Определение № 60328 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрисконсулт К. Н., срещу решение № 260032 от 8. 01. 2021 г. по в. гр. д. № 2297/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 9 въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 116 от 1. 11. 2019 г. по гр. д. № 636/2017 г. на РС – Първомай в частта, с която е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие“ против В. Т. Ц. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, за прогласяване нищожността на отказа на В. Т. Ц. от наследството на Т. Т. Ц., вписан под № 18/30. 09. 2015 г. в особената книга на РС – Първомай по чл. 49, ал. 1 ЗН, поради невъзможен предмет – извършването му след като наследството е било прието. Поддържа се неправилност на решението поради необоснованост на извода на въззивния съд, че В. Ц. не е приела наследството на баща си с конклудентни действия, както и поради постановяването му в противоречие с чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Ответницата по касационната жалба В. Т. Ц., в писмен отговор чрез пълномощника си адв. П. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

По наличието на основанията по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав на ВКС прие следното:

Пред настоящата инстанция производството по делото е висящо в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ДФ „Земеделие“ против В. Т. Ц. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответницата, че извършеният от нея отказ от наследството но Т. Т. Ц., длъжник на ДФ „Земеделие“, вписан под № 18/30. 09. 2015 г. в особената книга на РС – Първомай по чл. 49, ал. 1 ЗН, е нищожен поради невъзможен предмет. Ищецът твърди, че невъзможността на предмета произтича от обстоятелството, че отказът е извършен след като наследството на Т. Ц. вече е било прието от ответницата В. Т. Ц. – негова дъщеря и законен наследник.

За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че Т. Т. Ц. е бил длъжник на ДФ „Земеделие“ по договор № 16175084/2. 11. 2010 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, изменен с анекси № 1/15. 11. 2011 г. и 2/21. 02. 2013 г. Въз основа на договора фондът предоставил на Т. Ц. кредит в размер на 50000 лв. Т. Ц. е възстановил само част от предоставените средства (общо сумата 5750 лв., включваща и дължими лихви). Т. Ц. починал на 21. 01. 2013 г. и оставил за законни наследници Д. К. Ц. – съпруга (предявеният срещу същата иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, за установяване нищожността, поради невъзможен предмет, на извършения от нея отказ от наследството на съпруга си Т. Т. Ц., вписан под № 19/30. 09. 2015 г. в особената книга на РС – Първомай по чл. 49, ал. 1 ЗН, е уважен с влязло в сила решение), Т. Т. Ц. – син (поел търговското предприятие на ЕТ „Т. Ц.“ и вписан като ЕТ) и В. Т. Ц. – дъщеря.

Приел е, че към 15. 09. 2015 г. (когато е направено изявлението за отказ от наследство и същото е вписано в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН), ответницата В. Т. Ц. не е приела наследството на Т. Ц. нито изрично, нито мълчаливо, чрез конклудентни действия.

Прието е, че съдържащото се от нейно име изявление в декларация подписана от нея и от наследниците Д. К. Ц. и Т. Т. Ц., с нотариална заверка на подписите им рег. № 273/30. 01. 2013 г., с която е изразено съгласие сънаследникът Т. Т. Ц. да поеме търговското предприятие на ЕТ „Т. Ц.-48“ и включените в него права, задължения и фактически отношения, не изразява желание за приемане наследството на Т. Ц., а обратното – изразява липса на желание за правоприемство на търговското предприятие на наследодателя. Прието е, че подадената от Д. К. Ц. данъчна декларация на 13. 03. 2013 г., в която същата е посочила като наследници на имуществото на Т. Ц. и децата си В. Ц. и Т. Ц., също не представлява действие, от което може да се направи извод, че В. Ц. е приела наследството на баща си. Няма данни последната да е упълномощавала майка си Д. Ц. да прави такива изявления от нейно име, а и съдебната практика последователно приема, че подаването на данъчна декларация и заплащането на данък сами по себе си не могат да обусловят еднозначен извод за мълчаливо приемане на наследството, ако няма други данни в подкрепа на това твърдение. Прието е, че няма данни В. Ц. да е извършвала частични плащания във връзка със сключения между наследодателя и фонда договор, да се е легитимирала като наследник на Т. Ц. пред държавни органи или частни лица, да е плащала данъци за наследствени имоти, да е отсядала в наследствени имоти при посещенията си в България, да е извършвала разпоредителни действия с наследствено имущество или някакви други действия, сочещи на приемане на наследството. Направен е извод, че действията по мълчаливо приемане на наследството, за да породят желания ефект – наследяване, трябва по недвусмислен и несъмнен начин да отразяват волята на наследника да приеме наследството, а в случая действията на ответницата манифестират нежелание за получаване на полагащата й се част от наследството на баща й.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

„1. Допустимо ли е, веднъж приел наследството /изрично или мълчаливо/, впоследствие наследникът да се откаже от него, и то когато разбере, че има кредитори.

2. Ако това е допустимо и с отказа си наследникът предотвратява удовлетворяване на кредиторите, не представлява ли това злоупотреба с право“

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси. Същите нямат връзка с изводите на въззивния съд от фактическа и правна страна, обективирани в мотивите към решението. От фактическа страна въззивният съд е приел, че не е доказано ответницата В. Т. Ц. да е извършвала действия по приемане на наследството – изрични или мълчаливи. Не се съдържа извод в посочения от касатора противоположен смисъл – че е установено отказът от наследство да е предшества от мълчаливото му или изрично приемане. В мотивите към акта не фигурира и правен извод, допускащ възможността да се направи валиден отказ от наследство от наследник, който преди това е приел наследството. Вторият въпрос нито е обсъждан от въззивния съд, нито е относим към предмета на делото, който не включва иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - за установяване нищожност на приемане на наследството, поради заобикаляне на закона. Според указанията по тълкуването и прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, след като въпросите нямат връзка с изводите на въззивния съд (не са обусловили решаващите му изводи) и отговорите на същите не са от значение за конкретното делото, тъй като не биха могли да повлияят на изхода му, то същите не формират общото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на въпрос, отговарящ на изискванията на закона за общо основание, е достатъчно за недопускане до касационен контрол на въззивното решение, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните основания по точки 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такива пороци – то нито е постановено при явно нарушение на материален или процесуален закон, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода на делото, ДФ „Земеделие“ следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответницата по касационната жалба В. Т. Ц. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,