Определение № 2054 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 740/2023 г.

да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) или

възможността за обжалване да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, постановените от състав на ВКС определения, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, с обжалваното Определение № 585 от 03.04.2023 г. настоящият състав на ВКС, ГК, ІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение по подадената срещу него от М. И. А. частна касационна жалба. Това определение (както и аналогичните му по чл. 288 ГПК) не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на частната касационна жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС. С този акт ВКС е извършил проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с преценката дали са налице или отсъстват предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е подчертано в т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, този вид актове обективират специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. В този смисъл определението, с което не е допуснато касационно обжалване, от една страна не е преграждащо по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга – за да се приеме, че подлежи на обжалване, в закона следваше тази възможност да е уредена изрично. За този вид актове липсва законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващо обжалване, поради което Определение № 585 от 03.04.2023 г. не попада и в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. В обобщение - постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно определение, е окончателно и не подлежи на последваща инстанционна проверка за законосъобразност, а евентуално подадената срещу такъв акт частна жалба е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане. По силата на чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262 ГПК и по аргумент за противното от чл. 276, ал. 1 ГПК проверката за процесуалната допустимост на частната жалба е в правомощията на съда, чийто акт се обжалва, който дължи да администрира връчването на преписи от нея едва „след като приеме жалбата”. Съответно – връщането на процесуално недопустимата жалба следва да бъде постановено именно от този съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение