Определение № 5408 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Балчик Дивелъпмънтс“ ЕООД-в ликвидация, подадена чрез адв. Д. Т., срещу определение № 294 от 18.04.2024 г. по ч. гр. д. № 218/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6/01.03.2024 г. на съдия по вписванията при РС – гр. Самоков, с което е отказано заличаването на обезпечителна възбрана върху имот с идентификатор ***, поискано със заявление вх. № 442/01.03.2024 г. на СВ- Самоков. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Възможно ли е да продължи да брани права на кредитора, по чието искане е наложена обезпечителната възбрана, допусната за обезпечаване на бъдещ иск на кредитор спрямо длъжник, който в последствие е обявен в несъстоятелност и е заличен от ТРРЮЛНЦ?“; 2. Налице ли е настъпване на погасителен ефект спрямо всички предявени и непредявени вземания в производство по несъстоятелност на основание разпоредбата на чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон при прекратяване на откритото производство и заличаване на обявения в несъстоятелност длъжник по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ?, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г., определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г., определение № 17 от 03.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4931/2019 г., определение № 192 от 13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г., определение № 222 от 23.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4273/2019 г., определение № 117 от 08.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1034/2019 г. и определение № 161 от 05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1507/2020 г. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което са формулирани следните въпроси: 3. „Установява ли се от представено решение за заличаване на длъжника, обявен в несъстоятелност и от извършеното въз основа на него заличаване в ТРРЮЛНЦ на длъжника обстоятелството, че наложената възбрана е послужила и вече не брани права на трети лица, срещу заличения длъжник?“; 4. „Какво е действието на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност по отношение на вземанията на кредитори, които са наложили възбрана (обезпечителна или изпълнителна) върху имущество от масата на несъстоятелността, впоследствие са предявили вземанията си спрямо длъжника, въпросното имущество от масата на несъстоятелността е осребрено в производството по несъстоятелност, производството е прекратено и длъжникът е заличен от ТРРЮЛНЦ?“; 5. „Представлява ли удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи по смисъла на чл. 31 от Правилника за вписванията решението на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 4 от ТЗ за заличаване на несъстоятелния длъжник?“. В допълнение излага доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. Производството е образувано във връзка с подадено от жалбоподателя заявление, с което е поискано заличаването на възбрана, вписана под акт № 64, том I, вх. рег. № 17 и дв. вх. рег. № 2142 от 09.10.2009 г., наложена върху собствения на дружеството- заявител имот с идентификатор ***. Съдът констатирал, че основание за първоначалното вписване е била обезпечителна заповед във връзка с обезпечение на бъдещ иск от Д. Д. О. срещу „Българиан Пропърти Девелопърс“ ЕООД, което са явявало собственик на процесния имот. Срещу дружеството било открито производство по несъстоятелност, в хода на което заявителят придобил от него процесния имот на основание чл. 718 от ТЗ, след което „Българиан Пропърти Девелопърс“ ЕООД било заличено от търговския регистър с влязло в сила решение № 58/ 22.01.2016 г. по т. д. № 843/ 2010 г. на Варненския окръжен съд. За да постанови обжалваното определение въззивният съд съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Правилника за вписванията, заличаването на възбраните се извършвало с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи”. С оглед това било прието, че съдията по вписванията разпорежда заличаване в книгите по вписванията само след като компетентен орган постанови отмяната на съответния вписан акт. Съдът констатирал, че в конкретния случай съдията по вписванията бил сезиран с искане за заличаване на обезпечителната възбрана, вписана по партидата на праводателя на молителя, но от представените със заявлението доказателства не се установявало да е завършена процедурата по отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 от ГПК пред съда, който го е допуснал. Вместо това молителят се позовавал на обстоятелството, че неговият праводател е заличен търговец поради приключило производство по несъстоятелност, за което, обаче, въззивният съд приел, че не водело до заличаване по право на вписани по негова партида в имотния регистър актове. Посочено е, че всяка обезпечителна мярка имала собствено основание за нейното отпадане, което можело да се изследва единствено от съда, който първоначално е постановил необходимостта от налагането, а не и в хода на едностранното охранително производство, в рамките на което съдията по вписванията бил длъжен да се произнесе незабавно и без възможност да събира и изследва допълнителни доказателства. За неоснователно е прието позоваването на жалбоподателя на мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2015 г., ОСГТК, тъй като същото не съдържало извод, че заинтересованото лице можело да иска заличаване на възбраната без да е необходимо да представя нареждане от органа, който я е наложил. Съобразена била и по новата практика на ВКС, постановена след изменението на разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК през 2019 г., съгласно която и след приключването на публичната продан, обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, наложена в производство по чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, в резултат на което същата не можело да бъде заличена по искане на купувач на имот от публична продан. Прието е, че именно необходимостта от преценка за наличие на чужди права, които обезпечителната възбрана защитава, изисква нейното заличаване да бъде предхождано от нарочно производство по отмяна на съответната обезпечителна мярка и да се извършва въз основа на постановения в това производство акт. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Първият поставен въпрос, отнасящ се до това възможно ли обезпечителната възбрана да продължава да брани права на кредитора спрямо длъжник, който в последствие е обявен в несъстоятелност и заличен от ТРРЮЛНЦ, не е обуславящ за изхода на спора, тъй като не е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалвания акт, съдът е приел, че и след приключването на публичната продан, обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, а не само на кредитора, по чието искане е наложена, в резултат на което същата не можело да бъде заличена по искане на купувач на имот от публична продан. Предвид това, поставения въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Само за пълнота може да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно същата (напр. определение № 3917 от 20.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2078/2024 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 192 от 13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2022 г., I г. о. и определение № 381 от 10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 4378/2022 г., I г. о.), когато се претендира заличаване на възбрана, наложена не в изпълнително, а в обезпечително производство, се приема, че и след приключването на публичната продан обезпечителната възбрана продължава да брани права на трети лица, тъй като при нея възможността принудително изпълнение да бъде насочено върху възбранения имот е в пряка зависимост от обстоятелството дали към момента на предприемането на изпълнителните действия имотът е собственост на длъжника. В тази хипотеза заличаването й може да бъде постановено едва след провеждане на производството по чл. 402 ГПК. В случая, обаче, такова не се твърди, нито се установява да е осъществено. Вторият поставен въпрос, касаещ това налице ли е настъпване на погасителен ефект спрямо всички предявени и не предявени вземания в производство по несъстоятелност при прекратяване на откритото производство и заличаване на обявения в несъстоятелност длъжник по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ не е коментиран от въззивния съд, поради което същият не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Въпроси трети и четвърти не са правни въпроси по смисъла на даденото тълкуване в т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите не са и относими към мотивите на въззивния съд. По петия въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото актовете на ВКС, на които се позовава жалбоподателят са постановени в хипотеза на наложена в индивидуално принудително изпълнение възбрана или в производство по чл. 402 ГПК, а и в нито един от тях решение на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 4 ТЗ не е разгледано като удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи по смисъла на чл. 31 ПВ. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар да липсва практика на ВКС в хипотеза като настоящата, нормата на чл. 402, ал. 3 ГПК ясно урежда, че заличаването на възбрана, допусната с акт на съда по реда на глава ХХХІV ГПК става въз основа на влязлото в сила определение на съда за отмяна на обезпечението. Не са налице и данни за жалбоподателя да е налице обективна невъзможност да проведе производството по чл. 402 ГПК. Не може да се приеме и че е налице очевидна неправилност на атакуваното определение. Тезата, че запазването на възбраната е лишено от основание, тъй като имотът вече не е на длъжника и други кредитори на длъжника не могат вече след продажбата в производството по несъстоятелност да се удовлетворяват чрез насочване на изпълнение върху този имот, поради което не е необходимо да се представя определение на съда, с което се отменя наложената възбрана влиза в пряко противоречие с нормата на чл. 402 ГПК и изисква от съда съзнателно да не приложи изрична правна норма, уреждаща задължително производство по отмяна на обезпечението, като предпоставка за заличаване на обезпечителна възбрана. Предвид това, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,