Определение № 50239 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1605/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Република България, представлявана от Министъра на финансите, и от друга страна „Меден кладенец Солар“ЕООД, „Ханово 2 Солар“ЕООД, „Каравелово Солар“ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ЕООД, „Балкан Фриго“ЕООД, „Пи Ви Инвест БГ“ЕООД, „Геовид“ЕООД, „Соларен парк Хаджидимово 1“ЕООД и „Солар Ел Систем“ЕАД срещу решение №.1549/26.11.20 по т.д.№.2426/20 на САС, ТО, 11с. С атакувания въззивен акт решение №.2958/13.05.20 по г.д.№.1941/19 на СГС, 10с., е отменено-в частта, с която Република България е осъдена да плати на горепосочените дружества /собственици на фотоволтаични електрически централи и производители на електрическа енергия/ на основание чл.7 от Конституцията на Република България /КРБ/ вр. с чл.49 ЗЗД суми /съответно 102358,55лв., 87586,02лв., 130880,09лв., 239287,55лв., 288141,05лв., 150064,02лв., 60780,91лв., 356429,14лв., 270492,22лв./, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба в закон и неизпълнение на задължението да уредят отношенията, възникнали от прилагането на разпоредбата, след обявяването й за противоконституционна, която вреда се изразява в такси по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ за периода 1.01.14-30.06.14, както и на основание чл.86 ЗЗД лихви върху главниците за периода 8.02.16-8.02.19 /31195,02лв., 26692,91лв., 39887,31лв., 72925,81лв., 87814,51лв., 45733,84лв., 18523,73лв., 108626,14лв., 82435,81лв./, вместо което исковете по чл.7 КРБ вр. с чл.49 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД са отхвърлени, а Държавата е осъдена да плати горепосочените главници на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, със съответно произнасяне по разноските. Касаторът Република България обжалва решение в частта, с която евентуалните искове са уважени на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД; касаторите търговски дружества - решението в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и главните искове по чл.7 КРБ във вр. с чл.49 ЗЗД и тези по чл.86 ЗЗД за лихви са отхвърлени. Ответните страни Солар“ЕООД, „Ханово 2 Солар“ЕООД, „Каравелово Солар“ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ЕООД, „Балкан Фриго“ЕООД, „Пи Ви Инвест БГ“ЕООД, „Геовид“ЕООД, „Соларен парк Хаджидимово 1“ЕООД и „Солар Ел Систем“ЕАД оспорват жалбата на Република България. Последната не взема становище по тяхната. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С въззивното решение е прието, че производството е допустимо, тъй като има за предмет осъдителни искове за вземания, предявени на деликтно и евентуално на кондикционно основание. Този предмет на спора е изцяло в обхвата на подведомствеността на общите граждански съдилища по смисъла на чл.1 ГПК. Претендираните от ищеца вземания могат да бъдат единствено частни, тъй като не попадат в изчерпателно изброените в чл.162 ал.2, 5, 6 и 7 ДОПК публични вземания, по които кредитор може да е само публично правно образование в това му качество – държава, община или международна организация /ЕС/; те не са публични нито по предмет, нито по кредитор - и следователно са частни. Принципът е, че частните вземания се защитават по реда на ГПК, а публичните – по административен ред; от този принцип законодателят може да установи изключения, но настоящите искове не попадат сред тях. От друга страна възражението за липса на пасивна процесуална легитимация по деликтните искове срещу Държавата, които според ответника е следвало да се предявят срещу Народното събрание /НС/, е намерено за неоснователно. Посочено е, че исковете се основават на твърдения за причинени вреди от незаконен акт – приет противоконституционен закон от НС и незаконно бездействие на държавен орган-НС, което не изпълнило задължението си по чл.22 ал.4 ЗКС да уреди последиците от обявения от КС за противоконституционен закон. По същество исковете са насочени към ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни действия и актове на нейни длъжностни лица и органи съобразно общия принцип на чл.7 КРБ, чиито норми имат непосредствено действие – чл.5 ал.2 КРБ. Отговорността е имуществена, като целта на разпоредбата е да очертае най-общо в чий патримониум възниква задължението за обезвреда – на държавата. Отговорността може да се реализира както срещу държавата, така и срещу конкретното държавно учреждение, тъй като и в двата случая задължение за обезвреда възниква в патримониума на държавата - отделните държавни учреждения не притежават собствено имущество, стопанисват и управляват държавно такова, чрез което осъществяват дейността си, като именно държавата отговаря за задълженията на държавните учреждения. Когато са ответници по подобен иск, те не защитават собствената си правна сфера, а тази на държавата, поради което и участват в процеса като процесуални субституенти-съответните ищци могат да предявяват иска както срещу държавата, така и срещу субституента. В закон не е предвидено друго – ЗОДОВ не се прилага - поради което и исковете срещу държавата са допустими. При преценката си относно основателността на претенциите съдът е изходил от безспорните и установени по делото факти, че страните са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници /слънчева енергия/ чрез собствени фотоволтаични централи, въведени в експлоатация с разрешение за ползване; за изкупуването на произведената енергия те са сключили договори за срок от 20г. със съответните крайни снабдители по местонахождението на централите -„ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Енерго Про Продажби“ АД; с пар.6 от Закона за държавния бюджет /ЗДБ/ за 2014 /ДВ бр.109/20.12.13/, в сила от 1.01.14, е бил изменен Закона за енергията от възобновяеми източници, като е бил създаден раздел V в глава 4, включващ чл.35а—чл.35в, с който е въведена такса, дължима от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл.31 ал.1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик или съответните крайни снабдители, които имат задължение за подаване на ежемесечна справка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок до 15 число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася; с решение №.13/31.07.14 по конституционно дело №.1/14 на Конституционния съд /ДВ бр.65/6.08.14/, в сила от 10.08.14, са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от пар.6 от ЗР на ЗДБ за 2014, с които са създадени чл.35а ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1-4, чл.35 ал.1-3, чл.73 ал.1-4 ЗЕВИ; за периода 1.01.14-30.06.14 на ищците са удържани от крайните снабдители такси по чл.35а ЗЕВИ в размер на исковите суми, които от тяхно име са превеждани по тримесечия по сметка на КЕВР на 15.04.14, 15.07.14, 15.10.14 и от там сумите са прехвърлени към централния държавен бюджет. При тези обстоятелства е прието, че възстановяване на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, не и на деликтно основание. Неприлагането на противоконституционния закон спрямо фактите, въз основа на които са събрани сумите, означава липса на валидно правно основание за пораждане на подобни публични вземания в полза на държавата - т.е. води до тяхната недължимост. Това от своя страна води до задължение за връщане на събраните суми като неоснователно получени, а недължимо платеното никога не може да се разглежда като вреда – независимо дали е платено за частно или публично вземане. При тези мотиви първоинстанционното решение е отменено, главните искове са отхвърлени, евентуалните такива по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД са намерени за основателни и уважени, а претенциите за лихви – отхвърлени поради липса на покана за заплащане на главниците до предявяването на исковата молба с оглед постановките на ТР 5/21.11.19 по тълк.д.№.5/17, ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай Касаторите ищци се позовават на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и задават въпроси, в това число във връзка с основанието, на което може да се ангажира отговорността на Държавата по претенция за заплащане на сума – платена /удържана/ такса по силата на чл.35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на НС по чл.22 ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици; сочи се практика. Касаторът ответник се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК; формулира въпроси относно допустимостта на иска предвид реда, по който следва да се търси възстановяване на вземания по чл.35а ЗЕВИ, въпроси, обусловили неправилност на крайните изводи на съда относно юридическата сила на закон и неговото действие във времето преди да бъде обявен за противоконституционен, относно правилното прилагане на чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД в хипотеза на удържани такси по чл.35а ЗЕВИ предвид основанието на иска, относно правомощието на съдебните органи да осъществяват контрол за конституционосъобразност, относно изискването за мотивираност на съдебното решение; сочи се практика. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по общия на практика за двете жалби въпрос относно основанието, на което може да се ангажира отговорността на държавата по претенция за заплащане на сума – платена /удържана/ такса по силата на чл.35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на НС по чл.22 ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици /дали вземането може да се реализира с деликтен иск или при приложимост на състава на чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД/. Във връзка със същия е постановено ТР №.1/22 от 20.04.23, ОСГТК, с което практиката е уеднаквена. Съгласно същото приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие; разпоредбата на чл.22 ал.4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред; законодателният орган е длъжен в срок до два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд да преуреди конституционосъобразно в последващ закон последиците от обявения за противоконституционен закон - чл.88 ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет на основание § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКС; бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон също представлява противоправно деяние, както и приемането на такъв закон, тъй като в противоречие на императивна правна норма /чл.22 ал.4 ЗКС/ не е изпълнено предвиденото в нея задължение; имущественото разместване, което е осъществено въз основа на законови разпоредби, обявени впоследствие за противоконституционни, без Народното събрание да уреди последиците от това в разумен срок, съставлява вреда за платилия правен субект; правното основание на предявен срещу държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл.35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл.22 ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл.49 ЗЗД; отговорността на държавата е деликтна, обективна, безвиновна, има гаранционно-обезпечителен характер и се реализира, без оглед обстоятелството виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица. Обжалването се допуска с оглед проверка съобразяването на така установената уеднаквена практика. На касаторите Солар“ЕООД, „Ханово 2 Солар“ЕООД, „Каравелово Солар“ЕООД, „Кукорево 1 Солар“ЕООД, „Балкан Фриго“ЕООД, „Пи Ви Инвест БГ“ЕООД, „Геовид“ЕООД, „Соларен парк Хаджидимово 1“ЕООД и „Солар Ел Систем“ЕАД трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер за всяко дружество съответно както следва: 2671,07лв., 2290,98лв., 3415,35лв., 6244,27лв., 7519,11лв., 3915,96лв., 1586,09лв., 9301,11лв, 7058,56лв., и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,