Определение № 50229 от 05.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1451/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, чрез процесуален представител, против Решение № 486/07.04.2022г. по в.гр.д. № 2134/2021г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 1 от 07.04.2021г. по гр.д. № 133/ 2020г. на Софийски градски съд, като краен резултат „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на С. И. И. на основание чл.405 КЗ и чл.409 КЗ застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско+“ в размер на 21 628.73 лв., представляващи стойността на откраднат лек автомобил „Мерцедес Е 200“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва от 5 034 лв. за периода от 18.05.2018г. до 01.09.2020г. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост на извода за установеност на застрахователно събитие, за което застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на т.9.1.9, Раздел І от приложимите ОУ по застраховката, която е една от хипотезите, при която застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат, в случая на - „Действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или представи документи с невярно съдържание.“ Поддържа недоказаност от ищцата на покрит риск кражба по т.2.2.1 Раздел ІІ от ОУ по застраховката. Допускането на касационното обжалване обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпроса: Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, при положение че застрахованият не е изпълнил клаузи от Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета /т.9.1.9 от Раздел І от ОУ/? Посоченият допълнителен критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е обоснован с твърдението, че произнасянето по въпроса е наложително за повишаване на съществуващото в страната правосъзнание и че ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба – С. И. И., представлявана от редовно упълномощения си процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да потвърди осъдителното решение на първоинстанционния съд в обжалваната част, сезиран с въззивна жалба на ответното дружество, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК Софийският апелативен съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно възраженията на въззивника. За неоснователно е намерено оплакването в жалбата, че към момента на сключване на застрахователния договор автомобилът е бил повреден и негоден за движение по пътищата, поради недоказаност на твърдението от жалбоподателя, както и с оглед неоспорения от последния факт, че е бил надлежно представляван при сключването на договора от застрахователен посредник, който е имал възможност да направи оглед на автомобила и да определи застрахователната сума на вещта. Възражението за недоказаност настъпването на застрахователното събитие „кражба“, също е прието за неоснователно. За установено по делото е прието удостоверяването на застрахователното събитие „кражба“ в съответствие с т.9.6.4 и т.9.6.6 от Общите условия, а именно чрез представеното по делото Постановление за спиране на наказателното производство по № 3М 1169/2018г. по описа на 6-то РУ, образувано във връзка с това, че „ за времето от 17.00ч. на 24.04.2018г. до около 13.00-14.00ч. на 25.04.2018г. в [населено място] е била отнета чужда движима вещ – лек автомобил с ДК№ СО 61-17 ВТ, собственост на С. И. И., без нейно съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоена – престъпление по чл.194, ал.1 от НК“. Въз основа приетото и неоспорено експертно заключение на САТЕ, установило действителната стойност на процесния автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие, възлизаща на 23 000 лв. и след приспадане на сумата от 1 371.27лв., представляваща неиздължената част от застрахователната премия, въззивният съд е достигнал до обжалвания резултат. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора единствен въпрос е общо формулиран и не съответства на правната воля на съда, който не е излагал принципни съображения за възможността застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Въпросът е обоснован с несъгласието на касатора с направения от решаващия съд извод за недоказаност на твърдяната застрахователна измама, което касае обосноваността на решението. В съответствие с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, обусловили правната воля на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл.281,т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. По тези съображения въпросът не се преценява като правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което препятства допускането на касационната проверка. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касационното производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК