Определение № 4233 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2002/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията, понастоящем с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, КОНПИ, съгласно ДВ, бр. 84/2023г., в сила от 6.10.2023г.) чрез процесуален представител М. Д. - гл. инспектор в ТД - София на Комисията срещу решение № 137 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 1259/2022 г. на Апелативен съд – София, 4-ти граждански състав.

Ответникът Г. Й. Г. не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е горното въззивно решение, с което е: 1/ отменено решение № 267146 от 30.12.2021 г. по гр. д. № 14080/2016 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта, с която по искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) във вр. с §5 ПРЗ на ЗОПДНПИ (отм.) на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега КОНПИ) против Г. Й. Г. от последния са отнети: сумата 1 650 лева, съставляваща стойност на придобити и притежавани от него 33 дяла от капитала на „Инерт Коммерсиал“ ЕООД; 12. 83/2 820 идеални части от УПИ №..., .., .. в кв. ... по плана на [населено място]; сумата 330 000 лева, стойност на отчужден лек автомобил, марка „Бентли Континентал Флаинг Спур“, с рег. [рег.номер на МПС]; сумата 1 700 лева, стойност на отчуждени 17 дяла от капитала на „Инерт Комерс“ ООД и сумата 2 500 лева, стойност на отчуждени 25 дяла от капитала на „Си Енд Джи Къмпани“ ООД и е отхвърлено искането на Комисията против Г. Й. Г. за отнемане в полза на държавата на посоченото имущество и 2/ е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено същото искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, а именно: 1/2 идеална част от апартамент № 4, находящ се в [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 115 кв. м. от сграда, построена в УПИ ... в кв. .. по плана на [населено място], ведно с подземен гараж № ... на площ от 20. 65 кв. м.; магазин № .., находящ се в [населено място], в м. „Д.“, [улица] сграда, построена в УПИ ... - ..в кв. ... по плана на с. гр., със застроена площ от 40. 51 кв. м.; магазин № .., находящ се в [населено място], район „Т.“, [улица] - ... в сграда, построена в ... - ... в кв. 52 по плана на [населено място], на сутеренен етаж, със застроена площ от 96. 66 кв. м.; апартамент № ..., находящ се в [населено място], апартаментен комплекс - Р. „Б.“, в сграда, построена в УПИ № ..., ..., ... в кв. .. по плана на с. гр., със застроена площ от 34. 8 кв. м.; сумата 15 000 лева, стойност на отчуждена гаражна клетка № .., със застроена площ от 22. 40 кв. м., построена в УПИ ..., ..., ... в кв. 297 по плана на [населено място]; сумата 56 930. 58 лева, стойност на отчужден лек автомобил марка „БМВ 330И“, с рег. [рег.номер на МПС] и са присъдени разноски на ответника.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че с влязла в сила присъда по НОХД № С - 205/2007 г. на СГС ответникът Г. е признат за виновен в извършване на престъпление срещу паричната и кредитната система по чл. 251, ал. 1 НК (в редакция ДВ, бр. 50/1995 г.) - за това че в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 8 от Валутния закон и чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 27/24.07.2003 г. за статистиката на платежния баланс не подал на 01.04.2005 г. форма СПБ - 8 „отчет за вземанията и задълженията на местни физически лица“. Приел е, че в наказателното производство е установено ответникът да е длъжник по договор за заем, сключен на 07.02.2004 г. с чуждестранно лице - гръцкия гражданин К. за сумата от 200 000 евро, че е бил длъжен да декларира, но не е декларирал при изтичане на законовия срок на 1.04.2015 г. задължението си в размер от 200 000 евро. Съобразил е, че съгласно постановеното от наказателния съд от подсъдимия е отнета левовата равностойност на предмета на престъплението - сумата от 200 000 евро, равностойни на 391 166 лева, на основание чл. 251, ал. 2 НК (сега отм.). Установено е още, че ответникът е осъществил и декларирал внос на валута на няколко пъти при влизане в страната, както следва: на 51 400 евро на дата 8.02.2004г., на 81 000 евро на дата 14.03.2004г., на 12 000 евро на дата 3.05.2004г.; на 52 500 евро на дата 9.05.2004г. и на 25 000 евро на дата 6.08.2004. Посочил е, че в същия период и в кратко време след изтичането му са закупени четири от обектите от проверяваното имущество: лекият автомобил марка „БМВ 330 И“ с договора от 22.04.2004 г.; магазинът със застроена площ от 40. 51 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху УПИ ... - 59 в кв. 2 по плана на [населено място] с договора от 13.05.2004 г.; 1/2 идеална част от апартамента със застроена площ от 115 кв. м., ведно с идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ... - ... в кв. ... по плана на [населено място] и от подземен гараж № .., находящ се на същия адрес, със застроена площ от 20. 65 кв. м. с договора от 19.08.2004 г. и магазинът със застроена площ от 96. 66 кв. м. и 7,347/300 идеални части от общите части на сградата и 1,3 % идеални части от УПИ ....- ..., ..., ... и ... в кв. 52 по плана на [населено място] с договора от 05.11.2004 г. Констатирано е още, че по - късно са закупени апартаментът в [населено място] със застроена площ от 34. 8 кв. м. по договора от 18.03.2005 г., гаражната клетка със застроена площ от 22. 40 кв. м., ведно с 4. 36 % идеални части от правото на строеж върху УПИ № ... ..., ..., .... в кв. ... по плана на [населено място] по договора от 25.03.2005 г., лекият автомобил, марка „Бентли Континентал Флаинг Спур“ с договора от 29.03.2007 г. и 12. 83/2 820 идеални части от УПИ № ... - ..., ..., .... в кв. ... по плана на [населено място] по договора от 05.09.2007 г. Установено е, че ответникът притежава дружествени дялове от капитала на три търговски дружества: „Инерт комерс“ ООД - в ликвидация с дялово участие - 17 дружествени дяла на стойност от 1 700 лева; „Си Енд Джи Къмпани“ ООД с дялово участие - 25 дружествени дяла на стойност от 2 500 лева и в „Инерт Коммерсиал“ ЕООД с дялово участие - 33 дяла на стойност от 1 650 лева, като част от активите са отчуждени възмездно: лекият автомобил, марка „Бентли“ с договор от 18.04.2007 г. срещу пазарна цена от 330 000 лева; лекият автомобил, марка „ БМВ 330И“ с договор от 23.04.2004 г. при пазарна цена от 61 278 лева; гаражната клетка в [населено място] с договор от 17.02.2006 г. при пазарна цена от 13 143 лева, както и дяловете в двете дружества – „Инерт комерс“ ООД и „Си Енд Джи Къмпани“ ООД с договорите от 19.10.2009 г. и 19.03.2010 г. Стойността на придобитото от проверяваното лице имущество (без отчуждената гаражна клетка) е посочено да възлиза съответно на 58 417 лева, 106 614 лева, 237 518 лева, 22 382 лева и 1 004 лева, а стойността на всички придобивания (без преминалата по сметката на ответника, неналична в края на проверявания период сума от 8 605. 65 лева ) е определена на 836 206 лева. При горните факти е намерено да са налице две от предпоставките за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) – престъплението, за което започнало наказателно преследване срещу ответника и е признат за виновен в извършването му попада в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), а придобитото имущество в проверявания период 8.02.2004 г. - 31.12.2015 г. удовлетворява критерия за значителна стойност по чл. 4, ал. 1 във вр. с § 1,т. 2 от ДР на специалния закон - над 60 000 лева. Направено е съждение, че когато юридически факти на гражданското право и гражданскоправни задължения са елементи от фактическия състав на престъплението, влязлата в сила присъда е задължителна по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд и относно тях. Според решаващия състав надлежно установено по наказателноправен ред е съществувалото към края на отчетната година - 31.12.2004 г. задължение на ответника за връщане на заема в размер от 200 000 евро и затова довода на ищеца за недоказан елемент от фактическия му състав (а именно реалното предаване на сумата на заемополучателя), за недеклариране на задължението по което е ангажирана наказателната отговорност на ответника, е намерен за неоснователен. Прието е, че изложените в искането по чл. 28, ал. 1 от закона съмнения в истинността на писменото доказателство за договора за заем и във валидността на това съглашение противоречат на установеното с влязлата в сила присъда. Мотивирани са съображения, че извършеното от ответника престъпление по чл. 251,ал. 1 НК (в редакция ДБ, бр. 50/1995 г. ) e формално – доколкото деецът е допуснал нарушение на посочените в присъдата правила на Валутния закон и Наредба № 27/24.07.2003 г. за статистиката на платежния баланс като не е декларирал това свое задължение. Сумата от 200 000 евро е получена от него на основание правомерен юридически факт - правна сделка, а не е извлечена от престъплението имуществена облага. Обстоятелството, че е постановено отнемането й в полза на държавата по чл. 251, ал. 2 НК (правило, действало тогава и отменено с ДВ, бр.83/2019 г.) според съда не променя горния извод, при липса на твърдения в мотивираното искане и позоваване от ищцовата комисия на наличието на връзка между престъпната дейност на ответника и паричната сума, която му е предоставена в заем по правоотношението с гръцкия гражданин Каратанасис. Предвид на изложеното е направено съждение, че видът и характерът на конкретната престъпна дейност не са годни да обосноват основателно предположение, че ответникът е извлякъл имуществена облага, която да бъде трансформирана в придобиванията му за проверявания период 8.02.2004 г. - 31.12.2015 г. Отсъствието на причинна връзка (пряка или косвена) между престъпната деятелност на ответника, по повод на която е започнала проверката и се провежда настоящото исково производство, и вложените средства за придобиване на имуществото в релевантния период, е прието да съставлява решаващ мотив за отхвърляне на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). По това съображение втората съдебна инстанция е счела, че извършването на преценка дали към момента на придобиването на всеки един обект от имуществото проверяваното лице е разполагало със средства от законен източник, е без правно значение. Заключено е, че имуществото, на което се иска отнемане не е придобито от конкретната престъпна дейност на ответника.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация на основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правни въпроси, за които твърди да са обуславящи изхода на делото и решени в отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се наличие на предпоставки за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Поставените въпроси имат следното съдържание:

1. „За целите на производството по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) в случаите, в които ответникът е осъден в извършване на престъпление по чл. 3, ал. 1 от закона и макар същото да е формално престъпно деяние (липсва имуществена вреда) следва ли автоматичния извод, че имуществото на значителна стойност, за което не е установен законен източник на средства, не е придобито от престъпна дейност?“;

2. „Допустимо ли е искът по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) да бъде отхвърлен като неоснователен в случаите, в които ответникът е осъден за престъпление по чл. 3, ал. 1 от закона, от което не е извлечена имуществена облага без да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства за наличие на релевантната косвена връзка, в т. ч. и тези, установяващи законен източник на средства за придобиването му?“;

3. „Допустимо ли е основателно да се предположи, че законодателят разписвайки текста на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и включвайки в обхвата формални престъпления, при които липсва имуществена облага, не е въвеждал изискване за връзка с конкретното престъпление, за което лицето е осъдено и при липсата на установен законен източник и така е възможно да се направи извод за наличие на косвена връзка между придобиването на имущество на значителна стойност с друга престъпна деятелност на лицето, извън тази по чл. 3, ал. 1 от закона?“;

4. „Може ли да се направи извод за връзка между придобиването на имущество и достатъчен ли е той за целите на закона в случаите, при които ответникът е осъден за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и чийто състав не включва имуществена облага, но предметът на престъпление са парични средства в особено големи размери, а в същото време ответникът е осъден за умишлено деяние, изразяващо се в затаяване на истина в декларация относно имотното му състояние, но извън кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 от закона и презумпцията по чл. 4 от същия не е оборена?“

Страната поддържа, че по горните въпроси решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, изразена в ТР № 7 от 30.06.2014 г., ОСГК, както и с практиката на този съд – решение № 82 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 1597/2014 г., решение № 97 от 09.07.2015 г. по гр. д. № 5127/2014 г., решение № 230 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4371/2017 г., и трите по описа на IV г. о., както и с решение № 125 от 17.06.2019 г. по гр. д. № 3026/2018 г. на III г. о. и определение № 1219/26.11.2014 г. по гр. д. № 6034/2013 г. на III г. о.

Искането за допускане на обжалването в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се основава на твърдения, че разглеждането на поставените въпроси от ВКС е от значение за развитие на правото, защото ще отговори на въпрос от значение за прилагането на един специален закон и чрез развитие на правото ще доведе до създаване на трайна и уеднаквена практика.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Селектирането на касационната жалба се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В първия случай касаторът следва да обоснове наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително - развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Правният въпрос трябва да е включен в предмета на спора и да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решение, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Отправените от жалбоподателя въпроси касаят правилността на въззивното решение и произтичат от позицията му на несъгласие с там направените изводи. Вън от това, третото и четвърто питане касаят хипотеза, каквато не е разглеждана от въззивния съд и по която липсват изложени съображения – инстанцията по същество не е обсъждала в случая наличието на друга престъпна дейност на проверяваното лице, извън тази по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), която е релевантната за провеждане на конфискационно производство по този закон. Напротив, решаващата преценка за неоснователност на предположението за връзка е между конкретната престъпна дейност, за която проверяваното лице е осъдено и е в обхвата на чл. 3, ал. 1 от закона, с придобиването на имуществото – предмет на иска. Питанията не са изводими от правните изводи на въззивния съд и не притежават характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо изхода на делото значение само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт.

Поради изложеното, искането за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно.

Не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, наличието на разглежданото основание следва да се обоснове от страната, а не е в служебно задължение на съда. В случая обаче, касаторът е аргументирал предпоставката „очевидна неправилност“ на въззивния съдебен акт с доводи за допуснати от постановилия го съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Последните съставляват касационни основания за неправилност на решението – чл. 281, т. 3 ГПК, които са относими при разглеждане на жалбата от ВКС, но не могат да обосноват предпоставки от самостоятелния селективен състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, предвид очертаната по - горе негова дефинитивност.

В обобщение, не са налице сочените от страната основания за селектиране на касационната жалба, поради което достъпът до касация следва да бъде отречен.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.