Определение № 50961 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2019/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Р., представлявана от адв. М. М., против въззивно решение № 19/ 31.01.2022 г., допълнено с решение № 64/21.03.2022 г., постановени по възз. гр.д. № 2/2022 г. на Окръжен съд – Сливен, с което след отмяна на решение № 260020/30.09.2020 г. по гр. д. № 118/2020 г. на Районен съд – Нова Загора, е уважен предявения от Г. Х. Ч. иск за изменение на режима на лични контакти с детето Х. Г. Х. и е определен нов, както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделния ден, с преспиване, без присъствието на майката; всяка четна година за Коледните празници – от 18 ч. на 23 декември – до 18 ч. на 28 декември, с преспиване; всяка нечетна година за Новогодишните празници - от 18 ч. на 29 декември до 18 ч. на 2 януари, с преспиване; всяка четна година за Великденските празници – от 18 ч. на Велики четвъртък до 17 ч. на Велики понеделник, с преспиване; всяка нечетна година за Гергьовден - от 18 ч. на 5 май до 18 ч. на 6 май, с преспиване - в годините, когато празникът се пада в делничен ден; а когато се пада през почивните дни - ще се спазва ежемесечния режим на лични отношения; всяка четна година за рождения ден на детето - от 18 ч. на 2 март до 18 ч. на 3 март, с преспиване, в годините, когато празникът се пада в делничен ден; когато се пада през почивните дни - ще се спазва ежемесечния режим на лични отношения; всяка година - по половината ваканционни дни определяни от министъра на образованието за всяка учебна година, несъвпадащи с празника Великден през пролетната ваканция; по 30 последователни дни през лятото или разпределени на два пъти, по 15 последователни дни през лятната ваканция на детето в месеците юни, юли и август всяка година, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В изложението си касаторката сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) допустимо ли е въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случая, когато не потвърждава решението на първата инстанция, а го отменя и постановява друго решение с различен резултат; препращането към мотивите на обжалвания акт, освобождава ли въззивният съд от задължението да изложи собствени мотиви – сочи се противоречие с решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о., решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г., IV г. о., решение № 127/ 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г., IV г. о. и решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г., IV г. о. на ВКС; 2) длъжен ли е въззивният съд, когато по въззивна жалба на едната страна пререшава спора, да обсъди доводите на насрещната страна и да им даде отговор в мотивите – твърди се противоречие с решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г., II т. о., решение № 120/ 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г., I г. о., решение № 17/04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г., I г. о., решение № 143/29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г., IV г. о. и решение № 13/12.02.2021 г. по т. д. № 2869/2019 г., II т. о.; 3) кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права; какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето – сочи се противоречие с ППВС № 1/1974 г., както и с решение № 291/09.10.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. и решение № 525/29.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о.; 4) може ли съдът да формира вътрешното си убеждение само въз основа на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички доказателства по делото и без да събере вече допуснати писмени доказателства, за които със самото произнасяне по допускането им съдът е заявил, че намира същите за необходими и допустими – поддържа се противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о. и решение № 802/23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г., IV г. о. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – Г. Ч., чрез адв. П. Г., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С решение № 60278/29.12.2021 г. по гр. д. № 1944/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение от 27.01.2021 г. по възз. гр. д. № 731/2020 г. на Окръжен съд – Сливен и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за изслушване на двамата родители в открито съдебно заседание. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел за установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 5192/2014 г. на РС – Стара Загора, с което родителските права по отношение на малолетното дете – Х. Х. са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при нея, а на бащата е определен режим на лични контакти и същият е осъден да заплаща месечна издръжка. Със сключена по гр. д. № 977/2016 г. на РС – Нова Загора спогодба страните са постигнали съгласие за нов по-разширен режим на лични отношения на бащата Г. Ч. с малолетното дете. Въззивният съд е счел, че в случая е установено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което обуславя необходимостта от промяна на режима на лични отношения, предвид изминалия период от време от определения със споразумението режим, през който детето е пораснало и са се променили нуждите и потребностите му. Анализирайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, представените социални доклади и становищата на страните, въззивната инстанция е приела, че комуникацията между бившите съпрузи е влошена, вкл. и по повод изпълнението на режима за лични контакти на бащата с детето. Същевременно, момчето обича и е привързано и към двамата си родители, като има изградена стабилна и силна емоционална връзка с всеки от тях. Посочено е, че от изключително значение за правилното израстване и емоционално-психическото развитие на Х. е запазването на нормалната и пълноценна връзка с бащата. Отбелязано е, че изпълнението на режима на лични контакти между баща и син следва да се осъществява не чрез принуда и на всяка цена, без съобразяване с конкретно възникнали за срещите им обективни пречки, нито да се мотивира интересът на детето чрез даване на материални подаръци. При упражняване на правото си на контакти, бащата трябва да проявява повече разбиране, търпение и толерантност, тъй като само такъв подход е в интерес на детето и на поддържането на нормалната връзка с него. В заключение е направен извод, че са налице предпоставки предходният режим на лични отношения между детето и бащата да се измени, като се детайлизира и разшири, което е в интерес на детето и ще даде възможност да се запази и развие пълноценното общуване с бащата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Практиката на Върховния касационен съд е установена и последователна, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи определянето на режима на личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно (вж. - решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г., ІІІ г. о., решение № 217/ 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., ІV г. о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г. о., решение по гр. д. № 59/2018 г., решение по гр. д. № 2396/2017 г. и др.). Най-добрият интерес на детето определя решението на съда по мерките за личните отношения, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. Нееднократно е разяснявано, че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип определените мерки за лични отношения, вкл. и последващата им промяна, с оглед конкретните обстоятелства следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата (вж. - ППВС № 1/1974 г., решение № 131/14.06.2016 г. по гр. д. № 4490/2015 г., ІІІ г. о. и др.). Раздялата между родителите не следва да рефлектира негативно върху връзката с детето. Нормалните отношения с всеки от родителите е в най-добрия интерес интерес на детето (освен ако родителите не създават риск за отглеждането и възпитанието му, респ. не са лишени от родителски права и др.). По тази категория спорове съдът не може да бъде пасивен, той следи служебно за интереса на детето и поради това при определяне режима на лични отношения съдът не е обвързан от желанията на детето или от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато комуникацията между тях е затруднена и е налице недоверие. При формиране на преценката си съдът е длъжен да вземе предвид всички релевантни факти, да отчете спецификите на случая, като при определянето на режим на лични отношение между детето и родителя, който не упражнява родителските права, следва да определи такива мерки, които да запазят изградената връзка и да спомогнат и стимулират постигането на нормална обстановка за общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права (вж. – решение № 54/02.07.2020 г. по гр. д. № 1816/2019 г., ІІІ г. о., решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.). Въззивното решение не е постановено в отклонение с тези правни разрешения. В случая са съобразени всички релевантни факти и обстоятелства, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, като определеният режим на лични контакти с бащата отчита обективната необходимост за запазване и развиване на нормалната връзка баща - син, с оглед настъпилите промени във възрастта и потребностите на детето Х.. Поставените в изложението въпроси се свеждат до задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, както и да изложи собствени мотиви при постановяване на своето решение. Същите са формулирани от касаторката в контекста на оплакванията й за неправилност и необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Извън това, в случая въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения да обсъди всички правно значими обстоятелства и относимите за спора доказателства, доводите и възраженията на страните, като е формирал свои собствени решаващи изводи по предмета на спора (вж. - т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 187/ 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС и др.). Безспорно тези задължения не отпадат, дори когато по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция. Въпреки, че въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 272 ГПК, решаващите й мотиви съдържат обсъждане и оценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, както и съвкупен (а не избирателен) анализ на доказателствата. Обсъдени са фактите, установяващи, че и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждане и възпитание на детето; че бащата има желание и разполага с добри материални и битови условия за провеждане на срещите си с Х., както и с възможност да бъде подпомаган от своите близки. Отчетено е, че с определянето на по-разширен режим на лични отношения с бащата, емоционалната привързаност на детето към всеки от родителите няма да бъде поставена на изпитание, а детайлно постановените мерки за лични контакти ще способстват да се избягват неразбирателствата между бившите съпрузи по повод изпълнението на режима; че връзката между детето и бащата ще остане пълноценно съхранена и сигурна, т.е. - ценени са всички относими обстоятелства, определящи най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Не е налице и поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност, когато такава следва пряко от съдържанието на самото решение. В случая, жалбоподателката не сочи в изложението си (извън аргументацията по повдигнатите правни въпроси) доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. Не могат и служебно да бъдат изведени правни въпроси, които обуславят очевидна неправилност на решението, доколкото поначало касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените в касационната жалба основания, с изключение на служебното му задължение, както е в случая по спора за родителски отношения - да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. Ответникът по касационната жалба, представляван от адв. П. Г. е направил искане за разноски за тази инстанция, но не е представил доказателства за сторени разходи, поради което разноски не му се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение