Определение № 4042 от 28.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3025/2025 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от В. Д. Ц. молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 5948 от 01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 6736/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 7514 от 24.04.2024 г., постановено по гр. д. № 68771/2022 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му с която са отхвърлени, предявените от В. Д. Ц. срещу 149 СУ „Иван Хаджийски“, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед 0465-0465/24.10.2022 г. и възстановяване на заеманата длъжност „старши учител по изобразително изкуство“ и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, световъртеж, унижение, срам и депресия, вследствие от виновно и противоправно поведение на служители на ответника в периода 25.08.2022 г. - 08.09.2022 г., които отказвали да допуснат ищеца на работа, държали се враждебно и го тормозели психически. Следва да бъде отменен даденият с протоколно определение от 04.06.2026 г. ход по същество. С постановеното определение № 1933 от 16.04.2025 г. по гр. д. № 390/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о. е оставена без разглеждане касационна жалба на В. Д. Ц. в частта й против решение № 5948 от 01.11.2024 г. по гр. д. № 6736/2024 г. на Софийски градски съд, в частта на произнасяне по деликтния иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, като процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е прекратено производството по делото в тази част, в останалата обжалвана част – по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, не е допуснато касационно обжалване на решението. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, като констатира, че той е постановил определение № 1933 от 16.04.2025 г. по гр. д. № 390/2025 г. на ВКС, ІІІ г. о. при разглеждането на делото от Върховния касационен съд, намира, че по отношение на целия състав са налице основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение