Определение № 3448 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3247/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 55 от 02.05.2024 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Окръжен съд-Кърджали е отменено решение № 260229 от 29.07.2021 г. по гр. д. № 455/2019 г. на Районен съд-Кърджали и е изнесен на публична продан следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.15.4 по КККР на [населено място] от 2006 г., находящ се в урбанизираната територия на [населено място], местност “Кьош дере”, целият с площ 1637.50 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, трета категория, с граници: поземлени имоти с идентификатори [№], [№] и [№], при първоначална цена 57346, като получената след проданта цена се разпредели между Г. Я. П., Я. Г. П. и К. К. К. съобразно на правата им на съсобственост върху имота: 700/1637 идеални части за Г. Я. П., 437/1637 идеални части за Я. Г. П. и 500/1637 идеални части за К. К. К..

Спорът по делото е за начина на извършване на делбата на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ 1637.50 кв.м.

С първоинстанционното решение делбата е извършена чрез разпределение, като съдът е поставил в дял и собственост на всеки от съделителите самостоятелно обособен имот, част от делбения: 1.) на съделителя Г. Я. П. – имот с проектен номер [№] с площ 700 кв. м. по проект за изменение на КККР на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и скица към него, 2.) на съделителя Я. Г. П. – имот с проектен номер [№] с площ 437 кв. м. и 3.) на съделителя К. К. К. – имот с проектен номер [№] с площ 500 кв. м.

Въззивният съд е приел, че имотът е неподеляем и следва да бъде изнесен на публична продан.

От назначената във въззивното производство съдебно – техническа експертиза с вещи лица инженер-геодезист и архитект, която е възприета изцяло от въззивния съд като мотивирана и обоснована, е установено, че върху процесния поземлен имот с идентификатор № [№] попадат елементи на електропреносната мрежа – въздушен електропровод с мощност 110 кV и въздушен електропровод с мощност 20 кV, налагащи ограничения относно бъдещото застрояване, поради което имотът не може да бъде застроен. Съгласно експертизата имотът е неподеляем, тъй като не могат да бъдат образувани 3 броя нови поземлени имота, а предвид това, че ПИ с идентификатор [№] попада в границите на ОУП, то става въпрос за три нови УПИ. Експертизата сочи, че имотът може да бъде разделен за реално ползване, но само като земеделска земя с начин на трайно ползване – нива.

Въззивният съд е приел, че тъй като допуснатият до делба поземлен имот е неподеляем на три реални дяла, той следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК. Първоначалната цена, при която да започне публичната продан, следва да е в размер на 57 346 лева, съгласно заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза за пазарната стойност на имота, така както е допуснат до делба.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. К. К..

В изложение към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли да се допусне делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия и включен в ОУП на населеното място, при наличие на доказателства /становище на главен архитект, изготвен проект за изменение на КК, респ. за разделяне, и заключение на вещо лице за реална поделяемост, при спазване изискванията на чл.19 от ЗУТ и възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена процедура по чл.201 ЗУТ, при спазване условията на чл. 52 ЗКИР;

2. Представлява ли пречка за поделяемост по смисъла на чл.19, чл.200, чл.201 ЗУТ и чл.52 ЗКИР преминаването на електропреносна мрежа през незастроен ПИ, находящ се в урбанизираната територия на населеното място;

3. Длъжен ли е съдът да възприема заключението на вещото лице, или следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото.

Жалбоподателят счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 182 от 26.11.2019 г. по гр.д.№ 540/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр.д.№ 2217/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 115 от 02.07.2019 г. по гр.д.№ 3411/2018 г. на ВКС, І т.о., решение № 60097 от 10.01.2022 г. по гр.д.№ 578/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 97 от 17.01.2019 г. по гр.д.№ 3051/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 125 от 30.10.2018 г. по гр.д.№ 3932/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр.д.№ 3511/2016 г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Насрещните страни Г. Я. П. и Я. Г. П. са депозирали писмен отговор на касационната жалба, в който излагат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По първите два въпроса не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между въззивното решение и посочената практика на ВКС. Макар тази практика да е по прилагането на чл.201 ЗУТ, който се прилага и по настоящото дело, в никое от посочените решения не се разисква какво е значението на електропровод, преминаващ над съсобствен имот, като пречка за неговата поделяемост. По настоящото дело вещите лица от комплексната експертиза са установили, че процесният имот е земеделска земя, която обаче е включена в ОУП на [населено място] и е предвиден за жилищно строителство. Установено е, че над имота преминават 2 бр. трасета на въздушни електрически проводи, съответно с мощност от 110 kv и 20 kv. Установено е също, че сервитутните зони за обслужване на тези ел. проводи, определени съобразно Приложение № 5 към чл.7, ал.1, т.5 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; изм., бр. 77 от 2008 г., бр. 12 от 2014 г. и бр. 75 от 2015 г.), са съответно 7 метра и 14 метра от оста на въздушния ел. провод. Тези сервитутни зони са означени на скицата към заключението на вещото лице и от нея се установява, че те покриват почти изцяло процесния имот и по тази причина той не може да бъде застроен. По-същественото обаче е това, че ако имотът бъде поделен в три дяла, два от тях няма да имат нормално транспортно обслужване, тъй като няма как да бъдат спазени изискванията на чл.81, ал.1 ЗУТ за достъп от улица до тези дялове. Вещите лица изрично са заявили, че определеният с плана за регулация участък, посочен за транспортен достъп, няма достатъчна ширина, която да отговаря на нормативните изисквания. Именно по тази причина комплексната техническа експертиза, на която е основано въззивното решение, е достигнала до извод, че имотът е неподеляем. Следва да се добави и това, че изготвеният проект за разделяне на имота на три дяла е одобрен от главния архитект условно, тъй като са дадени следните препоръки: в ПУП-ПР да се отрази сервитутът на преминаващия над имота ел.провод ВН, както и достъпът към другите имоти /дялове/ да се предвиди през имота, тъй като има данни, че при трасиране проектираният път попада в коритото на дерето. Дадена е и препоръка в разработката да участват и другите съсобственици, като може да се процедира след като се отстранят посочените забележки. По делото няма данни тези препоръки на главния архитект да са изпълнени. Тези особености на настоящото дело са решаващи и въпреки че има проект за разделянето на имота, не може да се приеме, че са спазени изискванията на чл.201 ЗУТ и съответно – че въззивното решение противоречи на посочената по-горе практика на ВКС, свързана с прилагането на чл.201 ЗУТ.

По третия въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. Налице е практика на ВКС по чл.202 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил. Както бе посочено, в настоящия случай няма същинско одобрение на главния архитект на проекта за разделяне на процесния имот на три части, тъй като дадените от него препоръки не са били изпълнени. Това обстоятелство, обсъдено заедно с комплексната техническа експертиза, която изразява становище за неподеляемост на имота, определя крайния изход на делото за приключване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. При неговия прочит не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1500 лв. за всеки, съгласно два договора за правна защита и съдействие от 15.08.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,