Определение № 891 от 05.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3275/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 123/11.07.2019 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 250/2019, с което е отменено решение № 134/30.01.2019 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1549/2018, като е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10.000 лева по чл. 49 ЗЗ Д. Недоволна от решението в отхвърлителната му част е касаторката М. Л. Б., представлявана от адв. Св. С. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда при определяне на размера на дължимото обезщетение да вземе предвид нивата на застрахователното покритие за неимуществените вреди, причинени от застрахования на трети лица, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/68, както и на практика на ВКС – ГК и ТК, която прилага. Ответникът по жалбата „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД, представляван от адв. Ем. П. от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Недоволен от решението в осъдителната му част е касаторът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД, представляван от адв. Ем. П. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не посочва и не прилага противоречива практика на ВКС. Ответницата по жалбата М. Л. Б.,, представлявана от адв. Св. С. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология при ответника с диагноза „Фрактура диафизис хумери синистра“, като на 31.03.2015 г. е било извършено „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус“, но за периода 22.04.2015 г. – 29.04.2015 г. е била приета повторно с окончателна диагноза „Статус пост операцио про фрактура хумери синистра. Остеосинтезис металика“, като на 25.04.2015 г. е извършена „Друга декомпресия или освобождаване на адхезия на периферен нерв или ганглий“. Прието е, че грешки при лечението при първото постъпване, допуснати от служители на ответника, са довели до трайна и необратима увреда на лъчевия нерв на лявата ръка. Според заключенията на всички медицински експертизи, при извършването на първата операция не са допуснати нарушения на добрите медицински практики, но на ищцата не е предписана рехабилитация и постоперативна медикаментозна стимулация на нерва и документацията и за двете хоспитализации не е водена редовно. Съдът е приел, че тези пропуски (бездействия) са довели до затруднения в нормалната функция на лявата ръка (на движението на китката), които трудно могат да бъдат преодолени и причиняват значителни болки и страдания, като в експертизите се констатират и други медицински причини за затрудненията при работата на лявата ръка, които, като цяло, нямат никаква причинна връзка с процесната медицинска дейност: диабетна полиневропатия, датираща преди оперативните намеси и прекаран инсулт, значително увреждащ левите крайници, диагностициран на 09.04.2015 г. – преди втората, но след първата операции. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел ищцата не може да движи ръката си, има болки, не може да върши обичайната си работа, нервна е и разстроена. Като е взел предвид продължителността и интензитета на болките и страданията, прогнозата за възможното възстановяване на увредения крайник, наличието на други заболявания, несвързани процесната медицинска дейност, които в значителна степен оказват влияние на нормалното функциониране на лявата ръка, е приел, че сумата в размер на 10.000,00 лева е адекватен паричен еквивалент на всички неимуществени вреди. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, включително с тази, приложена от касатора, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди са само един от ориентирите за съдържанието на понятието справедливост на съответния етап от развитието на обществото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение