумението за разсрочване на задължението е нищожно поради упражнено насилие и заплаха за живота и здравето на лицето и негови близки, както и че е основано на непозволен договор,т.к.не може да се изключва наказателна отговорност от общ характер по волята на извършителя,пък дори със съгласие на пострадалия.Посочено е наличието на висящо досъдебно производство,тогава още неприключило.В случай че искът се основава на търсена имуществена отговорност в пълен размер,ответницата оспорва да е извършвана ревизия и да са налице предпоставки за нейна отговорност в качеството на МОЛза липси,без да са установени и изследвани финансовите потоци, отчетността и контрола. С отговора е поискана съдебно-икономическа експертиза,която първоинстанционният съд е отказал да допусне,тъй като в доклада по делото е освободил ищеца от тежест да доказва друга облигация, освен тази по сключеното на 01.02.2019г между страните споразумение за признаване и преуреждане на задължения за определени суми,с конкретни падежи. Въз основа на споразумението,което е приел за спогодба по чл.365, ал.2 ЗЗД и единствено материалноправно основание на вземането,същевременно валиден договор,чиято нищожност поради липса на съгласие и упражнена принуда ответницата не е доказала на заявеното основание, първоинстанционният съд е уважил иска. Поисканата от ответницата съдебно-икономическа експертиза е допусната от въззивния съд по задачи,поставени от защитата. Заключението на експертизата ,въз основа на представената от дружеството документация не потвърждава липси в дрогарията в [населено място],за които е отговорна ответницата ,тъй като предоставената документация не е била недостатъчна за изводи.Няма приемателно-предавателни протоколи и други отчетни документи.Според отчетите на фискалната памет на обекта (касовия апарат) целият оборот за периода в който ищцата е работила там, сборно е 87 240, 36 лв. Било е прекратено и образуваното по сигнал на управителя на ищцовото дружество наказателното разследване за длъжностно присвояване ,на основание чл. 24, ал.1 т.1 НПК (с постановление на ОП-Пловдив от 22.07.2020г).Въззивният съд не е отдал значение на така установените обстоятелства като е изтъкнал ,че при постигната спогодба действителните отношения между страните не подлежат на съдебен контрол,съдът не би могъл да преценя интереса на страните при нейното сключване изследвайки налице ли е липса ,какъв е нейния размер,възможно ли е да бъдат генерирани задължения в уговорения в споразумението размер и дали именно ответницата е присвоила констатираните от дружеството липси в размер на 223 288 лева. Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и законът в чл.365, ал.1 ЗЗД допуска договор за спогодба като процесния ,който не е нищожен поради опорочена воля,за което не е проведено пълно и главно доказване от ответницата. С тези мотиви първоинстанционното решение е потвърдено. В касационната жалба се изтъква недопустимост, незаконосъобразност и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК.В отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,депозирано в срок сред указания,се изтъква критерият на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по два въпроса: длъжен ли е въззивният съд при довод за недопустимост на иска да изследва предпоставките на договора за спогодба ,наличие на валидно възникнало облигационно отношение което се преурежда и съдържанието му ;възможно ли е да се преуреждат правоотношения на основание извършено присвояване.Сочи се като очевидно,че става въпрос за твърдение за присвояване абсурдно и абсолютно невъзможно да се случи в реалната действителност. Отговор не е постъпил. След изтичане на едноседмичния срок, даден с разпореждане от 29.07.2022г,за отстраняване на констанирани нередовности на касационната жалба, приети за отстранени с представяне на изложение и внасяне на указаната дължавна такса,от адв.Г.С. е депозирано второ изложение с коригирано съдържание, с искане то да се администрира като редовно,като при допускане до касационно обжалване да се вземе предвид изложената там обосновка на сочените селективни критерии по поставените въпроси,подкрепени с цитирана и анализирана практика на ВКС. Искането на страната за ревизиране на размяната на книжа и повторно администриане на касационната жалба е неоснователно.Касационно производство по жалбата е надлежно образувано. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че касационно обжалване следва да се допусне,за да се провери допустимостта на обжалваното въззивно решение.Критерият по служебно преценено основание за допускане до касационна проверка ,изведен в ТР №1от 19.02.2010 ,ОСГТК на ВКС в случая се основава на вероятна недопустимост на решението.Подлежи на касационна проверка преценката на въззивния съд относно предметните предели на спора предвид начина по който е очертан с исковата молба,дали съдебното решение е постановено въз основа на обстоятелства, на които искът е основан,съответно изложени ли са били от ищеца правопораждащите факти по начин,предпоставил служебно извод за редовна искова молба,както са приели съдилищата. Въпросите в изложението на касатора преформулират обстоятелства,в една част засягащи предмета на проверка по допустимостта на решението,а в друга част преформулират оплаквания по правилността на решението, вече допуснато до касационно обжалване. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.