Определение № 28 от 18.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2764/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. М. чрез адв. М.Ч. срещу решение № 21059 от 05.04.2021г по в.гр.дело № 23/2021г. на Окръжен съд-Кърджали ,с което е потвърдено решение№202 от 14.12.2020г на РС Момчилград по бракоразводен процес ,в обжалваните части- относно вината за разстройството на брака,режима на лични отношения на бащата с децата ,размера на издръжката която последният е осъден за заплаща след развода и в частта, с която семейното жилище, собственост на родител на жалбоподателя е предоставено за ползване на ищцата М. Ю. М. .Упражняването на родителските права върху двете родени от брака деца са предоставени на майката,постановено е след прекратяване на брака последната да носи предбрачното си име, в която част бракоразводното решение не е обжалвано, а в останаталата част е потвърдено от въззивната инстанция. Въззивният съд е приел за изяснена и правилно отразена възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка осносно постановения режим на лични отношения съгласно чл.124 ал.2 СК, като е приел определяният в първоинстанционното решение режим бащата да има право да взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя с преспиване в дома на бащата ,също и един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на майката и седем дни по време на Коледните празници, за подходящ и съответен на интересите на децата, които са съответно на 16 и на 12 години.Възрастта и нуждите на децата са преценени при размера на издръжката ,като е приложен критерият в чл.142, ал.1 и ал.2 СК .Бащата работи в чужбина ,липсват преки данни за доходите му и последният е изтъкнал ,че не е на постоянна работа. Възражението не е довело съда до извод ,че същият не е в състояние да изплаща дължимата издръжка, определена в размер на 250 лв за детето Ю. и в размер на 350 лв за детето Н.,считано от датата на предявяване на исковата молба, като е допуснато предварително изпълнение .Семейното жилище, представляващо трети етаж от къща ,собственост на Н. М. ,съдът е предоставил за срок от една година на основание чл.56,ал.3 СК Пред настоящата инстанция въззивното решение се обжалва изцяло, като в изложение се сочи чл. 280, ал.2 ГПК и се формулират въпроси ,по които се изтъква чл.280, ал.1 ГПК. Първата група въпроси (т.1) е относно произнасянето на съда по въпроса за вината ,когато само единият съпруг е поискал това ,дали и как съдът изследва вината при двамата.Следващите два въпроса(т.2) са относно определения от съда режим на лични отношения, за съобразяването му с нуждата да се поддържа емоционална близост в интерес на децата и не следва ли поради това режимът да е максимално широк; за изследване поведение на родител (майката) касаещо ограничаване на контактите на децата с бащата.Бащата счита определеният от въззивния съд режим за „крайно оганичен“.Изтъква се ,че максимално широкият режим е в интерес на децата съгласно реш. № 176/2021г и реш. № 51/2018г на 4 г. отд. на ВКС и реш. №2018/2019г на 3 отд на ВКС. Поставя се въпрос (т.3) справедливо ли е определената издръжка за непълнолетни деца да не е съобразена с материалното състояние на всеки от родителите; следва ли ищцата да представи доказателства за нуждите на децата, своите и на ответника доходи.Изтъква се противоречие с указанията в ППВС №5/20170г,тъй като възможността лицето да дава издръжка е показател за размера й. На следващо място са формулирани въпроси (т.4) отнасящи се до предоставяне на семейното жилище за ползване, относно установяване на жилищната нужда и определяне на срока (чл.56, ал.3 СК ) Постъпил е отговор от М. Ю. М., представлявана от адв.С.М., в който се оспорва основателността на касационната жалба по всички повдигнати въпроси и основанията да се допуска нейното разглеждане.Съответно е определена и издръжката. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че в една част касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима съгласно императивната норма на чл.280, ал.3 т.2 ГПК (изм.ДВ бр 8/2017г). Касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта ,в която по касационен ред се оспорва потвърждаването на бракоразводното решение относно вината, а също и по предоставяне ползването на семейното жилище по чл.56,ал.3 СК ,след като първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която родителските права по отношение на двете родени от брака деца са предоставени за упражняване на майката и местожителството е определено при нея. По исковете,за които касационно обжалване на решението е допустимо съгласно чл.280, ал.3 т.2 ГПК,не се констатира бланкетно изтъкваното основание по чл. 280, ал.2 ,предл трето ГПК предвид обективираната решаваща дейност на съда, както и поради вероятна недопустимост на решението, изследвано по служебен критерии. Не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по въпросите, формулирани в раздел втори и трети от изложението .По отношение определиня режим на лични отношения с бащата не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради противоречие с изтъкваната практика на ВКС. Посочените от защитата съдебни решения не опредметяват теза ,че колкото по-разширен е режима на лични контакти ,толкова повече интересът на децата е съобразен.В интерес на децата режимът на лични контакти с другия родител да се отмери по критериите, изяснени в ППВС № 1/1974г и установената практика на ВКС.При определяне кръга подлежащи на съобразяване факти с оглед спецификата на спора, засягащ интересите на децата за съхраняване на емоционалната привързаност към родителя, който не ги отглежда, въззивният съд е съобразил указанията в ППВС №1 от 12.11.1974г и разбирането му за целта на режима при личните отношения изцяло съответства на дадените в практиката на ВС на РБ и ВКС насоки .Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният ,независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Съгласно утвърдената практика на ВКС,като общ и по правило подходящ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие. Конкретно се преценява липсата на обективни пречки за по-разширен контакт с другия родител при режима ,като се съобразява дали разширяването на мерките при личните отношения не надхвърлят посочената цел (реш. по гр.д № 3993/2018г ,3-то г.о на ВКС ).Критериите, намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. и установената практика на ВКС са съобразени от въззивната инстанция, за да се определи подходящ по времетраене и начин режим на лични отношения.Оспорваният от касатора режим е в рамките на общоустановения при разделени родители с различно местожителство,при който се постига целта да се осигури поддържане на естествената емоционална връзка между родителя и децата, с оглед правилното им развитие. Комплексът от обстоятелства, които подлежат на изслеване в различните случаи е разнообразен. Обстоятелства и възможности, взети предвид при определяне на режима в решение №51/2018г по гр.д № 4092/2017г на ВКС не са били изтъквани и установявани в настощия случай,като противоречие на въззивното решение с формирана по чл. 290 ГПК практика на ВКС не е налице. Конкретно се преценява липсата на обективни пречки за по-разширен контакт в почивните дни през месеца, например с оглед началния и краен момент за вземане и връщане на дете ,но не за сметка на учебната му подготовка или удобството му и не за сметка на еднаквата и пълноценна възможност на двамата родители да общуват с детето в свободното му време през почивните дни от месеца (реш. по гр.д №4490/2015г на 3-то г.о на ВКС) По отношение на определената издръжка въззивният съд също е следвал указанията в задължителана съдебна практика предвид насоките, указани в ППВС №5/20170г. С оплакванията си за завишен размер на издржката ,спрямо възможностите му, касаторът преформулира оплакванията се във въпроси с които оспорва единствено правилността на доказателствени изводи, формирани решаващо от въззивния съд съгласно тези указания. Не се установява основание за присъждане на разноски за насрещната страна М. Ю. М. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.