Определение № 53 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 131/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма] – [населено място], срещу определение № 917/12.12.2017г., постановено по в.ч.гр.д. №635/2017г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено определение 03.11.2017г. на съдия по вписванията при Районен съд - Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда – рег. №9846/27.10.2017г. на нотариус с рег. № 016 на НК, с район на действие района на РС-Плевен, по заявление вх. № 6167/03.11.2017 г. по описа на Служба по вписванията - Ловеч. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд се е отклонил от разясненията в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респективно дали е упълномощен от останалите съсобственици, притежаващи общо с него 50 на стоя идеални част от отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в сила от 07.02.2017г. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендувания имот, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като обуславящ изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос: За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 от ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства? Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с твърдение, че посочения въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.6, определение № 405/31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1547/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 411/02.08.2017 г. по ч. т. д. № 1024/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 426/28.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1035/2017г. на ВКС, ІІ т. о. и мн.др. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Преди произнасяне по поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира, че формулираният в изложението към частната касационна жалба правен въпрос попада в обхвата на въпроса от висящо тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 19.01.2018г. на Председателя на ВКС, поради което е налице основание за спиране на настоящото производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение