Определение № 787 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2923/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, представлявано от изп.директор И. Г. Д. –М., чрез юрисконсулт С. Й., срещу решение № 1349 от 20.11.2019 г. по в.гр.д.№ 1619/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение от 25.04.2019 г. по гр.д.№ 14266/2018 г. на Районен съд Пловдив и се признава за установено по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, че К. Й. Г. не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от общо 14 952,85 лева по изпълнителен лист от 29.01.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 252/2009 г. на Районен съд Пловдив. Касационната жалба съдържа доводи, че решението е недопустимо и неправилно, а в изложение към нея се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е искът по чл.439 ГПК да се основава на твърдения, некасаещи самото принудително изпълнение и възможно ли е по този ред да се иска установяване съществуването или несъществуването на факт с правно значение, който по своята същност се допуска само в случаите, предвидени в закон?“. Според касатора, предявеният иск се основава на преклудирани възражения, които е следвало да бъдат предявени по реда на чл.414 ГПК, с оглед на което постановеното от съда решение е недопустимо и очевидно неправилно по смисъла на по чл.280, ал.2 ГПК. От К. Й. Г. чрез адвокат Р. М. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, като претендира разноските по делото. За да постанови решението въззивният съд е приел, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 29.01.2009 г. е било образувано изп.дело № 252/2009 г. при ЧСИ Л. М., но последното изпълнително действие срещу длъжника /ищец по делото/, което прекъсва давността е извършено на 30.03.2010 г., когато е наложен запор на банкова сметка и на вземане за трудово възнаграждение. Съдът е констатирал, че производството по изп.дело № 252/2009 г. е било прекратено поради перемция на 10.05.2017 г. от съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по аргумент от разрешението в ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е достигнал до извод, че вземанията на кредитора по изпълнителния лист от 29.01.2009 г., предмет и на образуваното по-късно на 12.07.2018 г. изп.дело № 336/2018 г., са погасени по давност на 30.03.2015 г. Въззивният съд приема също, че решението на първоинстанционния съд не е недопустимо, тъй като правото на длъжника да оспорва изпълнението по исков ред е предвидено изрично с разпоредбата на чл.439 ГПК, а с оглед установените по делото факти, предявеният иск е основателен. Не са налице процесуални нарушения във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, с оглед на което доводите за касатора за недопустимост на решението са неоснователни Оспорване на вземането по исков ред чрез предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника, вкл. при твърдения, че вземането на кредитора е погасено по давност, има за цел да установи липсата или погасяване на изпълняемото право подлежащо на принудително изпълнение поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт. След предявяване на отрицателния иск от длъжника или от лицето, дало обезпечение за чужд дълг, кредиторът нито може да предяви положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение, нито може да изисква извършване на изпълнителни действия с ефект да прекъснат давността - решение № 257/30.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 694/2019 г., III г.о. В случая, исковата молба е подадена на 30.08.2018 г., а заповедта за изпълнение по образуваното ново изпълнително дело № 336/2018 г. е връчена на ищцата на 05.09.2018 г., с оглед на което доводите за недопустимост на исковото производство поради преклудиране на възражението по чл.414 ГПК са изцяло несъстоятелни. При така установените фактически обстоятелства от въззивния съд в обжалваното решение, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните начала в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с изпълнителните действия, които прекъсват давността по чл.116, б. „в“ ЗЗД. Мотивите на решението съдържат конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с разясненията в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, поради което не е налице и явна необоснованост. Доводите на касатора, в тази връзка, повтарят оплакванията за неправилност в касационната жалба, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК,поради което не е налице „ очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният въпрос: „Допустимо ли е искът по чл.439 ГПК да се основава на твърдения, некасаещи самото принудително изпълнение и възможно ли е по този ред да се иска установяване съществуването или несъществуването на факт с правно значение, който по своята същност се допуска само в случаите, предвидени в закон?“, доколкото е разбираем, не обосновава допускане на решението до касациь в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл.439 ГПК- решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д.№ 694/2019 г., III г.о., решение № 120/07.06.2017 г. по гр.д.№ 60197/2016 г., IV г.о.; решение № 259/21.11.2019 г. по гр.д.№ 969/2019 г., IV г.о. и решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г., IV г.о., защитата на длъжника в изпълнението има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, какъвто е настоящият случай. Преклудирани са единствено правоизключващите или правоунищожаващи факти, съществували преди издаването на изпълнителния лист, но не и правопогасяващите основания, включително за погасителна давност. Даденото разрешение на повдигнатия въпрос от въззивния съд е в съответствие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд, а от съображенията в изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика по въпроса за предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, с оглед на което не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От К. Й. Г., чрез адвокат Р. М. от АК-П., са поискани разноски в касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение