Определение № 2115 от 05.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1435/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба и насрещна касационна жалба против решение № 215/29.02.2024г. по в.гр.д. № 3339/2023г. на Апелативен съд – София. Със същото е потвърдено решение № 261102/24.08.2023г. по гр.д. № 13831/2018г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният на основание чл.432 КЗ иск от И. Г. К. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за сумата от 17 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 22.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя -13.07.2018г, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева. Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД атакува въззивното решение в осъдителната му част като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон - чл.52, ал.1 и ал.2 ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения — превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липсата на всестранна и обективна оценка на всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Счита за установено по делото, че ищцата е получила леки телесни травми, които не поставят в опасност живота й, като възстановителният период до пълното й възстановяване е с продължителност две седмици. В тази връзка сочи съдебна практика /решение № 31/16.03.2021г. по в.гр.д.№ 22/2021г. на Апелативен съд –Бургас, решение № 1363/16.12.2021г. по в.гр.д.№ 2077/2021г. на Апелативен съд –София, решение № 1101/03.11.2021г. по в.гр.д.№ 1854/2021г. на Апелативен съд –София/, съгласно която за претърпени неимуществени вреди със сходни по вид травми и за деликти, настъпили в същия период като процесния, са присъдени обезщетения по справедливост до 10 000 лева. Подчертава, че в настоящият случай съдебните инстанции само са отбелязали в съдебните решения, че са съобразени конкретните социално-икономически отношения в страната, към датата на ПТП, но фактически такава преценка не е била извършвана. Сочи за значим факта, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие минималната работна заплата в страната е била определена в размер на 510 лева. Също така твърди, че въззивния съд е извършил житейски нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото, като не е съобразил как, от една страна, от разпита на свидетеля М. Р. (водач на л.а. марка „Сват“, застрахован при касатора) се установява липсата на травми при ищцата, непосредствено след пътнотранспортния инцидент, а от друга страна, от приетата по делото СМЕ, се констатира, че ищцата е получила само леки телесни повреди, чийто възстановителен период е проведен в домашни условия. От друга страна, сочи за недоказано в условията на пълно и главно доказване по делото ищцата да е спазвала всички необходими мерки за възстановяване в необходимия спрямо сходни случай срок, но въпреки това и двете съдебни инстанции са приели, че дадените на ищцата медицински указания са спазени от нея. Поддържа, че не са недоказани в условията на пълно и главно доказване твърденията в исковата молба за претърпени от ищцата К. тежки и сложни травматични увреди, които да са застрашили живота и здравето й, както и да са белязали завинаги нейния физически и емоционален живот, или да са се отразили на възстановителния й период. Претендира разноски за три съдебни инстанции с оглед изхода на делото. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли при прилагането па критерия на справедливостта да се отчитат въведените принципи на „възстановителна справедливост" и „разпределителна справедливост"?; 2/ При довод във въззивната жалба за необоснованост на фактическите констатации относно размера на присъденото обезщетение спрямо социално - икономическата обстановка в страна към момента на настъпване на увредата, както и съдебната практика, при сходни случай, въззивният съд, длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалбата оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл.236, ал.2, вр. с чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми?“. Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, И. Г. К., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. С насрещна касационна жалба ищцата по делото И. Г. К. атакува въззивното осъдително решение в отхвърлителната му част, като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и поради необоснованост. Поддържа, че е нарушен принципът на справедливостта съгласно чл.52 ЗЗД. В тази връзка сочи, че в резултат на ПТП е получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка, загуба на съзнание, контузия в лявата задна теменна област на главата и контузия на дясното коляно. Била е поставена на строг постелен режим, проведено й е симптоматично лечение с прием на обезболяващи, покой, постелен режим, вливания и антибиотични средства. Изпитвала е силно главоболие в продължение на две-три седмици след получаване на травмата, което постепенно е отшумяло. Възстановителният период при подобни травми продължава обичайно от един до три месеца. Позовава се на показанията на свидетеля, които потвърждават установеното от медицинската експертиза по делото, като посочва, че непосредствено след инцидента при престоя си в болницата е била дезориентирана, с болки в главата и световъртеж, не си е спомняла какво се е случило и не е могла да спи. След изписването си е приемала обезболяващи, стряскала се е нощно време, изпитвала е болки в главата и дразнене от светлина. Наложило се е да ползва чужда помощ при изправянето и придвижването си за първите 3-4 седмици от домашния си престой. И в настоящия момент изпитва болки и схващане при спане върху задната част на главата и врата и болки в крака при лошо време и продължително ходене. Наложило се е да посещава физиотерапевт за раздвижване на врата и крака, както и рехабилитатор. Намира присъденото застрахователно обезщетение за несправедливо занижено при условие, че лимитът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е в размер на 10 000 000 лева. Счита, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Също така не е съобразена и икономическата конюктура, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити, като същите са достатъчно високи стойности, обосноваващи възможност за реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към датата на ПТП от 22.06.2018г. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи като значим за изхода на делото, правният въпрос, касаещ приложението на чл.52 ЗЗД. Позовава се на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК Ответникът по делото и по жалбата, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба на застрахователното дружество, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От представената епикриза от УМБАЛСМ Пирогов е установено, че при постъпването си в лечебното заведение ищцата е била в съзнание, контактна и адекватна, без спомен за случилото се. Престоят й в болницата е продължил до 26.06.2018г. В о.с.з. на 10.12.2020г. е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р М., който установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила сътресение на мозъка, контузия в лявата задна теменна област на главата и контузия на дясното коляно. Според вещото лице, е проведено симптоматично лечение с прием на обезболяващи, покой, постелен режим, вливания и антиотточни средства., като след лечението състоянието на ищцата се е подобрило. От заключението е установено, че от травмите ищцата е изпитвала главоболие в продължение на две-три седмици, а възстановителния й период е продължил от едни до три месеца. В о.с.з. вещото лице допълна заключението си като сочи, че при мозъчно сътресение болката в главата е доста силна в първите дни и отшумява в период от 2 до 3 седмици. В о.с.з. на 08.10.2020г. е изслушан свидетелят Ш., съпруг на дъщерята на ищцата, който установява, че когато посетили ищцата в болницата в деня на ПТП, тя е била дезориентирана, с болки в главата и световъртеж, не си е спомняла какво се е случило и не е могла да спи. След изписването си ищцата живяла при свидетеля и дъщеря си за около 35 дни, през което време е приемала обезболяващи, стряскала се е нощно време, изпитвала е болки в главата и дразнене от светлина. Наложило се е да ползва чужда помощ при изправянето и придвижването си за първите 3-4 седмици от домашния си престой. Свидетелят установява, че и понастоящем ищцата изпитва болки и схващане при спане върху задната част на главата и врата и болки в крака при лошо време и продължително движение. Посочил е, че ищцата е посещавала физиотерапия за раздвижване на врата и крака, както и е правена рехабилитация. Установил е, че след инцидента пострадалата не е искала да се вози на предната седалка в автомобил и около месец и половина не е могла да работи. Решаващият състав е кредитирал показанията на свид. Ш., доколкото той съобщава факти, които е възприел лично, и доколкото установеното от него се подкрепя от изслушаната СМЕ. С оглед изложеното, съдът по отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди е съобразил, че към момента на ПТП ищцата е била на 58 години и с оглед претърпени от нея травми е приел, че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 17 000 лева., тъй като по делото не се установило тя да е претърпяла загуба на съзнание или да е била в състояние, опасно за живота й вследствие на процесното ПТП. Позовал се е на медицинската документация на и изслушаната СМЕ, които установяват, че ищцата е постъпила адекватна и ориентирана за лечение в болницата след ПТП. Липсата на спомен за случилото се не означава, че ищцата е загубила съзнание. Загубата на съзнание е състояние, което би се забелязало при прием на пациент за лечение в болнично заведение и би се отразило в медицинската документация. Липсата на такова отразяване навежда на извод, че ищцата не е била губила съзнание вследствие на процесното ПТП и не е била в състояние, застрашаващо живота й. При определяне на дължимото обезщетение по справедливост за претърпените неимуществени вреди съдът е съобразил и момента на настъпване на увреждането - в случая 2018г., и стандарта на живот в страната към този момент. Предвид гореприетото апелативният състав е потвърдил първоинстанционното решение Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на застрахователното дружество, предвид следното: . Формулираният от касатора – застраховател първи въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в мотивите на обжалвания акт липсва обсъждане на принципите на „възстановителна справедливост" и „разпределителна справедливост“. Дори ако се приеме, че въпросът касае приложението на залегналия в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди и критериите, от които следва да се изхожда при прилагането му, същият не покрива допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е разрешен в обжалваното въззивно решение в съответствие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968 г. и постоянната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Апелативният съд е определил размера на обезщетението, отчитайки датата на процесното застрахователно събитие - 22.06.2018г., възрастта на ищцата към датата на застрахователното събитие - около 58г.; икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2018г.; брой, степен и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалата, включително и в дългосрочен аспект; общият лечебен и възстановителен период след ПТП. В съответствие с посочената задължителна практика на ВС, решаващият състав е взел предвид всички обстоятелства от значение за обема на търпените вреди. Втори въпрос от изложението на застрахователя също не покрива допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съгласно чл.280, ал.1, т.1, вр. чл. 130 ЗСВ, единствената практика която е задължителна за съдилищата са постановените ТР от ВКС и ПП на ВС, в които се дава обвързващо тълкуване на разпоредби от нормативни актове, но не се разрешават конкретни правни спорове. Съдебните актове, с които се присъждат обезщетения за неимуществени вреди, не само не се явяват задължителна практика за съдилищата, но те са постановени съобразно конкретно установените обстоятелства, различни по всяко дело, като силата на пресъдено нещо се разпростира единствено по отношение на страните по делото, поради което дадените в тях разрешения не могат да бъдат взети предвиди обсъждани по друго дело. Не намира проявление и другият наведен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице задължителна практика на ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД и правомощията на въззивната инстанция. Предвид недопускане на касационния контрол по жалбата на ответника по исковете, насрещната касационна жалба на ищцата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд