Определение № 2058 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 148/2023 г.

С решение № 1162 от 22.08.2022 г. по гр.д.№ 3674/2021 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 260287 от 17.09.2021 г. по гр.д.№ 12/2020 г. на Софийски окръжен съд /погрешно посочен като СГС/, в частта, в която Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София,ЕИК000695089 /АПИ/, е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Е. Г. М., причинена на 05.02.2017г. от падане на част от носещата метална конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ л.а. „А***“, модел „А***“, рег.№ *** вследствие неизпълнение на задължението на ответника по чл.30 вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, за ремонт и поддържане на републиканските пътища и съоръжения, както следва за размер до 90 000 лв. за Б. П. П., Л. П. М. и Б. И. А. /починала след постановяване на решението на 01.04.2022 г., заместена от наследниците си Н. Г. Н., Б. П. П. и Л. П. М./, и до размер 110 000 лв. за П. Л. М., починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г., заместен от наследниците си Б. П. П. и Л. П. М., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2017 г. Отменено е решението на първата инстанция за разликата над тези размери до присъдения от нея размер за всеки по отделно – 150 000 лв. и за присъдените разноски за разликата над 2 254.77 лв. на Б. И. А. и П. Л. М. и за разликата над 6,286,77 лв. на Б. П. П. и Л. П. М. и за разликата над 8000 лв. държавна такса, която Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София е осъдена да плати. Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва решението в частта, в която са уважени исковете, като счита, че не са доказани предпоставките на иска по чл. 49 ЗЗД, защото не е изследвано дали не се касае за случайно деяние – провиснал кабел да е бил закачен от извън габаритно пътно превозно средство /ППС/, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е отказал назначаване на експертиза за изследване на такава възможност. Счита, че така делото е останало неизяснено от фактическа страна, а мотивите са непълни и като резултат – решението е и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК по тази касационна жалба е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Когато в обстоятелствената част на отговора на исковата молба са изложени твърдения, които по същество са различни /противоположни на описаната в исковата молба фактическа обстановка и съгласно които е посочена различна причина / субект за ПТП, както и петитум за носнователност и недоказаност на иска, приравнява ли се същата на липса на изрично формулирано правоизключващо възражение или такова се счита за релевирано и следва да бъде разгледано? 2.Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички възражения на страните, включително и по общо формулираните такива? 3. Твърди се противоречие с т.19 от ТР № 104.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. защото въззивното решение не съдържа мотиви по възраженията на ответника по иска, изложени във въззивната му жалба. Касационни жалби против въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Софийски окръжен съд и са отхвърлени частично исковете, с еднакви оплаквания са подали и ищците Б. П. П. и Л. П. М., които обжалват решението освен на лично основание и като наследници на П. Л. М., починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г. и на Б. И. А. /починала след постановяване на въззивното решение на 01.04.2022 г./ Н. Г. Н. обжалва решението като наследник на починалата си майка Б. И. А.. В подадените от ищците и правоприемниците им касационни жалби се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 52 ЗЗД, защото не е приложен обществения критерий за справедливост, за допуснати процесуални нарушения, защото в мотивите не е посочено защо е намалено обезщетението, присъдено от първата инстанция и защо има диференциация в определените от въззивната инстанция размери на обезщетението, въз основа на кои конкретно критерии са определени размерите, до които са намалени обезщетенията, че семейството е било сплотено, живеели са в една къща и че тежко са понесли загубата на дете, родител и съпруга. В изложенията по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тези касационни жалби са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. По първото основание са формулирани въпросите: 1. За приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 2.За критериите по чл. 52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт; 3. За задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. По тези въпроси се твърди противоречие с ПП-4-68, Решение № 79 от 04.08.2022 г. по т.д.№ 967/2021 г. на ВКС, І т.о., Решение № 236 от 13.12.2017 г. по т.д.№ 1200/2017 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 96/25.11.2020 г. по т.д.№ 1881/2019 г., ІІ т.о. Допускане на решението поради очевидна неправилност се иска поради това, че мотивите на решението не съдържат аргументи за намаляване на обезщетенията и определяне на различни размери, което касаторите възприемат като нарушение на правилата на формалната логика. Ответникът по тези касационни жалби Агенция „Пътна инфраструктура“, изхождайки и от оплакванията в подадената от нея жалба, с която оспорва основателността на иска, счита, че въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за изясняване на фактическата обстановка. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: На 05.02.2017г. вследствие падане на част от носещата метална конструкция на осветителните тела върху движещия се в тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ л.а. „А***“, модел „А***“, рег.№ ***, е починала Е. Г. М. – дъщеря на ищцата Б. И. А., майка на ищците Б. П. П. и Л. П. М. и съпруга на П. Л. М.. Образуваното досъдебно производство № 10/17 по описа на ОслО,пр.пр.вх№0592/2017г.на СОП е висящо и от него са приложени към настоящото дело относими към настоящия спор доказателства. От тях и от приетото заключение от първата инстанция, изготвено от комплексна съдебно-техническа експертиза /КСТЕ/ е установено следното: На 05.02.2017г., към 12.00ч., в посока Варна-София, по автомагистрала „Хемус“, в района на тунел „Ечемишка“, в тръбата, предназначена за посочената посока на движение, със скорост от около 50км.ч. се е движил л.а.“А***“ с рег.№ ***, управляван от Н. Г. Н. На предна дясна седалка в автомобила е пътувала сестрата на водача – Е. Г. М.. Автомобилът е бил в изправност и е пътувал с разрешената скорост от 50 км./ч., предвид създадената временна организация на движението - двупосочно, разделено на две ленти в противоположни посоки в една тръба. Автомобилът се е движил в обособената дясна лента за движение, а пред него са се движели лек автомобил и ТИР. Според показанията на Н. Н., внезапно станало тъмно и нещо се строполило. Когато излязъл и отворил вратата, не видял сестра си, мястото й било затрупано с железа, а тялото ѝ било изместено чак на задната седалка, притиснато от желязо. Шофьорът на ТИР-а /чужденец/ премерил пулса ѝ и казал, че е мъртва, а други участници в движението се обадили на тел. 112, пристигнала полиция и линейка и констатирали смъртта на Е. Г. М.. По делото няма доказателства, включително от протокола за оглед на местопроизшествието конструкцията на осветителните тела да е била „закачена“ от друго превозно средство. Ударът е станал на разстояние 428 м. от началото на тунела, който е дълъг 820 м. Установено е, че смъртта е настъпила незабавно и причината за нея са травматичните увреждания от паднала осветителна конструкция върху дясната част на предното стъкло и автомобила, което е документирано от органите на полицията. КСТЕ установява, че в момента, когато автомобилът се е намирал на разстояние от около 13.05м, преди мястото на удара, от тавана на тунела, поради разрушаване на връзката между две съседни надлъжни греди, ведно с прикачените към тези греди осветителни тела са започнали да падат към асфалтовото покритие, при което една от гредите е пробила дясната част на панорамното стъкло на автомобила и се е забила в дясната предно-странична област на корема на пътника Е. М., следствие на което същата е починала на място. Причината за нейната смърт е несъвместима с живота съчетана гръдна и коремна травма, пряк резултат от действието на предмет с голяма маса и добре изразени ръбове, каквито контактуващи повърхности има установения при огледа на автомобил вътре в купето увреждащ предмет. Конструкцията, носеща осветителните тела се е състояла от стоманени греди – напречни и надлъжни с П-образно сечение, като напречните се носят от окачвачи, които висят на куки, анкерирани в бетоновия свод на тунела. Надлъжните греди са хванати челно за напречните чрез метални планки. Тази връзка на места е била посредством болтове, но при компроментирането й с времето, повечето болтове са заменени със заварки. Повърхността е била силно корозирала и покрита със сажди от изгорели газове. Конкретната причина за аварията е разрушаването на една от гореописаните връзки на надлъжните греди с една от напречните и падането им върху преминаващия автомобил. Разрушаването на връзката е поради липсата на експлоатационна поддръжка. Според вещите лица основна роля за съхраняване на носещата способност на стоманената конструкция има качеството на нейната антикорозионна защита, което налага провеждането на периодична антикорозионна обработка. Към момента на настъпване на произшествието конструкцията на осветителната система не е била техническа изправна и съгласно Протокол №2/07.02.2017г. за извършен оглед на съоръжението, тя не е безопасна за експлоатация поради корозия /над 50%/ и деформации на елементите от връзките. Това му състояние е налагало цялостен демонтаж на стоманената конструкция с осветителните тела. В случая осветителните тела са били укрепени към надлъжните греди чрез тел, защото шините, с които осветителните тела са захванати към надлъжните греди са били силно корозирали. Ламарината, от която е направена металната рамка на осветителното тяло, на места е била прокъсана, а на други - изтъняла до 1 мм., а е била 3 мм. Тези мерки не отговарят на утвърдените стандарти. Ударът на падащото тяло е бил непредотвратим за водача на МПС, тъй като към момента на падането му от тавана на тунела, автомобила се е намирала на 13.05м. от мястото на удара, а опасната зона за спиране е била 31 метра. Невъзможно е било за шоофьора и да забележи увреждане на металната конструкция, тъй като осветлението е на височина 5.70 м. и не се вижда нищо над осветителните тела. Според експертизата има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между процесния инцидент, настъпилите травми и последвалата от тях смърт на пострадалата. Липсват данни за преминаване на извънгабаритен товар, а ако такъв е имало или е преминавало ППС с по-голяма височина, то разкъсването на носещите греди би станало още в самото начало на тунела, а не на 428-ми метър. Според заключението на КСТЕ, разрушаването на връзката е следствие от липса на експлоатационна поддръжка, довела до амортизация на носещата конструкция на осветителните тела. Основна роля за съхраняване на носещата способност на стоманената конструкция има качеството на нейната антикорозионна защита, тъй като се намира в условията на много агресивна среда – наличие на изгорели газове и сажди, което е налагало периодично нанасяне на антикорозионно покритие. Съгласно Наредба № 1 от 4.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България /обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., в сила от 24.04.2007 г., доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., изм. и доп., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 8 от 30.01.2015 г., в сила от 30.01.2015 г./ и Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, както и действащите БДС, мероприятия за антикорозионна обработка е трябвало да се извършват периодично между 5 и 10 години, а е установена корозия на 50%. Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи задължава незабавно отстраняване на повредите в съоръженията. /чл.880/5/ През 2015 и 2016г. „Автомагистрали“. ЕАД е депозирало доклади за „тревожното състояние на носещата конструкция и осветителната инсталация“, а в доклада от 2016г. се отбелязва, че за 32 години експлоатация на лявата тръба на тунела не е правен никакъв ремонт. От всички 2400 осветителни тела към 2016г. пълноценно светели само 135 броя и в резултат на доклада били монтирани 125 натриеви лампи високо налягане. Преди пренасочване на движението в двупосочно били свалени само 900 осветителни тела, което олекотило конструкцията с 18 тона. Цялата конструкция обаче тежала 144.9 тона..,осветителните тела 21 тона и кабелите 39 тона. След трагичния инцидент е извършен демонтаж на носещата метална конструкция, демонтаж на осветителните тела, изтегляне на кабели и монтаж на осветителни тела ЛЕД 150 вата върху стената на тунела за седем дни, на стойност 304 372.85 лв. с ДДС Съдът е приел, че е налице противоправно поведение - бездействие на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, защото не е изпълнила задължението си по чл.30, във вр. чл.5, ал.1, т.2 и чл.19, ал.2 от Закона за пътищата, според които ремонтът и поддържането на републиканските пътища и пътни съоръжения, каквото е тунел “Ечемишка“ и задълженията си по чл.14-чл.16 от Наредба № 1 от 4.04.2007 г. за организиране редовното наблюдение и инспектиране на тунелите по републиканските пътища. Като такова поведение е прието и непредприемането на мерки във връзка с изготвените от „Автомагистрали“ЕАД доклади, в които е отразена съществуващата реална опасност за пътуващите през тунел „Ечемишка“ и наложителната цялостна подмяна на носещата конструкция и осветителните тела в лявата тръба на пътния тунел. Съдът е приел, че техническото състояние на осветлението в тунела не е била съобразено и с Наредба №3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, както и действащите стандарти, които са изброени в заключението. Поради установеното противоправно поведение на ответника и настъпилата в причинна връзка с него смърт на Е. М., съдът е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди на ищците – майка, деца и съпруг на починалата. Изключено е съпричиняване, каквото възражение ответника е заявил в отговора на исковата молба, защото удара е бил неизбежен и е пострадал не водача, а е починала пътуващата с него. Изводите на въззивната инстанция относно доказаността на предявения иск по основание съвпадат с тези на първата инстанция. За неоснователни са преценени оплакванията във въззивната жалба, че причина за настъпване на инцидента е поведението на трето за процеса лице, което е управлявало товарно превозно средство с голяма височина или извън габаритен товар, което преминавайки през тунел „Ечемишка“ да е причинило разкъсване на връзките между носещите греди на ел. осветлението. Съдът се е мотивирал със изводите на експертите от комплексната експертиза, според които, ако е възможно инцидента да бъде причинен от такъв автомобил, то би следвало да се констатира разкъсване на връзките на носещите греди още в самото начало на тунела.Това се потвърждава и от показанията на св.П. - очевидец на инцидента, според показанията на който пътуващият пред тях ТИР не е закачил конструкцията или лампите в тунела. Протокола от ПТП също не е установил вреди и на друго превозно средство. Първата инстанция е присъдила обезщетение по 150 000 лв. за всеки от ищците, като се е позовала на свидетелските показания и установеното от тях за наличие на силна привързаност между загиналата, нейната майка, съпруга й и децата й. Отчетено е било, че майката е била в напреднала възраст към момента на кончината на дъщеря й и е преживяла изключително тежко внезапната й загуба. Съпругът развил тежко онкологично заболяване след смъртта на съпругата си, което се потвърждава от приложената към исковата молба документация. Отчетено е, че смъртта на Е. М. е неочаквана и преждевременна - била е на възраст, на която е могла пълноценно да се радва на живота и да бъде помощ и подкрепа за близките си. Няма доказателства да е страдала от заболяване, което би навело обратния извод. Кредитирал е свидетелските показания въпреки родствената и съпружеската им връзка с ищците, тъй като показанията са напълно логични от житейска гледна точка и липсват данни, които да ги опровергават. С тези мотиви, исковете са уважени изцяло от първата инстанция. Въззивната инстанция е посочила, че за да определи размера на обезщетенията по справедливост се налага преценка на конкретни обстоятелства, като обективно съществуващите според разясненията в ПП-4-68 г. критерии - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Конкретните критерии, които е съобразил въззивният съд са: това, че починалата и нейната майка Боринка са имали много добри отношения, въпреки че двете са живеели в различни населени места, Е. и брат й са ходили по два пъти в месеца за да я видят. Майка им понесла много тежко загубата на своята дъщеря. Между Е. и съпругът й и нейните деца са били налице много близки отношения, всички изживели тежко загубата на своята съпруга и майка. Съдът е посочил, че не се установява причинна връзка между деликта и установените с представената медицинска документация заболявания на майката и съпруга на починалата, поради което същите не следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е посочил, че такива твърдения в исковата молба не са наведени. По отношение на ищеца Л. М. е посочено, че въпреки, че е живеел в САЩ отношенията с неговата майка били много близки, след като тя се пенсионирала, всяка година пътувала до там, за да му помага при отглеждането на неговите деца. При тези мотиви, съдът е приел, че присъдените обезщетения от първата инстанция са частично основателни и следва да се уважат в размер по 90 000 лв. за Б. И. А., Б. П. П. и Л. П. М., и 110000 лв. за съпруга П. М.. Посочил е, че за определяне на тези размери съобразява момента на настъпване на деликта, който е от значение за преценка на съществуващите в страната обществено-икономически отношения и съдебната практика в сходни случаи /Позовал се е на влязло в сила решение по в.гр.д.№2541/2020г. на САпС, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000лв. в полза на родител за загубата на 74 годишната му дъщеря, която е настъпила при инцидент през 2018г. и влезли в сила решения по в.гр.д.№3801/20г. и в.гр.д.№1836/2020г. на САпС за присъдени обезщетения в полза на преживял съпруг и деца: 110 000 лв. за преживелия съпруг и по 100 000лв. за всяко едно от децата за починало лице на 58г., като инцидента е настъпил през 2018г./ По касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“: В отговора на исковата молба, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорил исковете като неоснователни с доводи, че злополуката е „случайно събитие“, оспорва експертизата, изготвена по наказателното производство, привлякъл е като трето лице-помагач „Автомагистрали“ АД, с което е сключен договор за обществена поръчка, поради което то било отговорно за ремонта и поддръжката на тунела и инсталациите в него. По същество е навел правоизключващо възражение. Не кореспондира на данните по делото и мотивите към решенията на първата и въззивната инстанция, че не са събрани доказателства за тази защитна теза на АПИ. Изследвана е от вещите лица възможността ППС с извън габаритен товар или с по-голяма височина да е закачило и съборило падналото осветително тяло, но тези твърдения са напълно опровергани както от протокола за оглед на ПТП, така и от опитните правила – ако е имало ППС с по-голяма височина или извънгабаритен товар то инцидента би станал в началото на тунела, а не на 428-мия метър. Не е имало следи от удар по друго движило се напред превозно средство. Дори да се приеме, че е висял кабел от осветително тяло, който би могло да е закачен от превозно средство, каквато възможна версия излага ответника по исковете, то и в този случай той не е изпълнил задълженията си за организиране редовното наблюдение и инспектиране на тунелите по републиканските пътища и за поддържане и ремонт, както и по чл.880, ал.5 от Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, който задължава незабавно отстраняване на повредите в съоръженията от тези, които ги поддържат. Поради това, че съдът е приел, че ответника е заявил правоизключващо възражение и го е разгледал, но го е намерил за недоказано и неоснователно, не е налице хипотезата на първия формулиран въпрос. Отговорът му е без значение за изхода от спора, поради което по него не се допуска касационно обжалване. Видно от подробно изложените мотиви на въззивния съд се е произнесъл по възраженията на ответника, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика и втория въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Твърди се противоречие с т.19 от ТР № 104.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, защото въззивното решение не съдържа мотиви по възраженията на ответника по иска, изложени във въззивната му жалба. Това твърдение не кореспондира на мотивите на обжалваното решение. Както вече се посочи, по възражението на ответника за възможен друг механизъм на инцидента са събрани доказателства – писмени, свидетелски показания на св. П. и заключение на комплексната експертиза, вещите лица по която са призовани и от въззивната инстанция с възможност да дадат обяснения по въпроси на страните и пред нея. Тези доказателства са обсъдени в мотивите на решението, но изводът от тях е, че правоизключващите възражения на ответника са неоснователни. Следователно не е налице противоречие с т.19 от ТР № 104.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, поради което и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. По касационните жалби на ищците Б. П. П. и Л. П. М., обжалващи решението освен на лично основание и като наследници на П. Л. М., починал в хода на процеса – на 05.12.2021 г. и на Б. И. А. /починала след постановяване на въззивното решение на 01.04.2022 г./, и на Н. Г. Н. като наследник на починалата си майка Б. И. А.: И трите формулирани въпроса се отнасят до приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и за критериите по този текст, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, както и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. По тези въпроси се твърди противоречие с ПП-4-68, Решение № 79 от 04.08.2022 г. по т.д.№ 967/2021 г. на ВКС, І т.о., Решение № 236 от 13.12.2017 г. по т.д.№ 1200/2017 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 96/25.11.2020 г. по т.д.№ 1881/2019 г., ІІ т.о. Съдът се е позовал на обобщените критерии в ПП-4-68 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при увреждане и конкретно при настъпила смърт и претенция на близките за причинените страдания, но тази задължителна съдебна практика изисква при определяне размера на неимуществените вреди не само да се посочват всички релевантни обстоятелства, които са от значение в конкретния случай, но да се отчита тяхното значение. В Решение № 79 от 04.08.2022 г. по т.д.№ 967/2021 г. на ВКС, І т.о. и и Решение № 96/25.11.2020 г. по т.д.№ 1881/2019 г., ІІ т.о. са посочени критериите при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък - обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение и действителното съдържание на съществувалите отношения между тях, общественото разбиране за справедливост, съотнесено към икономическата конюнктура в страната към момента на деликта. Според приетото в Решение № 236 от 13.12.2017 г. по т.д.№ 1200/2017 г. на ВКС, І т.о., в което съдът се е позовал на т.11 от ПП-4-58 г., справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице. Съдът намира, че в мотивите на обжалваното решение не е посочено кои критерии как се отразяват на определените размери на обезщетението за всеки от ищците, както изисква посочената съдебна практика на ВКС, поради което ще се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и за критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, както и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение