Решение № 3357 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2025 г.

Касаторът Областен управител на област с административен център гр. Силистра чрез процесуалния си представител твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че с решението съдът неправилно не е взел предвид съществени пороци във формата на оспорения административен акт, а именно липсата на мотиви в същия. Оспорва преценката на съдебния състав, че посоченото в предложението за приемане на решението правно основание е неправилно, като счита, че това обстоятелство е от съществено значение за определяне на мнозинството при което е прието съответното решение. Обяснява, че възприемането на тезата на съдебния състав за действително правно основание съответстващо на разпоредбата на чл.21, т.7 ЗМСМА променя характера на решението от общ в нормативен такъв, тъй като то сочи на предложение за изменение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите в община Силистра, каквото не е било предложението на органа и предмета, разгледан в самите комисии на Общински Съвет Силистра. Във връзка с изложените от него съображения счита, че формираните от първоинстанционния съд правни изводи не съответстват на установеното по делото. По подробни, изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение. Ответникът – Общински съвет Силистра, не се представлява в съдебното заседание, а с отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и претендира съдебноделоводни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че административната процедура е започнала с Докладна записка № 1242/18.02.2025г., внесена от общински съветник, във връзка със заявление от председателя на плувен клуб „Доростол Мастерс“ за предоставяне на 12 бр. безплатни поименни месечни карти за ползване на покрития плувен басейн в периода от 01.04.2025 г. до 31.12.2025 г. В мотивите на предложението е посочено, че клубът се самоиздържа чрез членски внос, участва в национални и международни състезания и освобождаването от такси би подпомогнало подготовката и участията на състезателите. Съдът е установил, че докладната записка е разпределена за становище на две постоянни комисии към общинския съвет – по „Здравеопазване и социална политика, децата, младежта и спорта“ и по „Бюджет и финанси“. На заседания на двете комисии от 26.02.2025 г., са били проведени обсъждания. Комисията по „Здравеопазване и социална политика, децата, младежта и спорта“ не е подкрепила проекта след проведено гласуване, при което от общо 8 гласували членове 3 са гласували „за“, 1 „против“, а 4 „въздържал се“. Комисията по „Бюджет и финанси“ е изразила положително становище – при 7 гласа „за“ и 2 „въздържал се“ от общо 9 гласували. При преглед на Протокол № 21/27.02.2025г. първоинстанционният съд е установил, че заседанието на общинския съвет е проведено при наличие на необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА, като при гласуването на точката са присъствали 27 общински съветници от общо 33 избрани. След представяне становищата на двете постоянни комисии е било възприето провежденето на явно и поименно гласуване, при което 16 съветници са гласували „за“, 1 „против“, а 10 „въздържал се“. При този резултат било прието, че с гласуването не е било постигнато квалифицираното мнозинство – повече от половината от общия брой съветници (17 гласа), поради което предложението било обявено за неприето и това обстоятелство било обективирано в оспореното Решение № 431 в този смисъл. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентен орган на основание чл. 8, ал. 6 от Закон за местните данъци и такси, във връзка с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закон за местното самоуправление и местната администрация. Съдът е приел, че освобождаването от такса засяга определяне на размер на местна такса и следва да бъде прието с квалифицирано мнозинство по чл. 27, ал. 4 ЗМСМА, каквото в случая не е постигнато. По отношение на възприетото като неправилно посочено в оспорения акт на ОЦ-Силистра правно основание съдът изложил аргументи, че несъответствието между правното и фактическо основание на оспореното решение не е съществен порок, и не можел да обоснове отмяна на акта, тъй като с приоритет разполагал характера на самото предложение, като естеството му определяло и мнозинството, с което решението е следвало да бъде прието, което според съдебния състав било законосъобразно посочено. Съдът е приел, че липсата на необходимия брой гласове е обективна пречка за приемане на предложението. В тази връзка съдът не установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че процедурата по внасяне, обсъждане в постоянни комисии и гласуване била проведена съгласно правилника за организацията и дейността на общинския съвет и приложимите разпоредби на закона. По отношение на материалната законосъобразност първоинстанционният съд е счел, че решението е постановено при условията на оперативна самостоятелност. Според съдебния състав, законодателят не е установил конкретни критерии за освобождаване от такси, като преценката е била предоставена на общинския съвет. При липса на данни за превратно упражняване на правомощие или за нарушение на целта на закона съдът е приел, че не е налице противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Областния управител срещу Решение № 431 на Общински съвет – Силистра като неоснователна. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, като съдебният състав при постановяването му е допуснал нарушение на материалния закон. На първо място, правилен е изводът на съда, че решението на Общински съвет Силистра е прието от компетентен орган. Спор между страните обаче поражда нормативната разпоредба, която предоставя материална компетентност на органа да приеме решение с подобен предмет. Спорът е за това, коя от разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 и т.23 от ЗМСМА следва да бъде приложена. В отговора на касационната жалба е изразено становище и за приложимост на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Съгласно т.7 на посочената норма Общинският съвет определя размера на местните такси. Според т.8 същият орган приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, а поред т.23 решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител; Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.4 ЗМСМА решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. т. 7 и 8 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Всички останали решение се приемат при условията и в хипотезата на чл.27, ал.3 ЗМСМА, която предвижда мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. В конкретния случай, настоящият съдебен състав при преценка предмета на предложението за решение достига до извод, че същият не попада сред хипотезите на чл.21, ал.1, т.7 и т.8 ЗМСМА. Както правилно отбелязва това и ответникът в касационното производство, предложението е с еднократно действие – касае предоставяне на карти за посещение на плувен комплекс в града за ограничен и строгоопределен период от време, през който определен брой лица, индивидуализирани на 12 души ветерани от плувен клуб „Доростол Мастърс“ да се подготвят за състезания. Еднократното действие на подобно решение, ограничено както във времето, така и по отношение на неговите адресати не го превръща във форма на изменение на определена в Наредбата за таксите на община Силистра такса. Предмет на решението изобщо не е таксата и тя не е обсъждана, не е обсъждано и това дали цената за тези 12бр. карти ще бъде поета от общинския бюджет или общинската структура стопанисваща комплекса ще бъде задължена да допуска под някаква форма спортистите. Подобно решение не представлява и форма на управление или разпореждане с общинско имущество, а още по - малко е такава на ползване на такова във вещноправен смисъл. Самият обект видно от данните по преписката е предоставен на Общински детски комплекс Силистра, който като структура към община Силистра се явява негов ползвател по смисъла на чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА. В този смисъл правилни и обосновани се явяват възраженията на касатора, че правното основание на решението е правилно посочено както в първоначалното предложение за приемане на решението, така и в крайния акт на общинския съвет. В този случай обаче нарушени се явяват изискванията на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА за мнозинство на общинските съветници, при наличието на надлежноустановен и законосъобразен кворум. Възприемане на обратното становище, изразено от първостепенния съд, за приемане на решението на основание чл. 21, ал.1, т.7 ЗМСМА би сочило на приемането на общ административен акт, в който случай нарушен би се явил реда за приемането му по чл. 65 и следващите АПК, тъй като откриването на производството по издаване на този административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, с включени основни съображения за издаване на акта, както и посочване формите на участие на заинтересованите граждани и организации, което би лишило от възможност заинтересованите лица, да упражнят правата си да участват в административното производство и то в срок не по-кратък от един месец, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от АПК, което от своя страна би се явило самостоятелно основание за отмяната му, но случаят тук не е такъв. След като мнозинството от общинските съветници в хипотезата на чл.21, ал.1, т.23 ЗМСМА е изразило волята си за подкрепа на направеното предложение, (които изказвания правилно са възприети от първостепенния състав като мотиви на оспорения акт), но е постановило диспозитив в обратен смисъл, Общински съвет Силистра е постановил един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, поради противоречие в съдържанието на негови съществени елементи по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК. В конкретния случай не може да се твърди наличие на очевидна фактическа грешка, неотразяваща вярно волята на колективния орган, тъй като видно от преписката и доказателствата по делото не е била проведена специалната процедура за това по чл.29, ал.1 ЗМСМА или чл.62, ал.2 АПК. В заключение следва да се посочи, че настоящият състав на касационната инстанция предвид установеното съществено противоречие между мотивите на приетото решение и проведеното гласуване при приложимото мнозинство по чл.21, ал.1, т.23 ЗМСМА, изразяващи подкрепа за обсъденото предложение и диспозитива на същото, изразяващ воля в обратен смисъл намира приетото решение за незаконосъобразно. Видно от изложеното, макар съдът правилно да е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил неправилни и необосновани правни изводи, поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него настоящата инстанция следва да постанови друго за отмяна на решение №431, прието на заседание на общински съвет – Силистра и отразено в протокол №21/27.02.2025г. на същия орган. При този изход на спора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд