Определение № 965 от 25.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 94/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „Мегастрой 2000“ ООД, [населено място], срещу определение № 866 от 06.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 339/2024 г. на Благоевградски окръжен съд. Отговор е постъпил от „БКС“, [населено място], с който се поддържа основателност на жалбата. [община] също депозира становище, с което оспорва доводите за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, излагайки съображения по същество, че същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Благоевградски съд е потвърдил определение № 73 от 01.02.2024 г. по гр.д. № 132/2023 г. на Районен съд – Гоце Делчев, с което производството по делото е препратено по подсъдност на родово компетентния Окръжен съд – Благоевград. За да постанови този резултат, въззивният състав е съобразил, че са предявени с исковата молба обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал 2, пред. 4 и ал. 3 ЗЗД вр. чл. 227, ал. 5, пред. 1 ЗЗД -да бъдат прогласени спрямо страните за нищожни сделките, обективирани в нотариален акт № 71, том I, рег. № 849, дело № 70 от 2007 г. на нотариус М. И. – Б., peг. № 102 на НК, вписан в Службата по вписвания [населено място] под вх. № 786, акт № 3, том IV, дело № 664/16.03.2007 г. за покупко-продажба на 7 броя наследени недвижими имоти, подробно индивидуализирани в атакуваното определение. В условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че сделките са действителни, се иска да бъде постановено решение на основание чл. 189-190 от ЗЗД във връзка с чл. 87 от ЗЗД за разваляне сделките, обективирани в нотариалния акт. Предявен е и евентуален осъдителен иск, в случай на уважаване на иска за нищожност, респ. за разваляне на сделката, за осъждане на ответника, на основание чл. 34 от ЗЗД или чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца платената цена и разноските по сделките. Съобразено е също, че ответната страна „БКС“ ЕООД с отговора е поискала да бъде привлечено като трето лице-помагач [община], като дружеството е предявило обратен иск срещу Общината, с който е заявило следните претенции: установителен иск за признаване на нищожни на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, договорите за покупко-продажба на 7 броя УПИ, обективирани в нотариалния акт за покупко-продажба на 7 броя УПИ; при условията на евентуалност на основание чл.189-190 от ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД за разваляне на сделките, обективирани в нотариалния акт за покупко-продажба на 7 броя УПИ; при условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 34 вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. При така предявените искове, сезираният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, за да определи цената им в размер от данъчната оценка на всеки един имот, която в случая е под 25 000 лева, от което следва, че са родово подсъдни на районен съд като първа инстанция. По иска, с който се претендира осъждане на ответника на основание чл. 34 от ЗЗД или чл. 189, ал.1 ЗЗД да върне платената цена по сделките, обективирани в нотариален акт № 71, приел, че приложимост следва да намери нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и цената на предявения иск е стойността на договора, която в случая надвишава 25 000 лева. Поради това и на основание чл. 104, т. 6 ГПК всички обективно съединени искове искове следва да се разгледат от окръжен съд като първа инстанция, независимо че главните искове са родово подсъдни на районен съд, тъй като се касае за съвместно предявяване на няколко правни спора, по повод, на които се иска правната защита и е налице еднаквост на съдопроизводствения ред за тяхното разглеждане. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допускане до касационно обжалване е формулиран въпросът: 1. „При определяне на родовата подсъдност по реда на чл. 118 ГПК на обективно съединени искове длъжен ли е съдът директно да приложи разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК или следва да съобрази цената на главния или евентуалния иск да е определяща?“ Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 4142 от 20.10.2022 г. по ч.гр.д. № 3562/ 2022 г. на ВКС, IV гр.о, решение № 114 от 08.01.2021 г. по гр.д. № 3989/2019 г. на ВКС, II гр.о. и решение № 214 от 08.03.2018 г. по т.д. № 1069/2017 г. на ВКС, I т.о. В обосноваване за защитната си теза частният касатор поддържа, че родовата компетентност на главния иск следва да бъде определяща, а не тази на евентуалния иск, защото последният можело да не се разгледа, докато главният винаги подлежал на разглеждане. Счита, че разглеждането му от родово некомпетентен съд опорочавало съдебното решение. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол. Формулираният от частния касатор въпрос не удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е некоректно и непрецизно поставен, предпоставящ неяснота по отношение на сезирането на касационната инстанция от частния касатор по отношение на връзката между нормите на чл. 104, т. 6 ГПК, чл. 118 ГПК и съотношението на цената на евентуалния и главния иск. Но дори и да се изведе относим въпрос относно определянето на родовата подсъдност в хипотезата на евентуално съединени искове, част от които са с цена над 25 000 лева, частният касатор не обоснова наличие на допълнително поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитираните съдебни актове на касационната инстанция. В същите се застъпва разбирането, че при обективно съединяване на искове за родовата подсъдност е релевантна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове. Тази практика решава различен въпрос, а не се отнася към обжалваното определение, в което се приема, че при обективно съединяване на искове в условията на евентуалност, ако цената на евентуалния иск надхвърля прага на чл. 104, т. 4 ГПК, подсъдността се определя съгласно правилата на чл. 104, т. 6 ГПК. Следва да се посочи, че с решение № 214 от 08.03.2018 г. по т.д. № 1069/2017 г. на ВКС, I т.о., релевирано от частния касатор като обосноваващо допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съставът на ВКС е разгледал идентична с настоящата процесуална хипотеза, като въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на касационния съд. В решението изрично е отречено поддържаното от частния касатор разбиране за порочност на решението, в случай че исковете се разгледат от окръжен съд като първа инстанция, с аргумент от чл. 270, ал. 4 ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение