Определение № 50095 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. чрез адвокати Д. и Т. против решение № 531 от 29.04.2022 г. по гр. д. № 2946/2021 г. на Окръжен съд – Варна. Ответникът В. Н. П. – лично и чрез адв. В. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 262521/23.09.2021 г. по гр. д. № 21012/2019 г. на Районен съд – Варна, е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2018 г., сключен между Н. Т. П. – продавач и Д. Т. Г. – купувач, по силата на който първият се задължил да продаде на втората следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/2 ид. ч. от поземлен имот № ... по плана на новообразуваните имоти на местност „П.“, в землището на [населено място], [община], целият с площ от 826 кв. м., изменен с анекс към същия предварителен договор от 19.10.2019 г. При проверка процесуалната допустимост на настоящото производство, ВКС, в този си състав намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Производството по делото е образувано по касационна жалба срещу въззивно решение, постановено (предвид обективирания с него правен резултат) по иск за съществуване, а при заявените от ищеца факти – за унищожаване на предварителен договор. Цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК е данъчната оценка на недвижимия имот (вж. определение № 243 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1432/2011 г. на ВКС, III г. о., определение № 146 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 61/2012 г. на ВКС, IV г. о.). От представеното в първоинстанционното производство удостоверение № [ЕГН] от 16.01.2020 г. на Дирекция „МД” – [община] за данъчната оценка на имот с идентификатор 30497.505.918 (обещан до размер на 1/2 ид. ч.) е видно, че същата към датата на предявяване на иска възлиза на 2 987 лв. Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Производството по такива дела е двуинстанционно. С оглед на изложеното, тъй като цената на предявения иск е под установения нормативен праг от 5 000 лв., касационната жалба е с недопустим предмет. Затова тя не може да бъде разгледана по същество, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Обстоятелството, че в обжалваното решение е посочено, че подлежи на касационно обжалване не налага друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в процесуалния закон. Създадените за това разпоредби са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Погрешното посочване в текста на оспорения съдебен акт, че подлежи на обжалване не създава такава възможност, ако тя не е предвидена в закона. Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.