Определение № 5927 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6571/12.09.2025 г. от „Конструмакс“ ООД, представлявано от управителя Д. З., подадена чрез адв. К. Ж., против определение № 590 от 01.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 489/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е отменено определение № 3716 от 07.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1750/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна и е допуснато обезпечение на бъдещия иск на И. Х. Х. срещу „Конструмакс“ ООД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 19.08.2021 г., анексиран на 08.07.2022 г. с анекс № 1 за продажба на апартамент № ..., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], изграден в сграда, построена в ПИ с идентификатор ..., на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим имот – апартамент № ..., с идентификатор № ... находящ се в [населено място], район „М.“, [улица], изграден на етаж четвърти в сграда изградена в ПИ с идентификатор № ..., със застроена площ на самостоятелния обект от 77,65 кв. м. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна И. Х. Х., подаден чрез процесуален представител адв. С. Д., в които поддържа, че определението е правилно и законосъобразно. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Молителката И. Х. Х. е подала молба за обезпечение на бъдещия й иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу „Конструмакс“ ООД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот от 19.08.2021 г., анексиран на 08.01.2022 г., чрез налагане на възбрана върху имота, предмет на предварителния договор – апартамент № .., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ..., изградена в сграда в ПИ с идентификатор ..., находящ се в [населено място], район М., [улица], бл. .., ет. ... Варненският апелативен съд е изложил, че видно от представените с молбата писмени доказателства, подкрепящи в достатъчна степен за нуждите на обезпечителното производство наведените фактически основания на бъдещия иск, е безспорен извода за неговата допустимост и вероятна основателност. По силата на сключен на 19.08.2021 г. предварителен договор между жалбоподателката и „Конструмакс“ ООД, дружеството се е задължило да изгради и продаде на купувача правото на собственост върху описания в договора имот. Строителството е следвало да бъде извършено в срок до 28 месеца от влизане в сила на разрешението за строеж. Разрешението е издадено на 16.03.2022 г. Сградата, в която се намира процесния обект, предмет на договора за продажба е завършена в груб строеж, като процесния апартамент, представлява самостоятелен обект с отделен идентификатор и същият може да е обект на сделка. Представените писмени доказателства за плащане от страна на купувача на продажната цена, сочат на вероятна изправност на купувача по сделката. С оглед уговорката по договора за прехвърлянето на собствеността с нотариален акт да стане в 30 дневен срок от въвеждането на сградата в експлоатация, следва да се посочи, че се касае за срок уговорен в полза на купувача и до задължение на продавача за снабдяване с разрешение за ползване, обвързано с предвидените в договора срокове за завършване на сградата. В чл. 5 от договора е посочено, че продавачът се е задължил да изпълни фаза груб строеж в срок от 12 месеца от влязло в сила разрешение за строеж и довършителни работи – 12 месеца от и изпълнението на грубия строеж с подписване на акт обр. 15, съответно в срок от 4 месеца от акт обр. 15 се е задължил да депозира документи за снабдяване на сградата с разрешение за ползване. Ето защо, бъдещият иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вероятно основателен, налице е и обезпечителна нужда, изведена именно от характера на притезанието и възможността във всеки един момент ответникът да се разпореди с имота. Исканата обезпечителна мярка – възбрана върху имота, предмет на предварителния договор е допустима и адекватна на обезпечавания интерес. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „Следва ли съда по обезпечително производство да навлиза в подробна преценка на представените по делото доказателства?“; 2. „Какви са пределите на преценка по същество на съда по обезпечително производство на представените по делото доказателства?“; 3. „Следва ли съда в производство по обезпечение на бъдещ иск да прави подробна преценка на представените доказателства и кореспондиращите с тях факти и следва ли да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права?“; 4. „Налице ли е нужда от обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот по бъдещ иск с правно основание чл. 19 ЗЗД, при условие, че титулярът на правото на собственост е трето добросъвестно лице?“; 5. „Налице ли е нужда от обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот по бъдещ иск с правно основание чл. 19 ЗЗД, при условие, че исковата молба се вписва?“; 6. „Какъв е критерият по който съда преценява нуждата от обезпечителна мярка, респективно ефекта който се преследва с нея?“; 7. „Следва ли съдът да формира изводи относно вероятната основателност на обезпечавания иск?“ и 8. „Какъв е критерият по който съда преценява нуждата от определяне на гаранция по допуснато обезпечение на бъдещ иск?“. Сочи, че първите три въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 411 от 30.10.2008 г., постановено по гр. д. № 1597/2008 г., II г. о. и определение № 180 от 30.03.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 9/2010 г., III г. о. Атакуваното определение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуални въпроси не могат да послужат, като основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е отклонил от приетото в представените към частната касационна жалба актове на ВКС, които са относими. Както е прието в тях съдът може да навлиза в оценка на представените писмени доказателства –дали те са допустими, относими и дали от тях следват твърденията по исковата молба. Съдът не е навлязъл в подробна преценка на представените по делото доказателства и по този начин, преди окончателното приключване на делото, да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права. До вписване на исковата молба по предявените искове е налице обезпечителна нужда – вж. т. 4 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както е разяснено в посоченото тълкувателно решение съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 - 453 ГПК – извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната. Идентичен е и правният ефект от вписването на искова молба, имащо оповестително - защитна функция да се даде гласност на съдебния спор относно недвижим имот и да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател, тъй като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да бъдат противопоставени на ищеца /чл. 114 ЗС; чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД/. Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. В този период, който може да е с различна продължителност в зависимост от бързината на вписването, за ищеца е налице интерес да осигури непротивопоставимост на правата си, което ще бъде постигнато чрез наложена обезпечителна мярка възбрана. Жалбоподателят не е обосновал специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите – не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС /така, определение № 746 от 30.09.2011 г. по ч. т. д. № 601/2011 г., II т. о., определение № 140 от 18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 133/2011 г., III г. о. и др./ за това, че ако приложените към молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства са недостатъчни, за да обосноват вероятна основателност на исковете, съдът е оправомощен да допусне обезпечението, определяйки размера на гаранцията, която следва да бъде предоставена от молителя. Доколкото в обезпечителното производство не се дължи от ищеца пълно и главно доказване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, изложеното по-горе се явява достатъчно да обоснове вероятната основателност на претенцията. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд - Варна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение